БОЖИДАР ПАЛЮШЕВ

Ще изложа този важен проблем на християнската вяра и религиозната практика под формата на диалог. Диалогът ще бъде между автора, отбелязан с буквата А. и заинтересован от темата вярващ християнин, отбелязан с буквата В. В. най-вече ще задава въпроси и ще прави кратки коментари. А. ще отговаря на въпросите и също ще прави коментари.Тази тема е осветена в настоящата статия съобразно гледището на Светата Православна Църква и завещанието, което ни остави руския православен светец отец Серафим Саровски (1759-1833).

А. Моите наблюдения върху религиозната практика на българските християни ми показаха, че повечето от тях не разбират истинската цел на нашия християнски живот.Мнозинството от християните, с които съм разговарял, отговарят на въпроса ми за истинската цел на християнския живот по следния начин: Важно е редовно да се ходи на църква, да бъдеш постоянен член на някаква християнска общност. Важно е също така да се молим усърдно на Бога, да изпълняваме Неговите заповеди, да вършим добро за ближните – ето каква е истинската цел на християнския живот, според тях.Искам веднага да подчертая, че всички тези неща са важни и добри сами по себе си. И все пак редовното ходене на църква, общението с християнските братя и сестри, молитвите, постенето, бдението, даването на щедри дарения на църквата и нуждаещите се, вършенето на добро за хората, според мен не са най-главната цел на нашия християнски живот. Те са само необходими средства за постигането на истинската цел на християнския живот – придобиването на Светия Божи Дух от нас самите, в нашите души и сърца.Усърдните молитви към Бога, постенето, бдението, даренията и милостинята, както и всички добри дела, вършени в името на Иисус Христос, са само средства за подготвянето на нашия дух и тяло като обиталище на Светия Божи Дух, чрез Който ние можем да чуваме ясно гласа на Бог-Отец и на Иисуса Христа, за да изпълняваме Божията воля и Божиите заповеди и да бъдем направлявани по пътя на прославянето ни и утвърждаването ни като бъдещи членове на Небесното Царство.

В. Как достигнахте вие самият до тази идея за истинската цел на християнския живот?

А. Трябва да кажа, че до такава идея аз достигнах, пишейки книгите от поредицата „Физика на Бога”. Когато пишех тези книги, често се натъквах на трудности, които считах за непреодолими. Но винаги в такива моменти в мен заговорваше някакъв вътрешен глас, който ясно и точно формулираше решаването на тези трудности. Отначало си мислех, че това е гласът на моята съвест, събуден от усилията ми да реша чисто научни проблеми. Но се оказа, че това е глас, различен от моята религиозна и научна съвест. Постепенно се убедих, че това е гласът на Самия Творец, на Бога, Който е Истинският автор на цялото това дълбоко знание, описано с Негова помощ в книгите ми. Когато пишех тези книги аз редовно се молех на Бога за помощ, тъй като съм вярващ православен християнин. И бях изненадан когато чувах вътрешния глас в мен, който ясно и точно ме направляваше при писането на тези книги. Този вътрешен в мен глас оформяше в мисълта ми знание, което надхвърляше значително знанието, получавано по пътя на чисто научните разсъждения и логиката.Това аз добре разбирах, защото имах значителен опит в науката и знаех много добре какво представлява обичайното научно търсене. Знанието, което ми даваше вътрешния глас надхвърляше многократно моята научна опитност в добиването на ново знание.

Като християнин аз редовно четях Библията. Когато въпросният глас започна да говори в мен, аз забелязах, че моето четене и разбиране на библейския текст коренно се промени. Сега вече вниманието ми се фокусираше върху важните идеи и дълбоките проблеми на вярата, насърчени от този глас. Преди това всички тези идеи и проблеми аз отминавах набързо, без да им обръщам нужното внимание, без да разбирам техния дълбок смисъл и значение. Сега обаче, в мен беше запален някакъв огън, който идваше от силата на този вътрешен в мен глас.

Миналата година един мой приятел ми препоръча книгата на архимандрит Серафим за житието на руския православен светец отец Серафим Саровски. Четенето на тази книга се превърна в демонстрация на всички тези усещания, които имах от намесата на вътрешния в мен глас. И каква силна изненада бе за мен, когато в гл. 35 от тази книга, аз открих ясната и точна формулировка на св. Серафим Саровски, за същността и значението на този вътрешен в мен глас – това беше истинската цел, според св. Серафим, на нашия християнски живот, състояща се в придобиването на Светия Божи Дух от нас самите. Всъщност така формулираната идея за истинската цел на нашия християнски живот е заимствана от това забележително завещание на руския православен светец и е важно уточнение на моите лични усещания и опитност, възникнали при писането на книгите от поредицата „Физика на Бога”.

В. Има ли библейски основания идеята за изключителната роля на Светия Божи Дух, като основа на разбирането ви за истинската цел на нашия християнски живот?

А. Християнската религия е единствената религия в света, в която ролята на Светия Божи Дух е издигната като един от фундаментите на религиозното вярване и служение. Подобни идеи има и в юдеизма.

Тази роля най-добре е осветена в гл. 1 от Деянията на апостолите. Никога преди това разкриване на ролята на Духа от страна на Иисус Христос в цялата религиозна история на света не е имало случай на намеса на Светия Божи Дух чрез приемането на сила от самия дух на хората. В Стария Завет Бог е говорил лично с хора, но Неговият глас се е чувал и възприемал като външен източник. Авраам напр. е чул силен глас идващ от небето, заповядващ му да извърши принасянето на жертва на сина му Исаак, св. апостол Павел е чул гласа на Иисус, идващ от небето, за да се извърши тази чудна промяна в неговото поведение, превръщайки го от враг на Божия Син в главен разпространител на Неговото учение. В гл. 1:7 от Деянията Иисус вече оповестява пред учениците Си за ролята на Светия Дух в тяхната мисия на земята: „Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята”. В гл.2:2 от същата книга се описва самото изпълване на учениците със Светия Дух: „ И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха”.

След изпълването им с Духа учениците на Иисус заговорват на чужди езици, превръщайки се от група уплашени религиозни последователи, смутени от смъртта на своя учител, в смели и самоотвержени разпространители на Христовото учение. Това е една чудна свръхестествена промяна в тези хора, която става и с нас, когато придобием Светия Божи Дух в самите нас.

В евангелието на Йоан гл.16:13-15 се описва ясно каква е целта на изпращането на Светия Дух сред хората: „ А като дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща, Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява”.

Чудни думи, изказани от Самия Иисус Христос. От тях става ясно и какъв е начинът на комуникация между живите същества, населяващи духовния свят и подчинени на Триединния Бог. В този духовен свят всеки светъл Божи ангел има частица от Духа на Отца даден им от Иисус и така всеки един от тези ангели е в непрекъснат контакт с Отца и Божия Син.Така и хората придобили Светия Дух в себе си са в непрекъснат контакт с Бога – Отец и Божия Син, както и със светлите небесни ангели. Такива хора придобиват сила, каквато нямат другите човеци. Тази сила ги променя по един свръхестествен начин и им дава възможност да издигнат вярата си в Иисус до нивото на истинската цел на нашия християнски живот.

В. Наистина такова твърдение за истинската цел на християнския живот изглежда непонятно за повечето вярващи християни днес. Нима е възможно хора да контактуват непосредствено и да разговарят лично с Бога?

А. Нищо неразбираемо няма тук! Неразбирането идва от това, че голямата част от християните днес са се отдалечили от простотата на първоначалното християнско знание, затрупани от житейски грижи и тревоги. Други християни са се отдалечили от Бога под предлог на задълбочаване на знанието ни за Божието Слово и научното обяснение на Божието битие, а всъщност такива християни са затънали в тъмнина, отделени от истинското знание, което може да ни даде само придобития от нас Свети Божи Дух. Затова на тези християни се струва мъчно достижимо и непонятно личното общуване със Самия Спасител, както и онова, което древните християни са разбирали толкова добре, че явяването на Бога сред хората и придобиването на Неговия Дух от тях е нещо съвсем естествено.

В. Има ли и други библейски свидетелства, освен тези в книгата Деяния на апостолите и евангелието на Йоан, които ясно показват важността на изпращането на Духа сред хората и придобиването Му от нас самите?

А. Има! Напр. в Лука 11:13 е казано ясно: „… вие, които сте зли знаете да давате блага на чедата си; колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него!” Това са думи, изказани от Самия Иисус Христос. Тук Той ясно ни казва, че най-важното благо, което може да получим от Бога чрез усърдни молитви, е придобиването на Светия Дух от нас самите.

В. Вие казвате, че преди изпращането на Светия Дух от Иисус към учениците Му и вярващите християни в Стария Завет Бог е общувал с хората по друг начин – чрез външните проявления на звук и образи, възприемани като реални явления от сетивата на хората. Можете ли да дадете някои уточнения по този важен и много интересен въпрос?

А. Наистина много важен въпрос! От редица свидетелства в Стария Завет става ясно, че благодатта на Светия Дух, която преди Иисус е идвала върху хората извън техния дух и душа, се отразявала върху съзнанието на всички старозаветни пророци и светии на Израил. Напр., според думите на св. Серафим Саровски, „ евреите създали специални пророчески училища, където се учели да разпознават признаците на Божието или ангелското явяване и да различават проявите на Светия Дух от обикновените явления, които се случват в природата на безблагодатния земен живот.Св. Симеон Богоприемец, св. Богоотци Иоаким и Ана и множество безбройни Божии раби имат постоянни, разнообразни, открити Божествени явления, гласове, откровения, които се оправдавали чрез очевидни чудесни събития”.

Днес едно такова чудесно свръхестествено явление е придобиването на Светия Дух от нас самите, при което ние можем да чуваме ясно и отчетливо гласа на Бог-Отец и на Иисус вътре в нас. Това не е нашият вътрешен глас на съвестта ни, нито е глас имитиран от въображението ни. Това е истински, реален глас, който ни дава невъобразима, непостижима за нашето знание информация. Този глас звучи властно, спокойно и уверено. Той въздейства на емоциите ни и мобилизира по чуден начин нашето вниманието и мисълта ни.

Следователно след идването на Иисус на земята преди 2000 години централна роля в общението на хората с Бога играе вече придобития от самите нас Свети Дух.Интересно е да отбележа, че през древния езически период от човешката история хората изобщо не са имали понятие за някакъв вътрешен живот на духа ни по начина, по който някои хора днес чуват гласа на придобития от тях Свети Дух. Напр. древните не са имали понятия за обяснението на такива явления като съзнание, разум, мислене, воля, съвест, емоции, сънища и др., които ние днес разглеждаме като генерирани „вътре в нас” явления. Древните езичници тълкували тези качества като действия на различни безтелесни духове или малки богове, обитаващи пространството във и около телата на хората.С други думи, тези качества се възприемали като породени по волята на външни безтелесни духове и малки богове, битуващи независимо от хората, а не като процеси, възникващи в техния вътрешен духовен свят. Напр. древните езичници никога не обмисляли какъв да бъде техния следващ ход в действията им, да строят планове за бъдещето и да ги следват чрез усилията на волята им. Те просто се вслушвали в своето спонтанно възникващо мислене и интуиция и следвали само такива напътствия, считайки че тези гласове произтичат от обкръжаващите ги безтелесни духове, възприемани от тях като малки богове.

Стотици години по-късно материалистическата философия разглежда въпросните качества единствено като резултат на биохимичните и биофизичните процеси и явления, протичащи в телата ни и най-вече в мозъка ни. Но едва в последните няколко десетилетия една нова наука, наречена „научен креационизъм”, започва да обяснява тези явления като проявления на волята на Единния, Жив и Личностен Бог, което съвпада с гледната точка на християнството. Християнската религия и новата креационистка наука оповестяват, че „Царството Небесно е в нас самите” и че при определени условия Божият Свети Дух може да пребъдва в нас. Това ясно е указано и в Библията в Лука 17:21 и в І Коринтяни 3:16. Именно Светият Дух идващ от Бог-Отец и изпратен от Иисус Христос е Този, Който понякога ни говори и направлява нашите вътрешнопсихични действия. Той е източникът на нашата съвест, на нашата искрена вяра в Бога и на спонтанния ни стремеж да спазваме законите на морала и нравствеността, както и Неговите Собствени закони и наредби. Той е, Който ни преобразява като новородени християни ,когато придобием Светия Дух в самите нас. Такъв е именно и дълбокият смисъл на истинската цел на нашия християнски живот – придобиването на Светия Божи Дух от нас самите.

В. В мен изниква логично въпроса: Какво точно трябва да направим ние християните, за да придобием Светия Божи Дух в нас самите? Ясно е, че само с добри дела това е невъзможно. Невъзможно е да Го придобием и само с едната вяра в Иисус Христос, както повечето християни по света приемат това като основа за тяхното спасение. Оставам с убеждението, че придобиването на Светия Дух от нас самите е решаващо за нашето спасение.

А. Точно така! Именно придобиването на Светия Дух от нас самите е решаващият фактор за нашето спасение. Нашите молитви към Бога, постенето ,бдението,покаянието, покорството, милостинята и даренията към църквата и нуждаещите се, както и всички добри дела, вършени заради Иисуса Христа, са само средства за придобиването на Светия Божи Дух.Тук искам да подчертая и това, че вярата в Иисус е необходимо условие и може би най-важното средство за придобиването на Светия Дух от нас самите, но това не е достатъчно. При това, мога да кажа, че напътствията, които получаваме от вече придобития от нас Свети Дух, са сигурно средство повече да не допускаме грехове в земния ни живот. Такива съвети не придобилите Светия Дух християни не могат да получат и затова много от тях продължават да допускат грехове, което поставя под въпрос тяхното спасение, каквито и добри дела те да са извършили през живота си.

По мнението на св. отец Серафим Саровски обаче „ само онова добро дело, което бива извършено заради Христа, ни донася плодовете на Светия Дух.А всичко, вършено не заради Христа, макар и да е добро, не ни носи награда в бъдещия век, пък и в тукашния живот не ни дава Божията благодат”.Напр. аз лично в моите молитви към Иисус често казвам следното: „Господи, помогни ми да върша дела според Твоя план за моя живот, а не според моя човешки егоистичен план”. И именно в такъв аспект проличава дълбокия смисъл на придобиването на Светия Дух от нас самите, защото чувайки Божия глас ние знаем какво да вършим, знаем кое е угодно на Бога. Така ние допринасяме за изпълнението на Висшия План на Твореца за човечеството и придобиваме способност да вършим дела заради Христа, тъй като такова добро не само спечелва за човека венеца на правдата в бъдещия живот, но и в тукашния го изпълва с благодатта на Светия Дух, както е казано в Свещеното Писание: „ Бог не с мярка дава Духа. Отец люби Сина и всичко е дал в ръката Му” (Йоан 3:34-35). С други думи, изпълнявайки повеленията на гласа, звучащ в нас в резултат на придобития Свети Дух, ние фактически изпълняваме волята на Отца и така придобиваме Неговата любов и ставаме Негови чеда, чрез добродетелите, вършени от нас заради Христа, които ни доставят и благодат в нашия земен живот.

За да стане по-ясно казаното дотук, ще цитирам дословно коментара на св. отец Серафим Саровски по повод притчата за мъдрите и неразумните девици (Матей 25:1-13): „ В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат да си купят на пазаря.Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някои твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени , макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им е достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели. Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак не искали да знаят дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигало на неразумните девици. Затова са те наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже : „ чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотайнствено светлее чрез Троическото единство”. Сам Дух Свети се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарявано само, когато с всички средства ние от своя страна придобиваме Дух Свети, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, съгласно непреложното Божие слово: „ Ще се поселя и ще ходя сред тях и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ””. (Еремия гл.31,Езекиил гл.11).

Следователно, огромно и решаващо предимство в смисъла на спасението ни е придобиването от нас самите на Светия Дух. Неговото присъствие в духа ни ни предпазва от бедствието на повърхностното християнско вярване, което често се дължи на затрупването ни с житейски грижи и тревоги или на увлеченията ни по задълбочаване на знанието, подхранващо човешката гордост. Такъв е смисълът на думите, казани в Матей 26:41: „ Бдете и се молете, за да не паднете в напаст”. Това означава, че ние трябва не само да придобием Божия Свети Дух, но и да държим да не се лишим от Него, налегнати от житейски грижи и тревоги или от горделиво трупане на знание. И само бдението, молитвите и покорството към думите, чувани от вътрешния глас на придобития от нас Свети Дух, могат да ни дадат силата за придобиването и на Царството Небесно, защото е казано, че „ Царството Небесно се придобива със сила, а не с добродетел или знание”. Придобитият от нас самите Свети Дух е именно тази сила.

В. Кажете нещо за ролята на молитвата в придобиването на Светия Дух от нас самите.

А. Усърдната и благочестива молитва, подкрепена от добри дела вършени заради Иисуса Христа , както и спазването на Божиите закони и наредби, ни дават шанс за придобиването на Светия Дух. Молитвата обаче, е най-силното и надеждно средство за придобиването на Светия Дух. За молитва всеки и всякога има възможност. Може да сме затруднени да посещаваме църква, или да даваме милостиня, да вършим добри дела заради Христа. Но с молитвата не е така. Нея винаги можем да упражняваме, при всякакви условия в нашия живот.

Силата на молитвата проличава ясно от следния пример в Свещеното предание, описан в книгата – житие на св. отец Серафим Саровски. От него става ясно колко голяма е силата на молитвата, когато тя се прави усърдно от цялата душа, дори и от страна на грешен човек. Случаят е такъв: Една отчаяна майка била загубила единствения си син, който бил грабнат от смъртта. Тя се обърнала към една случайно срещната блудница, която току-що била съгрешила, с молба да се помоли за сина й. Блудницата, трогната от скръбта на майката, се провикнала към Бога: „ Не заради мене, окаяната грешница, а заради сълзите на тази майка, която скърби за сина си и твърдо е уверена в Твоето милосърдие и всемогъщество,Христе Боже, възкреси сина й!”… И Господ го възкресил.

В. Какво друго се постига в живота ни от присъствието в нас самите на Светия Божи Дух?

А. Активността на Светия Дух в нас превръща в реалност намеренията на Бога за християните. Водени от Светия Дух, християните вече не робуват на желанията на плътта, а се ръководят от плодовете на Духа, които са : „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон” (Галатяни 5:22-23). Тези достойнства като цяло не могат да се постигнат със самостоятелни усилия от страна на човека. Те са свръхестествено дело, заслуга на Светия Дух присъстващ в нас, активността на Който подпомага хората да се противопоставят успешно на делата и желанията на плътта, описани като грехове в Галатяни 5:19-21.

Светият Дух е и Този, Който ни дава определени дарби, като напр. пророкуване, служение, мъдрост, вяра, чудотворно изцеление, говорене на чужди езици, тълкуване на пророчества и др. Тези дарби се дават на всички членове на Църквата. Те са за назидание на всички вярващи християни, а не са само за лично облагодетелстване на тези, които ги притежават ( І Коринтяни 12:7).

От всичко казано дотук става ясно, че мисията на Светия Дух, изпратен ни от Иисус Христос, се състояла в засаждането в човешкия дух и душа на семената на специфичен вътрешен живот в нас самите, който се превърнал в нова арена за духовен опит и общение между човека и Бога.

В. Има ли други свидетелства в Библията, които да показват ясно, че пребиваването на Светия Дух в нас е настъпило с появата и прославянето на Иисус Христос?

А. Има такова свидетелство и то е дадено в Йоан 7:39: „ А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат; защото Светият Дух още не бе даден, понеже Иисус още не бе се прославил”.

В. Има ли някакво друго специфично отражение върху нашите души на изпратения от Иисус Христос Свети Дух, напр. имащо последствия в изкуството, в политическия живот или някъде другаде в сферата на човешката дейност?

А. След Иисус Христос никой друг не е сторил толкова много за развитието и всеобхватността на човешкото усещане за вътрешен живот в самите нас. За съжаление това явление се подема и от окултните и езотерични среди, където то придобива особен нюанс. Напр. творчеството на Шекспир окултните философи тълкуват като един вид развитие на идеята за вътрешен живот на хората, която този литературен гений успява да насели с нови литературни форми на живот, давайки ни онова чувство, което всички ние днес имаме – че всеки от нас има в себе си вътрешен космос, който е точно толкова всеобхватен и необятен, колкото и големият. За съжаление окултната религия намесва в такава дейност на човешкия дух понятия като въображение, разширяване на съзнанието с различни средства ( опиати, медитация, изпадане в транс и др.), които сами по себе си изопачават чистотата на християнското учение за намесата на Светия Дух в нашия вътрешен духовен свят. Тези изопачения на святото християнско учение отварят врата за нахлуване на сатанинското влияние в съзнанието на хората. Една такава форма на сатанинско изопачаване на тези неща в съвременния живот е обожествяването на човешкото въображение. Това обстоятелство намира широко приложение напр. в изкуството. Във филми и книги като Мери Попинс, Хари Потер и Властелинът на пръстените това сатанинско изопачаване е достигнало невиждани размери , имащо огромно влияние сред голям кръг от хора.Сатана е майстор на манипулирането на човешкото въображение. Именно в такива манипулации възниква и илюзорното лъжливо окултно учение, плод на нездравата активност на вътрешния духовен живот на човека, че човекът е малък бог, че ние хората можем сами да управляваме съдбата си, че спасението на човека става чрез усъвършенстване на познанието ни и нравственото ни извисяване, а не чрез вяра в Иисус Христос и придобиване на Светия Дух от нас самите. Това са важни особености на вътрешния духовен живот на хората, от които истинският християнин трябва да се предпазва.

В. В какво по-точно се състои тази сатанинска активност в манипулирането на вътрешния духовен живот на хората?

А. Много важен въпрос! Аз бих могъл да дам на него следния отговор: В окултните и езотерични среди напр. се използват тайни техники, за да се постигне променено състояние на съзнанието на хората, което коренно се различава от промяната на съзнанието ни, предизвикано от присъствието на Светия Дух в нас самите. Счита се, че с помощта на такива техники човек придобива достъп до най-високите нива на Космическия интелект, а всъщност това открива достъп до висшата сатанинска интелектуална сила. Хората, членове на тайните окултни общества са били заблуждавани от тази сила, приемайки че те достигат по този начин върховната цел за изковаване на нови, много по-интелигентни форми на човешкото съзнание. За съжаление този тип езотерично мислене у хората е имало голямо влияние върху развитието на човешкото мислене и култура през вековете, едно влияние, което днес решително се изобличава от новата креационистка наука. С помощта на тази наука ние показваме, че преживяванията на миговете на просветление като събития на вътрешния ни духовен живот по методите на окултизма и езотеризма са идентични на вярванията на древните езичници, че тези неща са породени отвън, от влиянието на безтелесни духове и малки богове. Така че, както древното езическо вярване в многото богове, така и съвременното окултно и езотерично вярване в силата на развитите форми на разширено съзнание и човешко въображение във вътрешния ни духовен живот, имат един и същи източник – сатана.

В. Какви са възможностите на християните за неутрализиране на агресията на съвременната езическа религия, която се уповава на споменатите от вас алтернативни на влиянието на Светия Дух форми на вътрешен духовен живот?

А. Силата на Светия Дух и на Светата Троица като цяло е много по-висша от силата на сатана, проявена във въпросните алтернативни форми на вътрешен духовен живот на хората. Ние християните можем да се предпазим от тази опасна сатанинска агресия чрез усърдни и благочестиви молитви. Тук ще ви опиша един пример от църковната история, от който ясно проличава как искрената християнска молитва може да сломи дори и най-агресивните сатанински сили, проявени във волята на сатанинските служители. Това е историята на римския папа св. Лъв І, който бил възведен на папския престол в 440 г. Ужасно бедствие застрашавало по онова време Италия. Атила, цар на хуните, наречен с прозвището „бич Божий”, нападнал християнска Италия през 452 г. и приближил с войските си Рим. Папа Лъв І усърдно се помолил на Бога и изпросил в молитвите си застъпничеството на св. апостоли Петър и Павел. След което той излязъл придружен от римските сенатори да посрещне страшния цар-езичник и го молил за пощада. Атила изслушал внимателно речта на този християнски светец и обещал да пощади цялата Римска област. И наистина той оттеглил войските си, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат такова милосърдие в техния вожд. Те с удивление го попитали, защо послушал молбата на римския папа и тъй лесно се отказал от очакваната победа, която следвала от покоряването на Рим, което означавало покоряване и на цялата Римска империя. Атила обаче отговорил на тези упреци така: „ Нима вие не видяхте онова, което аз видях? Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей”.

Така че, благочестивата и усърдна християнска молитва е в състояние да сломи всякаква езическа агресия, не само духовната, но дори и в случай, че тя е подкрепена от груба военна сила. В описаната история с папа Лъв І, усърдната молитва на светеца е спасила от погибел цялата Римска империя, която продължила да бъде средище на християнската религия през вековете.

В. Как трябва да се молим или да постъпваме , когато вече сме придобили Светия Дух в нас самите?

А. Св. отец Серафим Саровски е определил това много добре със следните думи: „… когато поради всемогъщата сила на вярата и молитвата Господ Бог Дух Свети благоволи да ни посети и дойде при нас в пълнотата на неизказаната Си благост, тогава трябва да изоставим дори и молитвата. Когато се молим, душата все пак мълви, а при слизането на Дух Свети тя трябва да бъде в пълно безмълвие, да чува ясно и да разбира всички думи на вечния живот, които Той тогава благоволява да й извести. През това време човек трябва да бъде в пълно отрезвление на духа и в целомъдрена чистота на плътта… такъв човек … трябва да прибегне към истинско покаяние за греховете си, като върши добродетели, противоположни на предишните си грехове. Чрез добродетелите пък вършени заради Христа, той трябва да се стреми да задържи Светия Дух, Който в нас действува и вътре в нас устройва Царството Божие”.

Духът Божи, продължава по темата св. отец Серафим Саровски, ни напомня думите на Господа Иисуса Христа и винаги действува единно с Него, като изпълва сърцата ни с тържество и радост и насочва стъпките ни към пътя на мира. Бесовският и измамнически дух пък внушава мисли, противни на Христа, и проявите му в нас са бурни, яростни и изпълнени с похот на плътта и на очите и с гордост житейска”.

В. Вие сте вярващ православен християнин. Православните почитат и се молят на света Богородица. Може ли да ми кажете каква е ролята на молитвите, отправени към св. Дева Мария?

А. Отново ще си послужа с думи, казани от св. отец Серафим Саровски, който е бил любимец на св. Богородица и няколко пъти е бил посещаван лично от Нея: „ Макар дяволът да е прелъстил Ева, а заедно с нея и Адама, но Господ им дарил Изкупител в плода от семето на жената, Който чрез смъртта Си потъпкал смъртта. И не само това, но е и дал на всички нас, в лицето на жената Приснодева Мария, непрестанна ходатайка пред Своя Син и нашия Бог, непосрамваща и непобедима Застъпница дори на най-отчаяните грешници. Затова и Божията Майка се нарича „ язва на бесовете”, понеже бесът няма възможност да погуби оня човек, който неотстъпно прибягва до помощта на Божията Майка”.

Затова благочестивите и усърдни молитви, отправени към св. Богородица имат особено голямо влияние върху нашия живот. Изключително силна е напр. Господната молитва към Божията Майка, наречена „Богородице Дево”. Тя звучи така: „Богородице Дево, радвай се, благодатна Марие, Господ е с Тебе; Благословена си ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души”.

В. Как ще тълкувате думите на Иисус Христос : „Царството Божие е вътре във вас” (Лука 17:21), в светлината на всичко казано до тук?

А. Под Царство Божие Господ Иисус Христос е разбирал благодатта на Светия Дух, придобит от самите нас. Тази благодат е източник на огромен духовен подем в нас и необичайно въодушевление, услаждащо чувствата ни с небесна наслада и напояващо сърцата ни с неизразима радост. „Царството Божие не е ястие и питие; а правда и мир и радост в Светаго Духа” (Римляни 14:17). Това ни изяснява св. апостол Павел. Чрез благодатта на Светия Дух в нас нашата вяра се издига на по-високо ниво. Тя вече не се състои в убедителни думи на земната премъдрост и на човешките заповеди, а в проявяване на сила и дух ( І Коринтяни 2:4). Божието Царство се превзема със сила, а не с човешка премъдрост. Тази сила идва от придобития от нас самите Свети Дух. За това състояние на духа ни Господ Иисус Христос е казал: „ Тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Царството Божие дошло в сила” (Марк 9:1). Тези думи се отнасят за живите хора, приели в себе си Светия Дух, Който имаше да дойде скоро след възкресението на Иисус. Това събитие бе в рамките на живота на мнозина, станали свидетели на тези вълнуващи събития. Тези хора, повярвали искрено в Иисус получаваха „Неговия мир”. „ Ето на тези именно люде, казва св. отец Серафим Саровски, мразени от света, но избрани от Господа, Той и дарува този мир ( „Моят мир ви давам, Аз не ви давам, както света дава” (Йоан 14:27), … който … „надвишава всеки ум” … не може с никаква дума да се изрази това душевно блаженство, което този мир създава у ония люде, в чиито сърца Господ Бог се внедрява. Христос Спасителят го нарича мир, който идва от Неговите собствени щедрости , а не от този свят. И наистина, никакво земно благополучие не е в състояние да го даде на човешкото сърце. Той бива даряван свише от Самия Господ Бог, поради което се нарича мир Божи”.

С това завършваме нашата беседа за истинската цел на християнския живот. Предлагам на тези, които са положили усилия за придобиването на Светия Дух от тях самите следната молитва към Духа в тях:

О Свети Дух, благодетел, посетил моя ум и дух, изпълнил с Твоята благодат сърцето ми, което си сътворил. О, сладки утешителю, дар от Всевишния Отец и изпратен от Спасителя Иисус, Ти си жива вода, пламък, свята любов, миропомазание за душата ми. Пръст от Божията ръка, обещан на Спасителя, излъчи седемте си дара, събуди в мен Словото Божие. Брани ме от враговете, дай ми като дар мира, обещан ни от Иисус. И нека твоето непобедимо ръководство да ме предпазва от злото на греха и да ме придържа неотменно по пътя към спасението и славата, която ни очаква в бъдещото Царство Небесно. Ти , вечна и премъдра светлина, разкрий ми великата тайна на Бог Отец и Бог Син и обедини ме с Тях в една обща любов. Амин!”

Преглеждания: 95

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics