Старата ракла ръми... (Звуци от старата ракла)

Съавторски
Анета @ и Красимира *

@
Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори...

*
Казват - сълзите пречистват душата.
Дори да плисне ситен дъжд от небе,
слънцето после ще нарисува дъгата,
а ще отмие ли тъга събрана в сърце?

@
Молитва отправя, слънце да трае,
та сумрак над двори и дом да тъми...
Да не види мале, ни тейко да знае
как линее им рожба и що я мори...

*
Слънце дори и за миг да затрае
не може се лъга майчино сърце.
То всичко усеща и че линее знае,
кое болка носи, кога не и е добре.

@
Със сили сетни, с взор в синева
отправя молитва в очи със сълзи -
да прекърши живот и политне душа
за къде няма болка и тъга не пълзи.

*
Сълзи като бисери капят сега...
те докрай ще пречистят душата.
В живот редуват се радост с тъга.
И всеки носи си кръста, съдбата...

15.04.2009г
"Съавторски" "Звуци от старата ракла"
Анета Саманлиева & Красимира Колева

От книгата  "Две в една"



Преглеждания: 97

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics