ВОТ ЧТО - ГОРОД НАШ ДЕКАЕД, поема, Хеми ВАРНАЛИС

(c)1983-2013-Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
И ЕТО,
ЧЕ ГРАДЪТ ЗАГИВА,
БАВНО ЧЕЗНЕ,
ПРЕВЪРНАТ ВЪВ ИНТЕЛИГЕНТНА РУИНА,
КОЯТО НЕ ПЕСТИ ПАРА ЗА ЧУЖДОТО ОПЕЛО . . .
БЕТОННИ СТЪПКИ БЕЗПОЩАДНО РОВЯТ,
ПЛОЩАДИ ГДЕ ВЕЧЕ НИКАКВИ ГИ НЯМА,
ПРИМАМВАЩИ ДЕЦАТА ВЕЧЕР,
В НОЗЕТЕ НА ШЕПТЯЩИТЕ СТАРИЦИ,
ПРИСЕДНАЛИ ПРЕД ПРАГОВЕТЕ КЪЩНИ,
ПРЕПЛИТАЩИ БЕЗКРАЙНИ ПЛЕТИВА НА МРЕЖИ,
КАКВИТО ДНЕС МОРЕТО НЕ ХАРЕСВА . . .
ГРАДЪТ НИ БЕШЕ УПОИЛ,
СЪС ЛИПОВИТЕ НОЩИ НА МЕЧТИТЕ,
СЪС УДАРИТЕ НА МОРЕТО Ò БРЕГА,
КОЕТО ПРАВЕШЕ РИБАРИТЕ
ГЛАВИ ИЗ ЛОДКИТЕ ДА ВДИГАТ ПОСРЕД СЪН,
ЗАГЛЕДАНИ В БЕЗПЛОДНАТА ТЪМА,
РАЗСИЧАНА ОТ ФАРЪТ ГАЛАТЕЯ БЕЗПОЩАДНО . . .
А СХЛУПЕНИТЕ СТАРИ КЪЩИ,
В КОИТО ДЕТСТВОТО КАТО В МИРАЖ ОТМИНА,
ЗАГРОБВАТ БАВНО СЕБЕ СИ;
КАТО ОГНИЩА БАВНО ГАСНАТ,
ЗАРИВАТ В ПЕПЕЛ СПОМЕНИ - ДАНО РАЗТЛЕЯТ ВЕЧНО,
ЗАГРОБВАТ ДАЖЕ НАС;
ТАКА ОТДАВНА ПРЕСТАНАЛИ ДА БЪДЕМЕ ДЕЦА . . .
А УЛИЦИТЕ КРАЙ КАНАЛА,
КЪДЕТО ТИЧАХМЕ НА ТУМБИ
ВСРЕД ПРОЛЕТНИТЕ ДЪЖДОВЕ,
ВСРЕД НЕСРАВНИМА РАДОСТ
И ВСРЕД ПЕСЕН,
ВСРЕД НАЙ-БЕЗГРИЖЕН
И ЛУДЕШКИ СМЯХ . . .
О,
ТОЗИ ГРАД БЕЗМЪЛВНО СИ ОТИВА,
ВЕДНО СЪС СПОМЕНИ ИЗТИЧАЩИ ПОДОБНО ЖИТО,
ИЗ КРИНАТ НА ВРЕМЕТО -
НАДИРЕ . . .
СЪС НЕГО ТРЪГВА СИ И ТИШИНАТА;
СЪС ИСТИНИТЕ ПОД РЪКА,
СЪС ЧИСТОТАТА ПРОСТОГРАДСКА;
ЗА ДА ПОТЕГЛИМ ПОСЛЕ СЛАВНО НИЕ
ЕДВА НАЗОБИЛИ КОНЕТЕ СИ ПРЕУМОРЕНИ . . .
The End/11.03.2013.

Преглеждания: 106

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics