Генерал Бойко БОРИСОВ за битката с престъпността и проблемите пред Вътрешното министерство

М. - Какви са грижите Ви в обедните часове на работния ден?

Б. - Ами, длъжността ми, която е своеобразен връх в професионалната кариера в МВР, изисква до мен да стига информация за всичко, ставащо в страната. Така обаче главата ми, образно казано, става тясна.

М. - В какъв смисъл?! Отговаряте и за джебчиите ли?

Б. - Да! Включително и за джебчиите, защото в момента джебчиите пускат осем-деветгодишни деца, които нашите полицаи залавят. Обаче, тъй като са непълнолетни, веднага ги освобождаваме. На практика те крадат. Но в следващия момент дават парите на майка си или баба си. Те пък на трета, четвърта и така нататък. А ние задържаме детето. Това е схемата на джебчиите.

М. - Напоследък хора от малцинствените групи напускат България и отиват в страните от ЕС да търсят “убежище”. Такива групи например, има във Финландия, Норвегия и Швеция. Какви са най-големите проблеми, които МВР среща с тях? Имам предвид, най-вече, ромите.

Б. - Много са проблемите. На първо място, тези хора много години са лъгани. Една или друга партия непрекъснато им е обещавала нещо си. И в един момент те се разминават с тези свои очаквания. И се превръщат в проблем. Освен това, да не забравяме резкия спад в икономиката на държавата. Някога повечето от тези хора бяха заети. Работните им места бяха главно в сферата на услугите – чистачи, миячи… Но след драстичния спад в производството, частните, особено проспериращите, фирми търсят по-квалифицирани работници. А те не са от тях. Междувременно се въведоха много машини, които вършат точно това, което някога изпълняваха тези хора. Сега един работник с миячна машина може да направи това, което преди са правили, да речем, десет или двайсет хигиенистки. И нищо чудно, че имаме проблеми.

М. - Може ли Вътрешното министерство, по някакъв индиректен начин, да помогне за по-голямата финансова стабилност на държавата? Например, като задържа повече крадени пари в границите на България.

Б. - Не мисля че можем да направим кой знае какво, защото ние сме преди всичко репресивен орган. Ние наказваме и преследваме, т.е. създаваме репресивност.

М. - Все пак не можете ли да влияете върху ситуацията по границите? Нали точно оттам се изнасят незаконно много пари. Освен това оттам минават много наркотици.

Б. - Информацията ви е много погрешна.

М. - Не е ли така, според Вас?

Б. - Ще ви отговоря, че България е на първо място в Европа по заловени наркотици.

М. - Но нима това не означава и, че през България се опитват да прекарват големи количества наркотици?

Б. - Така е, защото такова е местоположението на страната. Ние сме на кръстопът. Никой не минава през Швеция. Няма път до там. Но тук е границата между Азия и Европа, оттук минава сухоземният път между континентите. Така че това е нормално. Затова е и толкова тежко да си граничар в България. Най-тежко е да си полицай именно у нас. Хубаво е да си в Швеция, или във Финландия, като вас. Там получавате добри заплати. Няма такава престъпност. И сте далеч от основните трафици.

М. - Бихте ли разказали повече за албанеца, заловен наскоро от Вашите органи? Който е извършил над двадесет тежки престъпления, включително и убийства на полицаи. Как подобни индивиди успяват да влязат в България с фалшиви паспорти? Няма ли някаква система, която да ги разкрива още на границата?

Б. - По принцип паспортите им са така добре изработени, че машините просто не ги ловят.

М. - Все пак, няма ли белези, по които биха могли да ги разпознаят?

Б. - Навремето искахме да включим пръстовите отпечатъци, но това е забранено от Европейската конвенция. Така че, при тези обстоятелства и въпреки всичко, ние правим това, което дори европейските полицаи не правят.

М. - Разбират ли проблемите на българското МВР в сродните министерства от страните-членки на ЕС? Или там не се интересуват от тях?

Б. - Напротив, срещаме изключително разбиране и подкрепа. Като започнем с американските специални служби – ФБР и стигнем до европейските и, особено, британските и немските.

М. - Усещате ли нужда от почивка?

Б. - Разбира се, че имам нужда, но по закон нямам право.

М. - Защо нямате?

Б. - Така е направен закона. Нямам заместници. А като нямам заместници, не мога и да почивам. Защото аз подписвам разрешенията за използване на специалните разузнавателни средства.

М. - Такова положение, като Вашето, го няма никъде в Европа…

Б. - Затова и споря с нашето ръководство.

М. - Очевидно сте много натоварен. Не е възможно един човек да се грижи за цялата държава.

Б. - Така е. Затова се уморявам толкова – участвам в акции и на полицията, и на другите служби. И в потушаването на големи пожари, заедно с пожарната. И по границата, с граничарите. И операциите на службите за сигурност и контраразузнаването.

М. - Сигурно Ви се налага непрекъснато да обикаляте България?

Б. - Обикалям, защото всеки град в България си има своите проблеми. И също иска да му се обърне необходимото внимание. Хората там не са маймуни. България не е само София. Нито само Пловдив или Варна. Всеки град, всяко градче са различни.

Интервюто взе Марин Лазаров

 

 

Преглеждания: 105

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics