" Поклон, всемир,

                   всемощен и

                       всевластен!..."

Ела живот с теб да поседнем

 

Ела, живот, с теб да поседнем

ела, живот, в очи да се погледнем

да кажеш ти и аз да кажа,

това, което се недоизказва...

Звън от ефира

 

Звъни в ефира звън непознат,

звън – поздрав, звън – връзка

с незнаен нам свят.

 

Музика светла,

музика – зов

от свят стар, пра стар ...

и толкова нов.

 

Музика – усет, музика – допир,

музика – нежност, музика – дъх.

 

Поеми я с очите,

поеми я с ръцете,

поеми я с сърцето,

понеси се със нея!

 

Залюлей се с звездите!

Потанцувай с луната!

Целуни небесата!

Прегърни и земята!

 

... звъни в ефира звън тих, но познат ...

Полет в епохи

 

И все пак не мога,

не искам да спра

този полет крилат

в незнайния свят.

 

Полет в разни епохи

и земи непознати,

и сред люде и реч

във живот надалеч.

 

Как да предам,

как да запазя,

да пресъздам

и да покажа?

 

Толкова скъпо,

така съкровено,

това дивно старо ...

и в бъдно време? ...

Тръгни със мен

 

Във древността тръгни със мен

в зората – неизвестно нам начало...

Човек е двоен

 

Човек е двоен –

добро и зло.

Човек е двоен –

живот и смърт.

 

Полет е той

и мисъл е,

младост е той –

и старост е.

 

Човек е двоен –

зрим – незрим,

вечност и миг,

самотен вик.

 

Човек е сам!

Дълбоко сам!

Човек е двоен –

и двойно сам!...

Любов

 

Вие не познавате

друга любов,

вие не приемате

друга любов!

 

Знаете само

земна любов,

но има и друга –

любов за любов.

 

Има и друга

по-широкообхватна,

има и друга

неземеродна.

 

Тя е любов

от НАЧАЛО любов,

тя е частица

от всемирна любов.

 

Призови я, докосни я,

защити и съхрани я.

Знай не само тя е твоя,

но и ти си дъх от нея!

 

Дъх-любов си от НАЧАЛО,

лъч-любов си ти сега,

силна любов ще си в бъдно

и любов във вечността.

Поспри със себе си

...Поспри със себе си,

докато те има!

ПОСПРИ СЪС СЕБЕ СИ

ЗА ДА ТЕ ИМА!

Сълзата в очите ти

...Поемам болката ти в мен,

приемам мъката ти в мен,

сълзата във очите ти

и сълзите в душата ти.

Със теб, със вас

Ще заживея с теб

във тихата ти самота,

ще премина с теб

тази страшна празнота.

 

И пак ще бъдеш ти,

човекът здрав и силен.

Стани! Не спирай ти!

Върви! Ти пак си силен.

 

С копнеж и нежност пак

живота погали!

С любов и обич пак

зората приеми!

 

И аз до теб ще бъда

и в радост и в тъга,

но запази живота,

подай му пак ръка.

Или нежност се роди

 

Клон ли вятър разлюлява

или нежен дъх шепти?

Нежност клоните ли вплита,

или нежност се роди?

 

Дъх докосва и прелива -

в дъх живот и плам и страст.

Тя – Земя е, Той – Живот е.

Тя е Той и Той е Тя.

 

Сила непознато силна

от най – нежна светлина

се роди! И ще я има.

И ний нейни сме деца.

Кандайла

 

Кандайла, Кандайла,

от бреговете на Земсуд,

предтеча на земди

дъщеря на Клейптуд!

 

Вечерница нежна,

Зорница искряща,

предание старо

и живо в Земсуд!...

Роса роси

 

Роса роси в очите ти

Роса роси в копнежа ти.

Искам да стопля очите ти,

искам да стопля копнежа ти.

***

Пред трудност, щом се спреш вглъбен

без изход сам, усамотен,

при теб ще бъда и ще съм,

ще съм на яве и на сън...

Втори юни

 

За теб, народе мой,

във кръв и стон люлян

за теб, народе малък,

във сълзи все облян.

 

За теб в тегоба тежка,

живях и стон таих,

за теб, народе мой,

за теб, народе мили.

 

Мъка, гордост, сила

с болка поменувам.

Прегръщам те през сълзи.

Земята пак целувам.

 

Земя, народ и мъка

стоиш и чакаш ти –

кавал пак да засвири

и син да се роди.

Преглеждания: 140

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics