На състоялия се Световен газов конгрес в началото на юни 2012 г. в Куала Лумпур, Малайзия, един от шефовете на "Газпром" - Александър Медведев, отбелязва, че въпреки глобализацията все още са само три макрорегионалните пазари на газ - Северна Америка, Европа и Източна Азия, и че всеки един от тези пазари си има своята регионална идентичност. Веднага обаче възниква въпросът - докога?

Преодоляването на множеството препятствия, свързани с разработването на големи неконвенционални находища по целия свят, ще е от голямо значение не само за преструктурирането на газовите пазари, но и за посрещането на все повече увеличаващите се енергийни нужди.

Докато развитието в сферата на шистовия газ и метана от въглища (CBM) продължава да преобразува енергийното състояние на Северна Америка, то неконвенционалният природен газ, в т.ч. газът от шисти, с всеки изминал ден става все по-гореща тема и в Европа, и в Латинска Америка и Далечния изток, та даже и в Австралия. Дори на африканския континент се наблюдава раздвижване по този въпрос и причината е разбираема.

Шистовият газ е на път да се превърне в световен феномен, чиито потенциални запаси са предпазливо прогнозирани от някои сериозни институции като "Харт енерджи рисърч" и след това многократно тиражирани под най-различни форми, в много от случаите спекулативно.

Проучването на тези залежи вече тече на много места по света, но все още е в твърде начална фаза. На практика промишлен добив на шистов газ не се прави никъде извън Северна Америка.

На представената карта във виненочервен цвят са обозначени басейни с установени запаси; с жълт цвят са басейните с неустановени запаси; в бяло са означени обширни райони, където се предполага някакво наличие на шистов газ, и със сив цвят са териториите без налична информация. Очевидно е, че този път ние сме от почти богоизбраните, т.е. България има уникалния шанс да се нареди сред по-богатите на ресурси държави. С категоричното условие, ако се докажат съответните запаси, защото засега сме все още в полетата, отбелязани в жълто или, иначе казано, в районите с недоказани запаси. Поднасям тези факти без каквито и да е намерения или мисли това да влияе на когото и да било. Просто това са фактите към днешна дата и нищо повече.

Все още предстои да бъде доказано дали добиването на шистов газ ще се окаже рентабилно в глобален мащаб. Ясно е обаче, че добивът на шистов газ в Щатите е увеличил националния им резерв с близо 50% за последните 10 години. Очакванията според доклада на ЕИА (Energy Information Administration) за 2011 г. са, че делът на шистов газ ще достигне 77% от общия добив на газ в САЩ през 2035 г.

Неконвенционалните находища на природен газ според същия този доклад ще бъдат от съществено значение и за потреблението в Китай. Прогнозите там са за достигане на 72% от местния добив на такива ресурси до 2035 г . Вече не е трудно да се досетим защо в Китай е присъствието на трите големи, а именно: "Шел" вече има подписан договор за проучване и добив на шистов газ, "Шеврон" също е пред подписване, a "Ексон Мобайл" ще извършва дейност на територията на Китай чрез джойнт венчър с местна нефтена компания. В близко бъдеще на Китай се отрежда едно от челните места в добива на газ от шистови формации.

За Индонезия бих могъл да споделя много, но искам само да кажа, че след Китай тя, заедно с Австралия, ще играе ключова роля при газоразпределението в тази част на света и като допълнение, че на о-в Ява, където е и столицата Джакарта, започва изграждането на газова централа на стойност 1,5 млрд. щатски долара.

Богатствата на шистов газ в Южна Америка се свързват с Аржентина, затова и фокусът е насочен към голямото находище Vaca Muerta с предполагаеми огромни запаси от шистов нефт и газ. В Аржентина има обаче един друг проблем: печалбите от износ на нефт и газ не могат да бъдат обръщани в чуждестранна валута, а цената на нефта е фиксирана на 47 щатски долара за барел (както за износ, така и за вътрешна търговия). Това определено води до негативен ефект върху петролните компании, особено в частта за експорта.

Засега Африка е по-назад в надпреварата, но алжирската компания "Сонатрак" предвижда първия си сондаж за шистов газ през следващите няколко месеца. Причината е, че на този континент почти няма изградени газопреносни съоръжения, като изключим Алжир, разбира се.

Европа може да стане главен конкурент при добива на шистов газ. В Европа има няколко места с огромен потенциал за комерсиален добив на неконвенционален газ, чиито количества биха могли да стабилизират увеличаващите се разходи в промишлеността и домакинското потребление. Полша се очертава да поеме лидерската позиция в неконвенционалните проучвания и добив въпреки наскоро появилата се информация за оттеглянето на "Ексон Мобайл" от проучванията на неконвенционални находища в страната. Изключителна активност напоследък проявява Турция в посока шистовия газ. В Украйна и Унгария от няколко години също извършват проучвателни сондажи. За нас не бих искал да коментирам каквото и да е. Мисля, че от всичките писания в медиите вече всеки може да си направи елементарния извод - кой крив и кой прав.

От страна на сервизните компании се отделят огромни средства за усъвършенстване на технологиите и най-вече детайлите при интензификацията на пластовете, познати на широката общественост като хидравлично напукване или фракинг процедура. Искам само да спомена за едно от последните достижения в тази насока: разработена е нов тип добавка за стабилизиране на нарушени шистови формации с търговското наименование Г-Сиал НРГ. Разтваря се във вода и е абсолютно безвредна съгласно химическия класификатор. Всяка следваща фракинг операция де факто е планирана с използване на все по-малки количества вода. Вече се говори само за ефективни стадии на хидравлични напуквания, а не на целите скални интервали, както беше досега. Казвам тези неща, за да покажа, че и на този фронт кипи трескава надпревара.

Въпреки че размерите на находищата за неконвенционален газ не са напълно оконтурени и са с приблизителни оценъчни запаси, общото мнение е, че ще продължи надпреварата, и то със значително по-високо темпо. Основните тревоги са свързани с продължителността на концесиите, нормите и разрешителните, предпазването на повърхностните води, множество законови пречки и т.н, и т.н. Сериозните проблеми с регулациите трябва да бъдат решени, за да се случи всичко това, което беше споменато по-горе.

Не е съвсем ясно кога обществата ще станат по-образовани/запознати и съответно правителствата ще са по-толерантни към темата. Поради всичките тези причини е все още твърде рано да се правят каквито и да е точни прогнози. Това, което е ясно, е, че има достатъчно неконвенционални ресурси да се покрият нуждите от чиста енергия за следващите поколения жители на планетата.

Източник: Вестник 24 часа