Вельо Горанов като Великия инквизитор. 

„Великият инквизитор“ е спектакъл, който над десет години зрее в съзнанието на Вельо Горанов, за да се роди точно днес, когато имаме насъщна нужда от духовни ориентири, пък и да ознаменува началото на мандата на големия наш мим като художествен ръководител на сцена „Сълза и смях“.

Тази глава на „Братя Карамазови” е уникална - ако се замисли човек, може да я сравни с Библията по дълбочина и прозрения, твърди той. Направената от него сценична адаптация по емблематичния фрагмент от Достоевски е образец на философски театър от най-висока проба.

Може би защото дълги години е мълчал, сега Вельо Горанов е невероятно изразителен, когато говори. Дори ако за момент лицето му е неразпознаваемо под свещеническото покривало, неговият Инквизитор играе с глас и с длани, които от време на време плакне във ведро с вода като достоен наследник на Пилат Понтийски.

В екзистенциалния диспут на Инквизитора (Горанов) с безмълвния и загърбил публиката Христос (Жан Илиев) се отразява неизбежният дуализъм на света и на човека. В него непрекъснато живеят двете начала: сляпата вяра и рациото, абсолютната свобода и организираната система, отговорността и измиването на ръцете - изобщо стои въпросът за житейския избор. Нима тези начала не се борят у всеки от нас, а Великият инквизитор и всеопрощаващият Христос не са ли двете лица на една и съща монета, която Бог подхвърля – човека, създаден по негов образ и подобие?!...

Минималистична среда, решена в сакралните червено, бяло и черно (сценография Боряна Горанова), и един от най-могъщите ни актьори в центъра на тази аскетична вселена. Достатъчно е.

.

.

Образът на Великия инквизитор първоначално бе намислен за Наум Шопов, неволно на моменти го „припознават“ у Вельо Горанов. Режисьор на спектакъла е Борис Радев, ученик на Иван Ничев и някогашен участник в трупата на театър „Движение“. В поддържащата роля на секретар на Инквизитора е Димитър Иванов.

.

Източник: В-к Новинар

Автор: Ирина Гигова

Снимки Иван Добромиров

Преглеждания: 85

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics