Книга за прозрението и посвещението в мисията на доброто

.

С посвещение към Хвърковатите хора започва тази приказна книга, описана от самата авторка като „магическа проза или спомени, мисли, измишльотини – събрани в едно, докато се получи каквото трябва, а именно – възхвала на живота в Свободна република Какания.”

Посланието идва с името на въображаемата страна: Какания от ка – въплътена душа в древния Египет, ка с апостроф на шотландски - викам, има птица каня, която вика среди нощите, каня на български означава повиквам някого, поканвам го да се присъедини, кака е също по-голямата сестра – тази, която знае повече.

Очевидно, това е книга за прозрението и посвещението в мисията на доброто – четиво иносказателно и еднакво увлекателно и поучително (но не назидателно!) за читатели от всяка възраст. 

Сюжетите, в които фентъзи жанрът празнува своето вдъхновение, се разиграват между Гипсираната кралица, Орела, Духа на Инквизитора, Хвъркатите, Пасящите суха трева, Неразумните, Монтанарите, Искащите, Разбойника с доброто сърце, Покупко Златен и Трите грации, Кики Знаменосеца, Елмазчето, Умка и Житокосия ангел и т.н. Дистанцирането от реалността, като един от основните похвати, с които си служи авторката, не цели да избяга в измисления свят на нереалното и невъзможното. Тъкмо обратното. Погледът от висотата на въображението е необходим, за да се видят важните и реални неща тук, на земята. Отстоянието между различните нива ги прави по-ясни. А важните неща, разбира се, са тези, които не бива да се забравят. Макар че точно това се случва най-често на хората. Отслабва паметта им за духовния полет на младостта и чистотата на помислите, за порива да правят добро и умението да превръщат злото в добро. Губят инстинкта си за самосъхранение, отказват се от крилата си, изпадат в някаква ценностна леност и така се разминават със спасението. Личното и общото. Но не бива да търсите трагизъм в подобни констатации. Трагизмът, въпреки редица трагични ситуации, е много далеч от стилистиката на книгата. Доминира дори едно светло чувство за хумор, което придава лекота и ведрост на повествованието. Същественото е как да се противостои на духовната амнезия. Начините, сведени до няколко задължителни интелектуални и физически усилия, рамкират повестта от „Пролог” до „Вместо епилог” с натрупване на посланията: „Всяка година да засаждаме поне едно дръвче. Да чистим боклуците около себе си и вътре в себе си. Да си спомним, че душите ни имат крила. Всеки ден да се опитваме да спасим и телата, но и душите си. Всеки ден да се опитваме да спасим земята…” 

В този ред на мисли „Какания – чудесна и измислена” носи една профетическа, природозащитна и философска загриженост за съдбата на човечеството, която надхвърля егоистичните притеснения за личното оцеляване. Става дума за важните житейски уроци, които би било добре всички ние да научим. Изведени с едър шрифт в книгата, логическите акценти оформят едно второ ниво на съдържанието с подчертан афористичен характер: „Всеки понякога понася нещо, което му е противно”, „Във всяко общество има място поне за един Тома Неверник”, „Внушителните неща не винаги имат добра съдба”, „Дори да имаш крила, не винаги можеш да избираш да живееш сред птици”, „Много често любовта е илюзия, но пък красива илюзия”, „Не във всеки тайник лежи съкровище”, „Колкото повече неща се научиш да правиш сам, толкова по-независим ставаш” и пр.

.

Размишления, които ще подействат добре по време на рождественските празници. И не само. Защото „Уроците не винаги се учат от първо четене”, както е разбрала Драга Дюлгерова., а защото афоризмите й ни отвеждат към дълбок размисъл.

.

Автор: Виолета Тончева

Преглеждания: 73

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics