ПАИСИЕВОТО «ОТЕЧЕСТВО БОЛГАРСКОЕ» Е ВЕЧНО «НАШЕ ВСИЧКО !»

В 2012 година имаше няколко юбилея , свързани с живота и делото на Паисий Хилендарски . В Молдова тези юбилеи минаха практически и незабелязани , и не отбелязани . Много от нашите читатели упрекват екипът на сайта на Българската община в Република Молдова , че нямаше никаква информация за великият отец Паисий . За да изправим положението , дори и с малко закъснение ние помолихме председателят на Българското дружество «Възраждане» в Република Молдова , заместник-председател на БОРМ , доцент , д-р Иван Забунов да сподели с читателите ни мнението си за тези юбилеи.

Името , живота и делото на нашият велик предък Паисий Хилендарски може и заслужава за се изучава , споменава и отбелязва всеки миг от всички и всеки българин по целия свят. За юбилейна беше обявена цялата 2012 г. , най- значимите събития като международна научна конференция в Пловдив се проведе през ноември 2012 г.

В края на 2011 г. ЮНЕСКО приема решение да включи в Календара си за 2012 година 250 – годишнина от написването на «История славянобългарска» за да привлече вниманието на културната , най-първо европейската , общественост към този достоен юбилей. Освен това, в 2012 г. се изпълнява 290 г. от раждането на Паисий Хилендарски.В България 2012 г. е обявена за година на честването на отец Паисий и неговата безсмъртна творба «История славянобългарска» , оригинално заглавие: „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“. Инициативен комитет под патроната на президента Росен Плевнелиев и под почетно председателство на Надежда Драгова разработва голяма програма , която освен различни мероприятия включва и провеждане на научно-практически конференции в университетите в България и в чубина , в това число и в Тараклийски държавен университет в Република Молдова.( http://video.bgnes.com/view/34300).

Българска народна банка отбеляза годишнината като пусна в обращение сребърна възпоменателна монета «250 години История славянобългарска» с нанесено частично позлатяване.( http://www.gcoins.net/ru/blog/view/7727#.UNQoV6xp50h).

Българската православна църква по достоинство оцени и направи дълбок поклон пред святото дело на преп. Паисий Хилендарски , който пробуди българите за нов живот. (http://www.chudesa.net/%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%85%... ; http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=321 ). Тази година е юбилейна и с това , че преди 50 години през юни 1962 г. Светия Синод на Българската православна църква прие решение да причисли Паисий Хилендарски към лика на светците. (http://martin.mitov.org/biblioteka/paisii.html). Затова и официалните тържества в България се започнаха на 19 юни 2012 г. (http://www.ekipnews.com/news/bulgaria/bylgariq/chestvame_250_godini... ; http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=15043&a...) и продължават до края на 2012 г . (http://www.ekipnews.com/news/politika/prezident/margarita_popova_is... ; https://e.mail.ru/cgi-bin/msglist#readmsg?id=13550325460000000724&a...).

Още до началото на тържествата академикът Иван Радев в няколко статии в вестник «Нова Зора» публикувани под общо название «За тези , които прочетат …» предупреждава за опасението си да не се превърне самият юбилей на 250-годишнината на «История славянобългарска» в обикновена тържественна есеистика от хиляди пъти повтаряни известни истини и добавя : « Истина е - пишем ли, дори и сега, през 2011-2012 година за Паисий, няма как да останем безпристрастни и да загърбим емоционалната възбуда и интелектуалната възхита. Но в същото време е професионално престъпление, ако се задоволим с тях и не посегнем към все още "неосветените дворове" на неговото присъствие в целокупния ни живот като народ.» (http://liternet.bg/publish2/ivanradev/paisii-250.htm ; http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=arti... ; http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=arti... ; http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=arti...). Но опасенията на академика се подтвърдиха само частично като имаше примери , и най-първо от самият академик Иван Радев , на нови научни оригинални и смели изсказвания и публикации. В този смисъл представлява голям интерес докладът на декана на Историческия факултет на СУ «Св.Климент Охридски» на тържественото събрание на БАН на 19 юли 2012 г. и публикувано в вестник «Нова Зора» с название «Да прочетем докрай уроците на Паисий». (http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=arti... ; и на руски език : «Уроки преп. Паисия» (http://ru.pravoslavie.bg/?p=4452) .Заслужава да се кажи и за публикацията на Божидар Димитров 250 години «История славянобългарска» , в която известният професор със свойственната му смелост се опитва да проясни най-спорните въпроси , свързани с живота и великото дело на Паисий Хилендарски.( http://prosvetise.com/?p=8986). Рамките на нашата публикация не позволява да се направи дори и най –кратък анализ на десетки стати,интервюта , материали на конференции и различни други мнения на известни учении и политици . Излязоха редица книги , редица аудио и видео филми , в това число и съдържанието на самата Паисиева «История…». ( Да чуем «История славянобългарска» ? http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/da-chuem-istoriya-slavyanoblgar... ) .

Но съвсем несправедливо ще бъде , ако не отбележим ролята в организирането и патронирането на всички мероприятия , свързани с честванията на юбилея 250-годишнина от написването на «История славянобългарска» на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова . Ще приведем само едно , но най-вярно и най-обемно изсказване.На 3 ноември 2012 г. вицепрезидентът Маргарита Попова откри в Пловдивския университет Международната научна конференция «Паисиеви чтения» , събрала 210 представителя , на 52 научни институции от15 държави със следните думи : «Паисиевата „История славянобългарска”, една малка ръкописна възрожденска книга, сама по себе си е национална институция. Атонският монах открива и назовава кодовете на националното Възраждане, кодовете на националното ни самосъзнание и националното ни самосъхранение – вяра, род, език, отечество и история. Уникално прозрение на нашето българско Възраждане. Така то се нарежда на едно стъпало с великото европейско Просвещение.».(http://www.ekipnews.com/news/politika/prezident/margarita_popova_is...). Ние още ще спомним за това изсказване на уважаема г-жа вицепрезидент , която може би за пръв път на таково високо държавно равнище стана не само обединител на българите извън България , но и техният закрилник , застъпник и партнер. Защото именно тя , заедно с такива кодове на национално Българско Възраждане като вяра,род, език и история назова и Отечество.

Разбира се , че самият юбилей беше и повод да се повдигнат и продължат старите спорове за родното място на Паисий Хилендарски.( «Паисий сам посочва родното си място» http://vestnikpriatel.com/%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9-%D1%... ; «За родното място на Св. Паисий Хилендарски» http://www.pravoslavieto.com/history/19/1883_Ivan_Snegarov/paisij_r... ; «Бомба срещу догма. Въпросът за родното място на Паисий излиза на дневен ред» http://parasol.blog.bg/history/2012/05/22/bomba-sreshtu-dogma-dospe... ; «Паисий Хилендарски бил роден в Кралев дол» https://e.mail.ru/cgi-bin/msglist#readmsg?id=13604287630000000134&a...). Не затихват и споровете къде е погребан Паисий.(«Къде е погребан Паисий?» https://e.mail.ru/cgi-bin/msglist#readmsg?id=13604288810000000876&a...). Не е загубен интересът и към историята на кражбата от Зографския манастир черновата на «История славянобългарска» и връщането й обратно . «Как ДС открадна Паисиевата «История славянобългарска» от Зографския манастир»; «Господ наказа разузнавача , който открадна «История славяноболгарская» на Св. Паисий от Зографски манастир Най-впечатляващето от всичките тържествени прояви стана една много емоционала , благородна и дълбоко патриотична акция , когато стотици малки хилендарчета по цяла България писаха есета за Паисий Хилендарски и неговото дело , и правеха преписи на неговата «История славянобългарска» . (http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1626326;http://tv7.bg/n... ; http://www.burgasdunews.info/index.php?option=com_content&view=... и много други ). В Добрич и други общини акцията поддържаха възрастните , които участват в създаването на съвременен препис на «История славянобългарска» по особен начин , като всеки добричлия има възможност собственоръчно да препише пасажи от Паисиевата творба , която трябва да бъде завършена на 24 май 2013 г.( http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=864288) .Още по-важно е , че тази тримесечна акция беше подхваната и се проведи в училищата извън България , в Испания , Чикаго ,Париж , Вьена , Лондон ,Атина , Кипър и др. (http://www.youtube.com/watch?v=3Ue2XX93oYk; http://www.youtube.com/watch?v=_eg6e11qPk8).

От времето на първият препис на «История славянобългарска» , направен в 1765 г. от Софроний Врачански , са известни около 70 преписа , от които 45 са запазени. (http://nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/library/exhibitions/Slavonic_histo...). И за нашата радост и гордост един от запазените Болградкия препис се намира в щат Огайо САЩ , за съдбата му и ролята в живота на бесарабските българи академик Иван Радев написа солидна статия «История славянобългарска» сред българските преселници в Бесарабия . Бележки за характера и съдържанието на Болградския сборник» (http://liternet.bg/publish2/ivanradev/paisii-bolgradski-sbornik.htm).

Съвсем неотдавна ние бяхме принудени да станем на защита на имената на Васил Левски , Христо Ботев и Иван Вазов от опитите на някаква си комиссия , която си поставела за цел да изхвърли от учебниците тези имена , и да докаже на целият свят, че има народ , които в името на либерализма , ще търпи неолиберална диктатура на малцинството срещу елементарните права на цял народ.( http://www.borm-md.org/node/958) .

Уж се отървахме от една беда , когато в началото на август 2012 г. в македонския вестник «Вечер» публикува статия на баш-председателя на Световни македонски конгрес Тодор Петров( cтипично «македонска» фамилия) с много «коректно» название «В България има всичко , но не и българи». Точно в същото време се обсъжда въпросът за подготвяне от Република Македония изложба в кралския музей на Мариемонт в Брюксел с название «Македонското ръкописно богатство през вековете». Скопската телевизия «Канал 5» е крайно възмутена от позицията на българските историци и политици и говори за «антимакедонска» кампания относно готовящата се изложба в Брюксел. Особено силно дразни македонската страна категоричното становище на евродепутата Андрей Ковачев . (http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventI...) . Другото предаване на същата телевизия е посветено на тема : «Реакциjа на Советот за македонски jазик : Ракописите што ке се претстават во Белгиjа се македонски ». (http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventI...). Може и да се ядосват скопските медии , особенно на нелюбимата от тях Агенция «Фокус» , но кой нормален българин спосойноо ще слуша глупости за «македонски» ръкописи , когато в същото време по телевизорите показват преписа на «История славянобългарска» , която служи за фон в пълен кадър .

Както и винаги , проф. Божидар Димитров високопрофесионално , аргументирано и категорично отхвърли тази «гнусна провокация» на Съвета по македонския език и в края на интервюто си пред Агенция «Фокус» приведе известното изречение на Паисий : «О , неразумний юроде , поради що се срамиш да се наречеш болгарин.» . Ние рекомендувами на всички да прочетат кратки мнения на известни български учении , които доказват , че тази провокация е явна кражба на исторически и културни ценности от българския народ. ( http://www.focus-news.net/?id=n169104 ) . Срещу посягане и кражба на великата творба на Паисий ще вземем помощ от признат от учените на Скопие за идеолог , организатор , родоначалник , божество и знаме на «македонизма» Кръсте Мисирков , които живеял в Кишинев , след Октомврийския преврат в 1917 г. е депутат и ръководител на българско-гагаузко-немска фракция в Парламента на Бесарабия «Сфатул Църий». За неговата дейност в Бесарабия добре написа председателят на Международна ассоциация за приятелство и сътрудничество «Молдова - България» Валериан Заболотний в своя очерк «Немили - недраги» в книгата «Българите в Република Молдова. Организационна дейност» ,София , 2011, стр. 137-141. Ние ще посочим само две изсказвания на днешното скопско божество Кръсте Мисирков . На 13 май 1913 г. учителят в Първа Кишиневска мъжка гимназия г-н Мисирков , живеещ в Кишинев на улица Кузнечная 44, пише писмо до българския посланник в Русия и извънреден министър Стефан Бобчев , в което пише буквално следното : «Г-н Бобчев! България извърши голям грях пред българското национално дело , като се съгласи да признае тая территория за «неутрална» , тя е чисто българска . С какво сърбите могат да докажат , че скопие е сръбски град ?... Но при все това населението на Скопие и на скопско си е българско. Същото е било в Скопско и в цяла Македония при цар Душана , който на етнографически българска земя се коронясъл с царска корона». От друго писмо на Кръсте Мисирков до Стефан Бобчев от 30 януари 1915 г. узнаваме , че той живее в Кишинев , на улица Бендерская,15. Относно «македонизъма» на Мисирков можете да съдите от следните му думи в писмото : «Сърбия владее земята и телата на македонците , душите им пък са в България и с България ».Ако имаме предвид , че Мисирков след като се прибира в България от 20 декември 1918 г. работи като уредник в Етнографския музей ( бивш «колега» на проф. Божидар Димитров , директор на Музея ), а после гимназиален учител в Карлово и почива на 26 юни 1926 г. като директор на училище в Копривщица , то възниква въпрос , кога е успял да си промени убежденията и да стане «класик» на «македонизма» и родоначалник на теорията за македонска нация ?

Не само българските учени , но и политическото ръководство на България зае категорично и справедливо държавно становище и настоя като компромис названието на изложбата в Брюксел да бъде променено : «Славянските ръкописи от Македония от 13-15 век».

Ясно е , че и ние сме задължени да изскажем своето мнение по въпроса. Разбира се само тезисно и само като скромен опит да покажем как ние оценяваме делото на Паисий Хилендарски и какво виждаме за важно да го знаят всички , който радее и милее за , както пише великият наш предък , своето «Отечество болгарское» .

Защо е станало така , че всички изследватели , които разкриват величието на Паисий Хилендарски , неговото дело и неговите завети , изсказани в негова единственна творба «История славянобългарска» , автоматически и с неизменно постоянство определят за основни тези , които се написани с най-голям патос или най-големи емоционални чувства : «О , неразумний юроде ! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш и не говориш на свой език !» И по-нататък : «Ти , българино, не се подмамвай , знай своя род и език и се учи по своя език !» Ще отбележим , че това Обръщение от Предисловието (http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm) на книгата «История славянобългарска» има конкретни адресати .Най-първо това са българи , но не всички , а само тези , които вече могат да четат или някъде следват и се учат да четат. А като имаме предвид , че образователния и духовният живот бил изключително на гръцки език , а много грамотни българи са подмамвали с гърцизма , което водело пряко по пътя на гърчеене , т. е. асимилация , става обяснимо разбирането на Паисий за голямата опасност от елинизма , които не е по-малко опасен от

насилствено потурчване , т.е. ислямизиране .

А нали няма да оспорваме този факт , че вечно призивните думи на Паисий се възприемат на своя сметка от всяко едно от следващите поколения като че ли не упрек за недостатъчно внимание към българския език и литература : «…не четеш и не говориш на свой език». Като внимателно се замислим над мястото , смисълът и значимостта на всяка една дума от това гениално Предисловие , започваме да изпитваме някакво чувство , че при огромната значимост на езиковият фактор , има нещо , което атонския монах счита за по-значимо и по-важно от знанието на роден език. Говоримият майчин език не само по време на турското робство бил голяма защита, непреодолима бариера срещу каквато и да е асимилация ( народът нали трябва да говори на някакъв език) , но дори и след Освобождението , след оформяване на българския литературен език , той си остава в вид на диалекти с своето старо патриархално звучание. Бесарабските българи не са участвали пряко в формирането на български литературен език , биле в различни езикови и държавнополитически среди и системи и си запазели своят език . Ако идее някой от село Твърдица в Молдова в град Твърдица в България те си приказват като че ли не се разделяли 180 години. Не случайно Паисий започва призива си с по-голям въпрос : «Защо се срамуваш да се наречеш българин ?» Той пише не до всички българи , иначе щеше да напише защо не се «наричаш» българин , а пише към тези , които знаят , че са българи , но с подмамване с чуждо образование , чужди език и култура губят своето българско. И Паисий пише защо не се «наречеш» българин , т.е. да се върнеш от грешният път , съзнателно да си признаеш своята народна идентичност. И само след това четем станал култивиран като че ли не единствен смисъл на паисиевият труд вечният призив към всички българи : «Знай свой род и език !», т.е. да поддържаш , запазваш и развиваш соята историческа и езикова идентичност .

Без да подчертаваме кой от тези завети е по-важен , родът или езика , ще признаем , че бесарабските българи още много дължат на родът.

Упрек ли е това ?

Не ! Просто искаме да се върнем към написаната преди 250 години книгата на Паисий Хилендарски , независимо от това , че тя е написана в Хилендарския манастир , но в 1762 г. е завършена в също и до сега български Зографски манастир «Свети великомъченик Георги Зограф» , историята на който е тясно свързана с Молдова и Бесарабия , но още не до край изучена .

От самото замисляне да напише своята «История славянобългарска» Паисий имал надежда , че неговият риск ще бъде оправдан , че от глъбините на народа ще се намерят не само родоотстъпни «неразумни юроде» , но и истински патриоти , които ще прочувстват пламеният зов , ще се проникнат от важността да се запази българския народ , имал славно минало и заслужавал достойно бъдеще. Паисий разбира , че в уничтожената българска държавност в условия на чужда ислямска имперска идеология и управление още не може да бъде успешна въоръжена борба и възстановяване на България като държава . Той още по-разбира , че не по – малка опасност представляват гръцката църква , богослужение и образование на неразбираем от народа език . И Паисий , и в това е величието на неговият подвиг и пророчески дар , целият смисъл и крайната цел на неговата безценна творба намира в понятието не род и език , а «Отечество Болгарское».

Вече 250 години паисиевата «История славянобългарска» не оставя спокоен никой , който се запознае с тази велика , вечно актуална , винаги съвременна и не до край проучена и заслужено оценена негова творба.

Искам да се питаме : като отделя понятията род , език , и отечество , защо ние не се опитаме да проясним какво е според самият Паисий понятието отечество , отечество болгарское ? Родина ли е , царство ли е , държава ли е ? Въпросът не е за противопоставяне на тези свети за всеки българин понятия . А справедливо да се оцени неговата творба и неговото велико дело. Няма да правим искушение на нашите читатели и ще се опитаме да разберем какво е за Паисий смисълът и същността на понятието «отечество българско» .

За неговите территории даваме думата на самият Паисий ,за когото освен земите между Дунав и Стара планина, в които българите първоначално се заселили и окончателно утвърдили своята държавна власт, към българското царство са трайно присъединени и населени с българи и “…цяла Тракия, Македония и част от Илирик. И населили се българите в тая земя и до сега както се вижда.”. За по-пълно териториално описание на етническите български земи Паисий използва известната му църковно-териториална организация на земите по епархии: “Търновска, Видинска и Нишка епархии, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия…епархиите Софийска, Филебелиска, Самоковска, Щипска, Струмишка и Едирне, ...Драмска, Серска, Мелничка и Солунска епархии. И до днес българите седят и живеят в тая земя.” С тези констатации Паисий въвежда в съзнанието на българите колективно чувство за единност на тяхната територия, език, култура и национална самобитност. Националната идея на Паисий за народностна идентичност води към идея за националното единство и става на пътят към определяне на национален суверенитет . С своето гениално предчувствие Паисий определяя в понятието на «отечество българско» всички езикови , битови , културни и други фактори като подчинении и служещи на националната идея .

Най-първо за Паисий понятието «отечество българско» не е абстрактна категория . Неговото Предисловие е обърнато не към всички и не към случайни хора , а към конкретни българи , «към тези , които желаят да прочетат и чуят написаното в тая историйца» . И продължава : «Внимавайте вие , читатели и слушатели , които обичате и имате присърце своя род и своето българско отечество». В оригинала : «Внемлите ви , читатели и слушатели роде болгарские , кой ревнует и усердствует по своего рода и по свое отечество болгарское». По надолу още : «Аз премного се постарах за българския род и отечество». и веднага в следващото предложение ясно откровение за кого е написал своята книга : «Написах я за вас , които любите своя род и българското отечество и обичате да знаете своя род и език».

Паисий също не случайно разделя понятията «род» и «отечество» , като разбира , че родът е по-вече историческо и битово понятие , когато понятието «отечество» е по обемно , то обхваща още много други понятия , като , например , и природа , която и нея може да обичаш и да се ползваш , да я пазиш и да я защищаваш. В понятие отечество се вбира понятие място , където си се родил - «малка родина», и Родина като историческо и държавно понятие . Всичко може да е изпитвало промени , дори самото название на държавата може да се променя , може да има добри или лоши правители , любими от народа и проклинати и много , много друго . В средата на XVIII век се появява Паисий Хилендарски , който със своята малка «историйца» надхвърля границите на народностното чувство и стига до националното съзнание.

До днешният ден историческата наука не е определила до край степентта и мащабите на влиянието на паисиевата «История славянобългарска » на формирането и развитието на българската възрожденска национално-освободителна и национално-революционна идеология. Ние в най-скоро време ще споделим нашето мнение за това , как възприемали идеята за «отечество българско» титаните на българското Възраждане , каква била същността на понятието «отечество българско» за бесарабските българи .Но ние и днес със сигурност можем да утвърждаваме , че идеята за «отечество българско» означава преди всичко и най-много единството на народа в неговото отношение към своето отечество. Независимо от имота , знатността на родът , възраст и пол и т.н. – отношението към своето отечество , особенно в периоди на заплаха и опасност е еднакво и се определя от готовност не само за голяма жертвеност , но и с готовност да си дадеш живота заради него. Тази идея ще бъде актуална вечно , докогато има българи и България , защото отговорът на въпроса какъв е смисълът на понятието «отечество българско» за всеки българин по целият свят може да бъде само един : «Наше всичко!»

Преглеждания: 129

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics