КАПИТАНЪТ
.
  Apres Dieu c est le capitene* 
           Френска пословица
Лазур. Движение. Безкрайност.
Стотици светлинки блестят
и трепкат влюбено поели
със слънцето на дълъг път.
Каква магия тук се крие?
Защо, останал на брега,
пак капитанът съзерцава       
морето с мъничко тъга?
Животът вече не е този,
във който сякаш бог е бил.
Как да се чувства победител –
морето с пристана сменил?
Какво сега да направлява
без риск, без бури и вълни?
Той вече капитан не е ли –
не е във своите води.
С копнеж се вглежда капитанът.
Просторите ли го зоват?
Или морето е прозорец,
пред който диша с пълна гръд.
------------------------------
* След Бога е капитанът

.

.

АКО НЯМА ЛЮБОВ                                                             

.

Ако няма любов,
то какво друго има? 
Ако няма любов –
как да бъда щастлива?

Ако няма любов,
за какво сме живели?
Колко струват сега
власт, пари, кариери…

За какво сме дошли
за живот на земята, 
ако няма любов –
да разбива сърцата?

Ако няма любов
като полет на птица,
Ще ни стоплят ли днес
хубав дом и шевица?

Ако няма любов,
ще си тръгне душата,
ненамерила пристан
в този свят на тъгата.

Ще изчезне животът,
ще посърнат цветята…
Ако няма любов –
ще замръзне Земята.

Ако нямА любов ... 

.

НА ГРАНИЦАТА

 .

настъпва звездна тишина.
Човечеството се обръща
към приказната си мечта.
Забравя грижи и умора,
конфликти, завист и беди
и с небесата разговаря –
очаква Бог да се роди.
За доброта и за спасение,
за бъдеще и светлина
над цялата земя сияе
пак Витлеемската звезда.
Прекрасна, нежна, белоснежна,
отдала свойта красота,
вълшебна Коледа настъпва
и във човешката душа.
С най-близките и скъпи хора,
и с ангелите във нощта
любов и здраве си желаем ...
И да се случват чудеса.
настъпва звездна тишина.
Човечеството се обръща
към приказната си мечта.
Забравя грижи и умора,
конфликти, завист и беди
и с небесата разговаря –
очаква Бог да се роди.
За доброта и за спасение,
за бъдеще и светлина
над цялата земя сияе
пак Витлеемската звезда.
Прекрасна, нежна, белоснежна,
отдала свойта красота,
вълшебна Коледа настъпва
и във човешката душа.
С най-близките и скъпи хора,
и с ангелите във нощта
любов и здраве си желаем ...
И да се случват чудеса.
настъпва звездна тишина.
Човечеството се обръща
към приказната си мечта.
Забравя грижи и умора,
конфликти, завист и беди
и с небесата разговаря –
очаква Бог да се роди.
За доброта и за спасение,
за бъдеще и светлина
над цялата земя сияе
пак Витлеемската звезда.
Прекрасна, нежна, белоснежна,
отдала свойта красота,
вълшебна Коледа настъпва
и във човешката душа.
С най-близките и скъпи хора,
и с ангелите във нощта
любов и здраве си желаем ...
И да се случват чудеса.
На границата с „не” и „да”
сама и влюбена стоя.
Не ме оставяш да си ида –
или пък да се приближа.
Парализа на мисълта
настъпва в мен автоматично
от погледа ти и гласа …
И всичко е трагикомично.
Да влюбена съм … Как можах!
Дистанцията ме убива,
но този тих и светъл грях
ме кара де се чувствам жива.
Оставям се на любовта
и без за миг да съжалявам,
невинна в своята вина,
безумието изживявам.
Какво падение прекрасно!
Да те желая все така –
неуморена и безгласна,
без отговор и яснота …
И без да питам докога!
.

КОЛЕДА
.
                                                                          Във въздуха витае Коледа, 
настъпва звездна тишина.
Човечеството се обръща
към приказната си мечта.
Забравя грижи и умора,
конфликти, завист и беди
и с небесата разговаря –
очаква Бог да се роди.
За доброта и за спасение,
за бъдеще и светлина
над цялата земя сияе
пак Витлеемската звезда.
Прекрасна, нежна, белоснежна,
отдала свойта красота,
вълшебна Коледа настъпва
и във човешката душа.
С най-близките и скъпи хора,
и с ангелите във нощта
любов и здраве си желаем ...
И да се случват чудеса.
.

Преглеждания: 108

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics