© 1965-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НОЩТА -

ОТДАВНА БЕШЕ ПРЕГОРЯЛА;
ДОПИВАХМЕ СЪС ТРЪПНИ УСТНИ ВИНОТО,
ОТ ЧАШИТЕ ДЪЛБОКИ КАТО ДРЕВНА ИСТИНА.

ПРЕЗ ИЗПАРЕНИЯТА -
ИЗДЪЛБОКО ВДИШВАХМЕ,
ПРЕСИТЕНАТА ЖАЖДА ЗА ВЕСЕЛИЕ;
А МУЗИКАТА БЕ ПРИТИХНАЛА,
ПОГЪЛНАЛА НА СТРЪВНИ ГЛЪТКИ ВРЕМЕТО;
ЕДВА ОГРАМОТЕНАТА ИЛЮЗИЯ,
ЧЕ ВЕЧНОСТТА ПРЕСТАВА ДА Е ВРЕМЕННА.

УМОРАТА -
СЕ СТИЧАШЕ В НОЗЕТЕ НИ,
ИЗПЛЕЛИ ПРЕДИ ЧАС НАПРЕКО ДАНСИНГА,
ВЪЛШЕБНИЯТ КИЛИМ-ЖЕЛАНИЕ,
ЧИИТО НИШКИ БЯХМЕ С ТЕБЕ ДВАМАТА;
ПРЕДПОЛАГАЕМО ЗАВИНАГИ,
И НЕЗАВИСИМО ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА.

О,
КОЛКО ПЛАХИ БЯХА ДНЕС РЪЦЕТЕ МИ,
ПОЛОЖЕНИ ПО ТЕБЕ ТЪЙ КОПНЕЖНО,
ПОД ТАЗИ СВЕТЛИНА ОТ МРАК ПОЧЕРПЕНА,
ВСРЕД ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ШУМ
ПРЕВЪРНАТ В РИТЪМ НА СЪРЦАТА;
УСПЯЛ ДА ЗАГЛУШИ СЛАВЕИТЕ ПРЕД ВХОДА;
КОИТО УТРОТО ПРОНИЗВАХА СЪС ТРЕЛИ,
ПОДОБНО КАКТО МИНАЛАТА ПРОЛЕТ,
КОГАТО САМО ПОДОЗИРАХ ЧЕ ТЕ ИМА,
В КОЯТО БЕЗНАДЕЖДНО ДЕБНЕХ И ТЕ ТЪРСЕХ,
ПОТРЕСЕН ЧЕ НЕ МОГА ДА ОТКРИЯ.

И,
СТАНАХА КОСИТЕ ТИ ОТ ПЛАМЪК,
ТА С ДЛАН ПОНЕЧИХ ДА ГИ СКРИЯ,
ОТ ВЕТРОВЕТЕ ВИЕЩИ КРАЙ ТЕБЕ,
ПРЕВЪРНАТИ ВЪВ БЕЗПОЩАДНА БУРЯ,
КАКВАТО АЗ ДО БОЛКА ЗНАЯ,
И ОТ КОЯТО СТАНАЛ СЪМ НА КРЕМЪК.

НОЩТА -
ОТДАВНА БЕШЕ ПРЕГОРЯЛА,
А УТРОТО СЕ ТУЛЕШЕ ЗАД ХОРИЗОНТА,
СРАМЛИВО,
ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ПОСТИГНЕ.

ДОПИВАХМЕ -
СЪС ТРЪПНИ УСТНИ КАПКИТЕ,
 ОТ ВИНОТО НА ВРЕМЕТО РАЗПЕНЕНИ,
ОСТАНАЛИ ПО ДЪНОТО НА ЧАШИТЕ,
ПОРЕДНАТА ПОРУТЕНА ИЛЮЗИЯ,
 КАКВАТО ПРЕДПОЧИТАМ ДА НЕ СРЕЩАМ. 
The End
25.03.2013

Преглеждания: 71

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics