.

Известната и любима на варненци актриса Грациела Бъчварова бе  наградена със званието „Почетен гражданин на Варна“ на 15 август. Тя бе и един от участниците във фестивала на монодрамата „Към звездите“. С нейното изпълнение в „За първи път омъжена“ беше поставен стартът на театралните прояви на 1 август. 
.
- Госпожо Бъчварова, има ли го още онзи приятен трепет, адреналина преди качване на сцената?
- При всички случаи. Преди две години, когато за пръв път се откри фестивалът за монодрамата и Мариус Донкин ме покани да кажа няколко думи, имах чувството, че отивам на спектакъл. Необяснимо е вълнението. Така беше и на 90-годишнината на варненския театър, когато ме наградиха и трябваше да говоря. 

- Това ли е нещото, което най-много Ви е липсвало през тези 9 години извън сцената?
- Естествено. Въпреки че, знаете ли, много е странно, че и досега има хора от средното поколение, които са ходили на театър по моето време, които ще ме тупнат по рамото и ще кажат: „Колко се радвам да Ви видя! Ама Вие сте все още така красива! Толкова Ви обичаме, толкова Ви харесваме! Идвахме всяка вечер, когато играехте.“ Това са такива неща, които те държат буден, държат те на ръба на забравата...

- Приятната емоция от това да Ви разпознават хората, да сте една обичана актриса, припокрива ли се донякъде с усещането да сте „Почетен гражданин на Варна“?
- Трудно се говори на тази тема. (Виждам блясък от сълзи в очите на голямата актриса - б.а.) Мисля, че това е най-голямото признание, до което човек може да достигне и слава Богу, че е приживе (Вече се смее - б.а.), а не когато вече си в отвъдното, да кажат: „Беше.“ 

- Тъжно нещо е бездуховността...
- Това е болната ми тема. И лошото е, че ние ставаме все по-малко духовни, все по-често се задоволяваме с „леката кавалерия“, както се употребява в народния език. Не искам да употребявам думата „чалга“, това е извън моята компетенция. Радвам се обаче, че стара Варна, варненци се бият за концертите на „Варненско лято“. Този наплив говори, че духът е запазен, въпросът е да можеш да го събудиш отново, да може театърът да изиграе онази роля, към която цял живот аз съм се стремила – да бъде и гражданска позиция. 
Моето верую е било, че да си актьор, не е достатъчно. Трябва да бъдеш и гражданин, да живееш с всичко онова, което се случва около теб, дори бих казала с мига. 
.

.

Известната и любима на варненци актриса Грациела Бъчварова бе  наградена със званието „Почетен гражданин на Варна“ на 15 август. Тя бе и един от участниците във фестивала на монодрамата „Към звездите“. С нейното изпълнение в „За първи път омъжена“ беше поставен стартът на театралните прояви на 1 август. 
.
- Госпожо Бъчварова, има ли го още онзи приятен трепет, адреналина преди качване на сцената?
- При всички случаи. Преди две години, когато за пръв път се откри фестивалът за монодрамата и Мариус Донкин ме покани да кажа няколко думи, имах чувството, че отивам на спектакъл. Необяснимо е вълнението. Така беше и на 90-годишнината на варненския театър, когато ме наградиха и трябваше да говоря. 

- Това ли е нещото, което най-много Ви е липсвало през тези 9 години извън сцената?
- Естествено. Въпреки че, знаете ли, много е странно, че и досега има хора от средното поколение, които са ходили на театър по моето време, които ще ме тупнат по рамото и ще кажат: „Колко се радвам да Ви видя! Ама Вие сте все още така красива! Толкова Ви обичаме, толкова Ви харесваме! Идвахме всяка вечер, когато играехте.“ Това са такива неща, които те държат буден, държат те на ръба на забравата...

- Приятната емоция от това да Ви разпознават хората, да сте една обичана актриса, припокрива ли се донякъде с усещането да сте „Почетен гражданин на Варна“?
- Трудно се говори на тази тема. (Виждам блясък от сълзи в очите на голямата актриса - б.а.) Мисля, че това е най-голямото признание, до което човек може да достигне и слава Богу, че е приживе (Вече се смее - б.а.), а не когато вече си в отвъдното, да кажат: „Беше.“ 

- Тъжно нещо е бездуховността...
- Това е болната ми тема. И лошото е, че ние ставаме все по-малко духовни, все по-често се задоволяваме с „леката кавалерия“, както се употребява в народния език. Не искам да употребявам думата „чалга“, това е извън моята компетенция. Радвам се обаче, че стара Варна, варненци се бият за концертите на „Варненско лято“. Този наплив говори, че духът е запазен, въпросът е да можеш да го събудиш отново, да може театърът да изиграе онази роля, към която цял живот аз съм се стремила – да бъде и гражданска позиция. 
Моето верую е било, че да си актьор, не е достатъчно. Трябва да бъдеш и гражданин, да живееш с всичко онова, което се случва около теб, дори бих казала с мига. 
.

Преглеждания: 133

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics