"Времето е в нас

                                                                                                          и ние сме във времето.

                                                                                                                        То нас обръща

                                                                                                          и ние него обръщаме." 

                                                                                                                          Васил Левски

 

      Времето, това неуловимо и необяснимо нещо или може би нищо, винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът ловец се е опитвал да го улови и опитоми като диво животно. Но то е като водата в шепите, винаги изтича.

      И кое време да лови? Своето, на водата която тече като него, на Луната, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други не. И така, от улов на улов, ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.

      Днес ние използваме времето на околоосното въртене на Земята и земната обиколка около Слънцето за мерни единици спрямо всички други времена. Дори и днес още се използва времето на лунната обиколка около Земята, а в древността се е използвало и времето на юпитеровата обиколка около Слънцето. С установяване на времена-мерки стигаме до календара.

      Що е календар?

      Всички знаем, че има различни календари, започващи в различно време от годината. Съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те, някога и някъде са служили на хората.

      Самият факт, че съществуват много календари доказва, че някои са по-точни, а други не. Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.

      От казаното до тук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.

      Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието, е мярката за качество на всеки календар.

      За наша радост и за наша гордост, дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.

      Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий ХІІІ, през 1582 г. За негова основа е послужил проекта на проф. Луиджи Лилио Гарали, от Перуджа.

      Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:

Защо годината започва именно на първи януари?

Защо броят на дните в месеците е различен – 28, 29, 30 и 31?

Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?

Защо се редуват месеци с различен брой дни, без някакво основание за това?

Защо февруари е толкова къс?

      Всички тия недостатъци на Григорианския календар не съществуват в Българския календар. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо.

      За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.

    Сравнявайки двата календара, някои хора, а вече и организации у нас повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия – български, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия – несъвършен календар с родния –  български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.

      И аз, като човек уважаващ реда и симетрията си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак. 

      Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.

    Първо. Той е ориентиран точно, спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.

      Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.

      Най-древният аналог на Българския Зодиак е в Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул-Гула – Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.

      Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак, с начална зодия Стрелец. Там, вместо чуждата дума зодия е използвана българската дума живот.

      Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българския календар.

      Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България до времето на Симеон, е пренесен и в Италия от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.

      Единственото, което е направил папа Григорий е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово. Но най-вероятно е знаел и за деветте Мръсни дни, от Коледа – 22 декември до 1 януари – Суров ден, денят на новото слънце, от българската целогодишна празнично-обрядна система. Затова е поставил съвременната Нова година на Суров ден (светлия ден), след Мръсните (черните)дни.

      Седмицата в Българския календар е започвала с Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот. Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават останалите дни от седмицата.

      Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като пръв ден от седмицата. Не е наречен и Вторник защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като ден първи.

      Думата по, се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. В средновековието така е образувано названието помаг, помаци – хора следващи мага. Това е времето на насилственото покръстване на българите от княз Борис І, предизвикало съпротива в част от народа, предвождана от своя Маг (вероятно Боян), за отстояване на старата духовност.

      Дори и днес по се употребява като синоним на след. В шоплука може да се чуе “оди по мене”, върви след мен.

      Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.

      Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда, среда. С това се указва, че Сряда е реалната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е ден първи.

      Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.

      Последният ден има лично, а не бройно име, Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота, Завършек.

      В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва в Неделя.

      Как са изписвали датите в древността?

      Водещо е било астрологичното начало, а астрологичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията, съответно месеца от календара и след това денят и годината.

      И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет. Преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет. 

      Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.

     Доказателство първо. Исторически, сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.

      Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.

      Абсолютността на условие Първо – ориентиране на Зодиака спрямо четирите астрономически точки, налага броя на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата и, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.

      Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е “виновен” февруари. Защо той има 28/29 дни. Зодиакът дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни, в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие Първо, което е наложило по условие Второ да се отброят толкова дни за февруари.

    От казаното до тук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя – Слънце, а не пригоден натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. От тук следва още, че няма и не може да има друг Зодиак. Обективната истина в Природата е една и истинският Зодиак може да е само един и това е Българският Зодиак. Всичко друго е измислица.

     Вероятно разглеждайки приложените таблици, читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астрологичната причина, а календара метеорологичното следствие.

      Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.

      Същото е и със Земята. Астрологичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени, със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло – планетата Земя.

     Зодиакът следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно – светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.

    Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди приемане на християнството се основава на Зодиака. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.

     Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността, българската година е започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа – върхът на зодия Стрелец, върхът на астрологичната зима, краят и началото на астрологичната година и Зодиака. На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 Рождество Христово, според църковния календар.

      На 6 януари е Бъдни вечер, а на 7 Рождество Христово по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака, на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на 7  започва зодия Козирог.

      На 6 февруари завършва зодия Козирог, а на 7 започва зодия Водолей и астрологичната пролет. Около тази дата пойните птици започват да пеят своите песни.

      На 22 март е Първа пролет, а според Зодиака тогава е върхът на зодия Риби и на астрологичната пролет.

      На 6 май е Гергьовден, а на седми Летов ден. Според Зодиака на шести завършва зодия Овен, а на седми започва зодия Телец. Тогава е началото и на астрологичното лято.

      На 24 юни е Еньовден – ден за бране на билки. Според Зодиака 22 юни е върхът на зодия Близнаци, на астрологичното лято и астрологичната година.

      На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астрологичното лято. На 7 август започва астрологичната есен.

      На 21 ноември, от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака, на 22 ноември е върхът на зодия Дева.

      На 6 декември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Дева.

      Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския Зодиак.

      Накрая считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието “Зодиак” и неговият смисъл в древността и днес.

      Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като  се има предвид съвременния начин за използване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.

      Ще се върна в началото – в древността. Първичният смисъл, съдържанието на Големия Зодиак носи информация за изграждането, съществуването и отмирането на небесните тела. За раждането, еволюцията и отмирането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като всичко това е абстрактно и недостижимо за обикновените хора, а дори и за съвременната наука, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората като са направили няколко важни неща.

      Първо. За всеки етап от развитието на небесните тела те са избрали дванадесет символа, предимно животни, с някаква идейна прилика със съответния етап.

      Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка със същите имена. Това е звездната карта на Млечния път.

      Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци със същите имена. Това е Българският – Малкият Зодиак.

      Четвърто. Създават система за отчитане влиянието на големия Космос върху Земята и промените които ще последват тук. Името и е Астра Веда, на гръцки Астрология.

      Днес варианти на годишния зодиак и деривати на астрологията шестват по света, а Истината чака своите откриватели.

 

Българският  Зодиак

 

              Зодия                 Начало          Връх            Край         Брой на дните  

 

           1.Стрелец                7.12              22.12             6.1                  31

           2.Козирог                 7.1                22.1               6.2                  31

           3.Водолей                7.2                21.2              6.3                28/29

           4.Риби                      7.3                22.3              6.4                   31

           5.Овен                      7.4                22.4              6.5                   30

           6.Телец                     7.5                22.5              6.6                   31

           7.Близнаци               7.6                22.6              6.7                   30

           8.Рак                         7.7                22.7              6.8                   31

           9.Лъв                        7.8                22.8              6.9                   31

         10.Везни                     7.9                22.9              6.10                 30

         11.Скорпион               7.10              22.10             6.11                 31

         12.Дева                      7.11               22.11             6.12           ___30____     

                                                                                                           365/366                

             

              Пролет                   7.2                22.3              6.5                89/90

              Лято                       7.5                22.6              6.8                   92

              Есен                       7.8                22.9              6.11                 92

              Зима                      7.11              22.12             6.2          ____ 92_____           

                                                                                                           365/366    

 

      Забележителни дни.

      Коледа – 22.12  Известен и с името – ИН, Инник, Ининак.

                      22.06  Известен с личното име – , Eнник, Eнинак.

      Уравнителен ден – 29.02 Триста шестдесет и шестият ден от Българския Зодиак,  във високосна година.

 

Българският  календар

 

                    Месец                  Начало                Край              Брой на дните

 

                 1.Първи                   23.12                    22.1                   31

                 2.Втори                    23.1                      21.2                   30         91

                 3.Трети                     22.2                      23.3                   30

 

                 4.Четвърти              24.3                       23.4                   31

                 5.Пети                     24.4                       23.5                   30         91

                 6.Шести                   24.5                       22.6                   30

 

                 7.Седми                  23.6                       23.7                   31

                 8.Осми                    24.7                       22.8                   30         91

                 9.Девети                 23.8                       21.9                   30

 

               10.Десети                 22.9                       22.10                  31

               11.Единадесети       23.10                     21.11                   30        91

               12.Дванадесети       22.11                     21.12               __30__

                                                                                                          364

              

      Забележителни дни.

    Нова година – 22.12  Триста шестдесет и петият ден от годината – неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име – ИН, Инник, Ининак, Игнажден.

      Уравнителен ден – 22.06  Триста шестдесет и шестият ден от древно българския календар, във високосна година. Между шестия и седмия месец. Неотбелязан с число, а с лично име – , Eнник, Eнинак, Енювден. 

                                                                                             По Йордан Вълчев и Петър Добрев.

 

Преглеждания: 286

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от Милчо Манолов на Март 26, 2016 в 12:42pm
Първият ден от новата година е денят на Пролетното равноденствие, а по късно Зимното слънцестоене - Сурва -
http://www.otizvora.com/2009/08/390
Коментар от Милчо Манолов на Март 26, 2016 в 12:38pm
Българският зодиак е кръг от съзвездия ( еклиптиката ) с имена на животни -
Свиня
Мишка
Вол
Барс
Заек
Ламя
Змия
Кон
Маймун
Овен
Петел
Куче
Стрелец, Близнаци, Дева, Везни - НЕ СА БЪЛГАРСКИ!!!
http://portal-bg1.ning.com/profiles/blogs/4155162:BlogPost:302092?x...
Web Analytics