Бяха времена когато ни учеха, че религията е опиум за народа, че духовната същност на човека и обществото не е така важна както материалната . И ние с усърдие изучавахме философията на материализма. Е, да кажем, че това не е лошо. Но човек не е животно. Той не се нуждае само от материална храна, но и от духовна за да удовлетвори своите духовни потребности като чуството за дълг, отговорност за своите постъпки, необходимостта да живее в човешко общество, да разширява и задълбочава своя духовен и научен кръгозор и т.н. Така или иначе живота е доказал, че на човека му е нужен и духовен идеал. И той още в древни времена е намерил този идеал в религиите.

Ние няма да изследваме произхода и историята на създаване на разните религии, но тяхното влияние върху развитието на човешкото общество не можем да подминем. И ако в началото хората са вярвали в разни идоли – в свещенни камъни, дървета, реки и т.н., то в хода на развитие на човешкото общество те започват да заменят идолите с обожествяване на различни животни – бик, крава, котка и други. Така се появява многобожието. Последен етап в този промеждутъчен период се явява епохата, когато боговете започват да приемат човешки вид. Пример за това са гръцките и римски богове. За съжаление, даже до началото на този етап хората започват да използват своите религиозни вярвания против други хора. Започват така наричаните „религиозни войни“ – т.е. насилственно насаждане на своите убеждения. Човечеството помни религиозните войни в Западна Европа, Кръстоносните походи за освобождаването на Иерусалим, конкистадорите в Латинска Америка, когато в името на Господа са се извършвали най-страшните престъпления. Но даже и в тези времена са се намирали благородни и високо морални хора, които са могли да разберат своя враг. Пример: по време на кръстоносния поход през 1192 год. в сражението под Яфа бил убит коня на крал Ричард Лъвското сърце, а във воиската му останали само 15 конника. Когато показали на арабския пълководец Салах-ад-Дин (Саладин) как английския крал командва своите воиски той възкликнал: „...Такой король стоит пешим посреди своих людей, это неприлично...“ и му изпратил кон от своята армия, като поръчал на вестоносеца да предаде на краля, че такова лице като него не трябва да командва от земята воиските си при толкова голяма опасност  /(1) стр.229/.

          Разбира се, в средните векове конфесионалното противопоставяне в болшинството от случаите се е насаждало от управляващата върхушка, която се е облагодетелствала от разпалването на войни. По този начин тя е получавала земи, богатства, крепостни селяни и други облаги. Но сега не са средните векове. Хората са станали по-добри и по-разумни. Независимо от всичко това и в наше време тлеещите въглени на междуконфесионалното противопоставяне успешно се използуват от някои, както религиозни така и политически лидери. Това противопоставяне може да бъде от чисто научен спор до екстремизъм и тероризъм. Но въплъщаването в дела на всяка идея има своите цели – от най-малките до стратегически.  И ако попитате тези хора, защо правите всичко това, те с чиста съвест ще ви отговорят, че „техните цели са само хуманни“. Но ние знаем, че пътя към ада е застлан с най-добри намерения. И ако тези хора са решили, че е възможно да се използват средновековни методи за достигане на определени свои религиозни цели, те дълбоко грешат. Времената на кръстоносните походи преминаха в историята още през средните векове, а изпоолзването на деца в качеството им на заложници, както и на невинни хора не оправдава никаква терористическа операция. Освен всичко това, голяма част от така наричаните „борци за вяра и свобода“ жестоко манипулират хората. Техните идеолози прекрасно владеят изкуството да обработват човешкото съзнание и в часност човешката психика. Пример: Невъзможно е нормален човек да разбере фанатическите изказвания на девойката-терористка преди превземането на московския театър „Норд-Ост“. Тя заяви, че за постигане на поставените цели ще убива не само мъже, но и жени и деца. Така постъпиха и братята Царнаеви при последния – Бостонския атентат. А защо никой не задава на себе си и на обществото елементарните човешки въпроси: 1. Кой създаде от тази прекрасна девойка робот-убиец? 2. Кой и отне правото да обича като всеки млад човек, да създаде свое семейство и да има свои деца? 3. На това ли учат Аллах и Пророка Мохамед? Аз съм дълбоко убеден, че политиците прикриват своите цели зад фасадата на мнима религиозност и съм напълно съгласен с имам-хатиба на джамията „Ихлас“ в Уфа Мухамед Хазрат Галямов, че самия начин на живот на Пророка Мохамед се явява пример за подражание и че той сред своите съратници винаги е бил сдържан, немногословен, скромен и мъдър наставник, в своето семейство – грижлив съпруг, любящ баща, като човек – добър и внимателен събеседник, уважаващ всички, а в джамията – имам, убеждаващ вярващите със своето слово. Но подобен начин на живот са имали всички Пророци, включително Муса и Иса. А всеки мюсюлманин знае, че те не са само ислямски Пророци – Муса е Мойсей и е юдейски Пророк, а Иса – Иисус християнски – син БОЖИ. Всички те служат на единственния Бог, както и да се казва той – за мюсюлманите Аллах, за юдеите Саваот, за християните Господ. Не е ли време политиците да започнат да казват нещата със собствените им имена, а не да се крият зад псевдорелигиозна аргументация. Да вземем за пример атентата в Ню-Йорк, които отне живота на 5000 човека на политическа основа. Всички ние, чисто по човешки го осъждаме. В нашия просветен и цивилизован век всички осъждаме тероризма и конфесионалния радикализъм, независимо от религията която го проявява – християнство, юдаизъм, ислям или някоя друга. Но ако всичко това е така, не можем да разберем, защо в името на Единния Бог и сега се водят войни между държавите и се унищожават инфрасруктурите на цели географски райони. Ще се обоснова с примери: 1. Изминаха толкова години от войната в Ирак, а все още не е намерено ядреното оръжие с което американския Президент заплашваше света, къде е то?; 2. Защо войната в Афганистан продължава все още и защо все така в тази страна не намалява, а продължава да се увеличава производството на наркотични вещества?; 3. По-добре ли живеят сега народите на Ирак и Либия след като бяха убити Садам Хусеин и Муамар Кадафи? Вероятно ще ми бъде отговорено, че това не са религиозни , чисто политически въпроси. Не съм съглсен! Ако е така защо на тях се предава религиозна окраска? Според мен отговора е пределно ясен – защото политическите или военни лидери на някои страни не ги удовлетворява сегашния световен ред, когато вече е невъзможно да се използват старите колониални методи за властване и когато вече не всичко може да се постигне само с пари. Остава едно – да въздействат на вътрешния, духовния мир на хората. И започва едно зомбиране, психическо потискане на хората от различните конфесии. Всички неудачи, морални и материални се приписват на лицата изповядващи противоположната религия. Този метод не е нов, той е  проверен, отдавна известен и ... действа безотказно. Докато традиционите вероизповедания мирно си съществуват съвместно и даже взаимодействат помежду си, отклонилите се от тях течения и секти не прекратяват своята насилственна борба за умовете и душите на инакомислещите. Не съм аз човека, които има право да съветва или дава указания, но не мога да не се спра на основните секти сред двете основни религии  в българските колена -  ВАХАБИЗМА в исляма на нашите братя Волгоуралските българи и БГОМИЛСТВОТО в християнството на Дунавските българи:

  • Вахабизма е сравнително млада секта, само на около два века. Нейните последователи твърдят, че се борят за връщането на исляма към неговите истински ценности и изчистването му от езически вярвания. Но значи ли това, че до нейното появяване мюсюлманите не са изповядвали истинския ислям?
  • Възникналото в края на Х век  БОГОМИЛСТВО в Дунавска България си поставя почи същите цели – да върне истинските ценности на християнството и го изчисти от остатъците на езическите традиции. И тази ерес, както Вахабизма, има широк отзвук в страната и зад граница. Ще я срещнета под разни имена: тук – БОГОМИЛСТВО, по името на поп Богомил, в Македония – БАБУНИ, по името на планината Бабуна, в Босна – ТОРБЕШИ, в Западна Европа (Италия, Франция, Испания, Германия) – КАТАРИ. Сектата е имала и продължава да има голямо влияние сред населението на някои от гореизброените страни.

          Най-лошото в тези течния, секти и ереси е факта, че когато нямат сериозни аргументи в своя полза започват да използват силата. Но това не е решение. Да натискаш спусъка е най-лошото и елементарно решение за демонстриране превъзходството на своята религиозна принадлежност. Това решение почти винаги дава отрицателен резултат за радост на враговете с които воюваш. Ще приведа два примера:

  • След превземането на Казан  цар Иван Грозни, а и следващите руски владетели са използвали най-жестоки способи за христянизация на мюсюлманското население. Но по една или друга причина само част от волжките българи са приели християнството. Така в бившето Казанско Ханство са се появили „кряшените“ - така наречените  „кръстени татари“.
  • В Дунавска България, по време на турското робство, наблюдаваме същите методи, даже в по-жестока форма. Имало е периоди, когато по волята на някой султан или везир част от имперската воиска е започвала акция за насилствено приемане на исляма от „неверниците“. Който не е съгласен – ляга под ятагана или е хвърлян за назидание от високите скали. Така се появяват „помаците“. Аз имам приятел и адаш от г. Лъки. Веднъж стоим на сянка пред кафенето, той ми показва една скала и започва: „...Адаш виждаш ли тази скала? По време на Руско-турската война, до подписването на „Кючюк-Кайнарджанския мирен договор през 1774г. /(2)/, на тази скала турците извели моя и други родове и им дали възможност да избират: или приемате исляма или летите от скалата надолу. Така моите предци приели исляма и станали „помаци“ което произхожда от думата „помъчени“. Приели исляма но запазили своите имена и език...“. Интересно е да се отбележи, че не само българите-помаци, но и българите-мърваци, които живеят в съвременна Югозападна България, Македония, Солунския регион и Егейското крайбрежие на Гърция, никога не са носили по собственно желание фесове. Отдавали са предпочитание: помаците - на калпаците (кожените шапки Дуло), а мърваците – на  така да ги наречем „пиратските кърпи“ защото при тях климата е топъл.. Мърваците са живеели в едни и същи села смесено и са говорили един и същи език - български. Разпознавали са кой каква религия изповядва именно по цвета на тези кърпи – християните са носили бели, а мюсюлманите – черни /(3,4)/.

          Сега, в съвременна България, за щастие , няма сериозни конфликти на религиозна почва. Даже някои общи религиозни празници ръководителите на всички конфесии празнуват заедно. Пример: празника „Ашуре“. Всички вярващи в исляма знаят, че на десетия ден на месец Мухарем по мюсюлманския календар е „Ден Ашуре“, т.е. края на всемирния Потоп и второто начало на човешкия род, когато праотецът Ной (ислямския Нух) и всички хора от неговия кораб-ковчег отново стъпват на твърда земя. Те смесили семена и продукти и приготвили вкусна храна, която и сега се нарича „Ашуре“. Стана традиция в София и други градове (Пловдив, Шумен, Русе и др.) при празнуването на този празник  да участват ръководителите на всички конфесии и държавни ръководители, включително Президента и Вицепрезидента /(5,6,7 и 8)/.

          Оказва се, че бъдещето на света в голяма степен зависи от вътрешния мир на отделния човек, а този мир от своя страна до определена степен зависи  от неговата религиозна принадлежност. Това налага една от основните задачи на всяка конфесия да бъде възпитаване във всеки вярващ уважение и веротърпимост към инакомислещите, недопускане силово натрапване на своите възгледи и използване религиозните чуства на хората за постигане на користни цели.

 

Литература:

  1. Тараторин В.В. – Конница на войне история кавалерии с древнейших времен до епохи наполеоновских войн – 1999г. Минск. Харверст
  2. Кючук-Кайнарджийский мирный договор между Россией  и Турции 10 июля 1774г.  Сборник архивных документов. Москва,Руская книга 1992г.
  3. Проф. Александър Теодоров Балан – Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища. Пловдив: Издание и печат на Хр. Г. Данов, 1896г.
  4.  Стефанъ K. Салгънджиевъ - Лични дела и спомени по възраждането на Солунските и Серски Българи, или 12-годишна жестока неравна борба съ грьцката пропаганда - *. Настоящата статия биде напечатана въ книга XV, год. III на Библиотека, издание и печатъ на Хр. Г. Дановъ 1896 год. - http://209.85.135.132/search?q=cache:sCpwJW2nn3kJ:www.promacedonia....
  5. Весник “ZAMAN” 11-17 февраля 2008г. – www.zaman.bg
  6. Вести - http://hikma.blog.bg/drugi/2010/01/11/ashure-tradiciia-s-dylboki-ko...
  7. Вести - http://www.fondaciaroza.org/cat/10/read-244.html

8.   Вести - http://www.genmufti.net/bg/news-from-bulgaria/602-2009-12-27-10-49-...

Преглеждания: 196

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics