Когато на 27 ноември 2012 г. ние публикувахме (http://www.borm-md.org/node/1012)  статията «НЕДОЛГО МУЗЫКА ИГРАЛА», ние наивно предполагахме,  че в Министерството на просветата на Република Молдова работят специалисти от най-висока класса и това, което планира да го предложи Министерството е предварителен вариант, който може да се обсъжда и променя. Ние специално не превеждахме статията на български език, за да не предизвикваме излишнен  интерес  и възможно неправилно коментиране на този много деликатен проблем. Като имахме предвид  предстоящите Новогодишните и Коледните  празници  ние  бяхме убедени, че в свое време ще се дочакаме среща с чиновниците от Министерството на просветата и ще достигнем до някакво си едино мнение по въпроса. Също бяхме убедени, че ще се състои среща и с ръководителите на етнокултурните организации, акредитирани  в Координационния съвет  към Бюрото по междуетнически отношения, което е  правителствен орган .

     Но забавянето от страна на Министерството доведе до това, че стана, което стана. След Българската община и акредитирани в нейния Управителен съвет  на ассоциативна основа други български организации , още по-категорична позиция зае  гагаузската страна, която от името на своите сънародници озвучи Башканът на Гагаузия Михаил Формузал. Тя беше публикувана в статията «Факултатив за националните малцинства»  на  вестник  «Панорама». (http://pan.md/paper/Obshiestvo/akulitativ-dlya-natsmenishinstv/31818).  На 16 януари 2013 г. Агенция «Фокус» веднага публикува информация с название «Българите в Молдова протестират срещу новите планове на Министерството на образованието». (http://www.focus-news.net/?id=n1738627).         Появяват се и други съобщения: «Българите в Молдова се вдигат на бунт»     (http://novinata.org/Balgarite-v-Moldova-se-vdigat-na-bunt)  , «Българи в Молдова настояват да изучават нашата култура»         (http://inews.bg) и други.
 
     На 15 януари 2013 г. в Тараклия се провежда планова среща на ръководството на Тараклийски район с заместник-министър  Татяна Потинг и нейните експерти. На срещата присътстват ръководителите на учебни заведения, педагози, кметове на селата от района. От видеорепортажа не е ясно  нищо  за обсъждането по въпроса за изучаване история, култура и традиции на българския народ. (http://nts.md Проясни позицията  на българите интервюто на  председателя на Тараклийски район  Александър Гарановски  пред Агенция «Фокус». (http://www.focus-news.net/?id=n1738879). Тя е откровенна, сраведлива и съответства на исканията по защита на националните малцинства от международните споразумения, към които се присъединила  Република Молдова: « Повече от 20 години в нашите училища се преподават български език, история и традиции на българския народ и спирането им заради липсата на финансиране би било голямо престъпление срещу нас самите».
 
     За да няма различни манипулации, ще напомним на читателите на сайта «Българска община в Република Молдова» в какво, по-принцип, състоят  плановете на Министерството на просветата  и какво е становището по въпроса на българската общност в Молдова.
 
     Ние много сме писали за работата на Координационния съвет към Бюрото по междуетнически отношения, в който се акредитирани близо 100 официално регистрирани републикански етнокултурни  организации ( гледай, например, «Молдовският феномен» http://www.borm-md.org/bg/node/543). И като се убедиха, че в 2013 г. имаше проблем с финансирането на изучаване майчин език, председателят на Украинската община Николай Олейник, председателят на Гагаузската община и едновременно съпредседател на Координационния съвет Николай Терзи  и председателят на Българската община Федор Сабий написаха писмо до  премиер – министъра Владимир Филат  с молба да се поправи положението. На 23 ноември 2012 г.  те получават писмо, подписано от заместник-министър на просветата Татяна Потинг , в което съобщава, че правителството  е включило в държавния  бюджет на 2013 г. 13841,2  хиляди лея  (грубо 1,1 млн. щатски доллара )  «за изучаване на украински, гагаузски и български езици». От тях на изучаване на български език в цялата страна (без Приднестровието) се определят 200 хил. щатски доллара, в това число и на Тараклийски район 84 хил. щатски доллара. Цифрите са приблизителни.
 
     Изпаднали в ейфория  от това съобщение в първата част на писмото на г-жа Татяна Потинг, ние, без да обърнем внимание на втората му част, още на другият ден публикуваме на нашият сайт «Българска община в Република Молдова» информация «Родному языку – быть!» (http://www.borm-md.org/node/1003). След като внимателно разгледахме съдържанието на втората част на писмото ние бяхме шокирани и на 27 ноември се появява наша публикация «Недолго музыка играла». (http://www.borm-md.org/node/1012).
 
     Ще отбележим, че съдържанието на тази част на писмото няма абсолютно никакво отношение към проблема за финансовото осигуряване за изучаването на украински, гагаузски и български езици. Но по-добре е да дадем пълният и текст: «Что се отнася до дидактическото разработване на предмета «История, култура и традиции на руския, украинския, гагаузския и българския народи» то в настоящето време ние разработваме нова концепция  на тази дисциплина.  Планираме :
 
- «традиции и култура на съответния етнос» да се премести в съдържанието на «литература на народа» ;
 
- с  «историята на народите», особенно от местен компонент , да се допълни училищния курс по история , защото в съвременните учебни пособия на този въпрос е уделено недостатъчно внимание ;
 
- да се разработи нов факултативен курс  «традиции и култури», в който ще влязат богатството на представителите на всичките етноси, населяващи нашата страна, в това число и молдованите, с целта  за да могат всичките ученици, независимо от езика на обучението, да се запознаят по-добре  един с друг .
 
     Считаме, че това ще послужи за интеграцията на всичките граждани на нашата страна независимо от тяхната национална принадлежност.
 
     Министерството на просветата е открито за обсъждане на всички въпроси, които се отнасят до подобряване на системата  на образованието, с обществените етнокултурни  организации и се надява за по-нататъшно сътрудничество». Такива са плановете на министерството .
 
     Ще се опитаме  съвсем кратко и по най-основните моменти да си изскажем и своето мнение.
 
     1. За да не се казва «ликвидация» в писмото се говори за «по-нататъшно разработване на предмета»,  който се нарича  «История, култура и традиции на руския, украинския, гагаузския и българския народи». Но фактически тази учебна дисциплина  за всеки народ е формулирана  като отделен предмет и естественно че се изучава самостоятелно. За българите, например, тя се казва «История, култура и традиции на българския народ» и съответно също така и за другите етноси. Този курс се преподава от  първи до девети клас по един час  в седмицата.  Има учебник  за първи и втори класса, разработени са курикулуми за начални и гимназически класове. И, както показва практиката, този курс  позволява на учениците безпроблемно да се идентифицират като българи – граждани на Република Молдова, запазвайки при това създадените през последните 25 години условия за развитие на своите езикови , духовни , културни ценности и традиции , като базова основа за тяхната национална идентичност. Само сега започваме да разбираме причините, защо  не са издадени учебници и учебни пособия, защо никой не искаше да обръща внимание или да обясни защо  само с голям зор  и от хора, които на гол ентусиазъм едва успяват да поддържат този предмет. Никой сериозно  не се е и събирал да се погрижи за бъдещето на курса «История, култура и традиции на българския народ».  По-лесно е да измислиш някакво «по-нататъшно разработване», отново се  формулира  нова «концептуално  най-вярна» реформа на нов срок от 5-7 години,  докато вакуумът в детските  умове, души и сърдца ще се напълни с  други  културни ценности и традиции.
 
     2.Като не обясняват нито причините за ликвидирането на курса «История, култура и традиции на българския народ», нито неговите недостатъци, инициаторите на тази идея (а по логиката инициативата трябва  да идва от самите българи и техните национално-културни организации) ни предлагат  «традициите и културата на съответния етнос» да се премести в съдържанието на «литература на народа». Освен това, че нито логика, нито аргументи  в полза на такова решение не се предлагат, самата идея е напълно неубедителна и от научна гледна точка не издържа никаква критика.  «Традициите и културата на народа» не могат да се отнасят към «литературата на народа», обратно, «литературата на народа» е само част от неговата култура .
 
     3.Другото «гениално» предложение, отразяващо  огромна държавна грижа за правата и достоинството на българите  и другите национални малцинства, диктува «с историята  на народите, особенно от местния компонент, да се допълни училищния курс по история, защото в съвременните учебни пособия  на него (местния компонент)  му се уделява недостатъчно внимание».  Ако някой е забравил, ще му напомним, че в Република Молдова училищния курс  по история се казва «История на румъните».  Да се предлага  в курса «История на румъните»  място за изучаване на историята на народите като фактор за развитието  у съответните национални малцинства  в Молдова на своята национална идентичност  е, меко казано, некоректно. Тук съвършенно открито се проследява целта  за тотално принудяване и въвличане на националните малцинства  в бъдещето общорумънско образователно и културно пространство и ликвидирането на условията и възможностите на националните  малцинства  да поддържат и развиват своята национално-културна идентичност. Иначе както асимилаторска тази политика не може да се нарече. Представете си какъв ще се получи курс, в който същите «специалисти» по «История на румъните» преподавават  на децата  историята на руски, украински, гагаузски и български народи с задължително присътствие  на «местен компонент». «Местен компонент» означава, че българите в Молдова ще изучават с помощтта на специалисти по «История на румъните» само историята, културата и традициите на бесарабските българи, но никак не историята на българския народ  и една от най-древни и богати българска култура.  Спаси, Господи!
 
     4. Предлага се да се разработи нов факултативен курс, в който ще се изучават културата и традициите на всичките етноси в Молдова, в това число и на молдованите. Ще напомним, че в 2005 г. беше разработен курс и издаден учебник  «Ще се запознаем по-добре» (Узнаем лучше друг друга),  в който заедно с румънска,  украинска, руска, гагаузска имаше и българска глава.  Но при това,  че този курс действително се вписва  в редицата като удачни примери за това, как може да се решават задачи за мултикултурно образование, той никак не може да компенсира курса  «История, култура и традиции на българския народ», задачата на който е системно усвояване на етнокултурната информация. А това е възможно само при условие, ако преподаванието и предаването на такава информация ще бъде на роден майчин език, но никак не в превод (без разлика  на руски или на молдовски/ румънски). При превод информацията се къса и изчезва връзката с българската ценостна и смислова почва: нали не е секрет, че като правило  при превода именно етническото се оказва «непреводимо» и затова се губи.
 Искаме специално да подчертаем, че  нашето отношение по въпроса се базира не от  настроения или емоции, а изключително  от положенията на националното и международно законодателство в областта на защитата на правата на националните малцинства. И от всички актове ще посочим само два .
 
     Известно е, че базовият документ на ООН, изцяло посветен на специалните права на малцинствата, е Декларацията за правата на лица, принадлежащи към национални или етнически,религиозни или езикови малцинства от 18 декември 1992 г.(Резолюция на ГА на ООН 47/135). Ще отбележим само следното: Държавите се задължени да  опазват и поощряват правата на лицата, принадлежащи към малцинствата, приемайки мерки, позволяващи да се създават благоприятни условия за това, за да могат те да изразяват своите особенности и да развиват своята култура, език, религия, традиции и обичаи (ал. 4.2); да създават за тях надлежащи възможности за изучаване на своя роден език или обучение на своя роден език ( ал. 4.3 ) ;  да стимулират  изучаването на историята,  традициите, езика и културата на малцинствата, живеещи на техните территории , и да осигурят  възможностите на членовете на тези малцинства да имат надлежащи възможности  за получаване на знания, необходими  за живота им в обществото изцяло (ал. 4.4); да съдействат  на уважението на правата, изложении в Декларацията (ал.7);  да осигурят изпълняването от държавите задълженията си и задълженията,  които те са приели на себе си в съответствие  с общоприети принципи и норми на международното право и международните договори и споразумения, участници на които те се явяват.
 
     Има специален Закон на Република Молдова «За правата на лица, принадлежащи към националните малцинства и правов статут на техните организации» от 19 юли 2001 г. Ще посочим само три примера, имащи пряко отношение към  нашият проблем.
 
     Ал. 5(1). Държавата се задължава да съдейства за създаване на необходими условия  за съхраняване, развитие  и изразяване на етническа, културна, езикова  и религиозна идентичност на лицата, принадлежащи към националните малцинства.
 
     Ал. 6 (1). Държавата гарантира  реализирането на правата на лица, принадлежащи към националните  малцинства, да получават доучилищно възпитание, начално, средно (общо и професионално), висше и постуниверситетско образование на  молдовски и руски езици и създава условия  за реализация на техните права на възпитание и обучение на роден език (украински, гагаузски, български, иврит, идиш и др.)
 
     Ал. 22 . При формиране и провеждане на политика в областта на културата и образованието на националните малцинства  Правителството,  министерствата и ведомства, органите на местно публично управление се консултират с организациите на лицата, принадлежащи към националните малцинства, интересите на които те засягат от съответни решения.
 
      Няма смисъл да доказваме, че предложените «преобразования» не се вписват в съществуващи и действащи законодателни актове и накърняват международният имидж на Република Молдова  в нейните евроинтеграционни  стремежи. Не по малко важно е, че българите имат особени заслуги в изграждането на независима държава, в това число и като общопризнат миротворчески фактор  на юга на нашата страна и голям принос в установяване на междуетнически мир и общественно съгласие в Република Молдова. Днес  надеждите  на българите в Молдова се рушат от несправедливи и непродумани решения. Но последната надежда е на мъдростта на политиците и тя още  тлее .

Преглеждания: 108

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics