(C)2000-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY М А С У Р    О Т    Х А Р Т И Я разказ Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; навито в плътен масур, прещипнато с металическа щипка; е споме…

(C)2000-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

М А С У Р    О Т    Х А Р Т И Я

разказ

Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; навито в плътен масур, прещипнато с металическа щипка; е спомен от нови времена. Нареждане, което никой никога няма да ми изплати. Но, как да е. По-съществено е - да ви го разкажа.

БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА за екологията на Белоград, Черно Море, и Световния Океан в добавък. В книгата се преплитаха - и продължават да вършат това, древни морски легенди. Заедно със съвременни (Незасекретени!) научни изследвания. (Дано някой попрочете!) Още я има по книжарниците. Кой ли - ще да я купи! Пука му на народа за екологията на Белоград, Черно Море и Световния Океан в добавък.

ТРЪГНАХ ДА РАЗПРОСТРАНЯВАМ КНИГАТА ДИРЕКТНО. От читалище на читалище. От библиотека в библиотека. Докато писах книги, така и не успях да взема шофьорска книжка. (Дадоха на всички. На мене - не. Гледали ме по телевизията, как се пеня с изперкани стихове. Вместо да бича чалга - като мъж. А, освен това не се биещ в гърдите - "Штоту съм сигън-мигън ли - ни ми давъш кинижкъ!?!") От друга страна, закуските които консумирам епизодично се оказаха толкова тънки, че не успях да заделя от тях, та да си купя лека кола. (Касовите фишове грижливо събирам. Предстои някаква глупееща лотария!) Човек на години, бухам ли бухам пешачка. Хубаво обливан с улична помия от леките коли на всевъзможни мутри (Рискове на занаята!).

ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН  понеделничен ден, в природната околна среда нещо отново се бе смачкало. Това усещаше най-вече моята бедна, задъхана, влачеща се по тротоарите на Белоград, непокорна измъчена душа. (Книгата ми го доказва!) От кафене до читалище. От читалище до училище. И отново. До обед не успях да продам нищо. Независимо, че една очарователно напарфюмирана с позабравеният одеколон "Тройной" заместник-директорка почти ме кандардиса. Що не взема да й подаря десетина броя с автограф. Да ги продаде на учениците в интерес на родител-учителското настоятелство. Хей така - наакеря. Без дори кафенце да почерпи. Овреме се опомних. Грабнах тежката чанта с моите калпави книги. Хукнах през глава - надалеч, кряскайки диво.

- Пазете децата си, Хора - а - а!

Но, уличният шум бе дотам оглушителен, че не вярвам някой да е чул моя вопъл. Пък и да го чуе - що от това!?! Най-много да ме вземе за подбив. (Така е - най-напред писателите на подбив. Едва след това език, история и нация!)

РАЗКОШНИТЕ ДИРЕКТОРСКИ КАБИНЕТИ се оказаха пълни, с ледени чиновнически сърца. (Видят ли писател, вземат го за контрольор от НАП!) Читалищата занемарени и безжизнени. (Фитнес зали с продажба на стимуланти!) Библиотекарките - до една пишещи, чак публикуващи. (Красавици пропуснали "БИГ БРОДЪР" шоу!) Към краят на работния ден, изплезил език от умора, достигнах училище, събрало под един покрив надежди за настоящи примирения и бъдещи противоречия. Паднах в един фотьойл, па задрямах.

ПО ЕДНО ВРЕМЕ - УСЕЩАМ - НЯКОЙ МЕ ПОДРИТВА.  Отворих едно око - подир това второ. Бе едър като стогодишен дъб бодигард.

- Тук не се спи!

- Къде бе, морски?

- Долу, брат;, зад портиерната има каюта.

Отседнахме във вмирисаната на кисели краставички и пърцуца сухоземна дежурная каюта. Побъбрихме. Обсъдихме живота. Напълно законно, по правилник и заповед, бодигардът ми взема номера на личната карта. Хвърли люБопитен поглед към изкуственото ми чене. Че и, в чантата успя и надникна. Не помня да е пребърквал джебове, но лулата ми изчезна. Печен човек - няма що. Някога бил голямо нещо. Едва ли не контра-адмирал. Сега - бодигард - но от сой и класа. Всички го уважават. Освен пенсионното.

- Пфу! - компетентно отсече. - Книги! Абе, кой чете днес, бе човек! Жив ли си или на жив се правиш!?!

Дремехме и дрънкахме. Дрънкахме, и се правехме на отколешни познати. От време-навреме биеше оглушителен звънец. И, учениците разбесняваха - като на къра.

ТОГАВА, НАЙ-НЕОЧАКВАНО ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. Покани ме в предверието на своят работен кабинет. (По-навътре - аз не пожелах!) Бе пълно с родендрони, фикуси и мушката. Ухаеше на древна тракийска гробница. Докато се ориентира къде да ме настани, небето смрачи. Тресна гръм.

- Какво е това? - запита спретнатата жена, сякаш аз отговарях за местните данъци и такси.

- Бомбаджии, колко щеш, - отвърнах учтиво, докато вадех кочана с фактури. - Има ги, и на небето.

Жената ме изгледа подозрително. Прелисти книгата. Сви рамене. Въздъхна. Оплака се от делегиран, а подир това лимитиран бюджет. Засъчувства - що не си гледам занаята. (По-добре сглобявай компйтри, бе човек, вместо да пишеш книги!) Съвсем наясно била със съвременната екология  - пълна ментовка за наивници. Не съм приличал на еколог, колкото да ми е мъчно. (Ония са - къде по-смахнати!) По-скоро съм изглеждал на поет проспал творчески планове, за сметка спестяванията на баща си. Би могла да закупи две книги на цената на една. Да сляза в касата, за да си получа парите.

В ТОЗИ СУБЛИМЕН МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН МАРКЕТИНГ, вратата се широко разтвори. Нахлу пребледняла и разтреперана учителка.

- Госпожо директор, - занарежда на пресекулки, - в час по еко … в час по екология … па-а-адна гръм!

Директорката ме изгледа, сякаш аз бях пуснал божественият гръм.

- А именно?

- Ами, - запелтечи жената, а аз й налях чаша вода, - докато си водя най-примерно часа; съгласно вашите изисквания и тези на Отдела, следвайки последните инструкции на МОН - и задължително по КТ; през отворения прозорец изненадващо - Пра - а - ас! - тресна гръм.

- Какво - о - о!?!

- Тресна гръм, - продължи бедната изплашена жена. - На вси деца косите щръкнаха към тавана! Пра - а - ас! Нещо светло като топка прехвърча - аха да ме улучи - ама аз да не съм от вчера! К - ю - ю - т! Шлю-у-уп! Да - а - ан - право в черната дъска. А там виси отворена тази вносна най-актуална найлонова екологическа карта, - жената размаха в ръце навита географска карта, от която вееше дим като от свещ. - Гдето от екскурзията по линия на Зелен Полумесец през границата прекарахме, че едва не ни задържа граничния контрол, за незаконна търговия с порнограграфски пособия и вещи ...

- Я, отвори картата!?!

Учителката внимателно разгъна навитата географска карта. Към тавана се отправи облак гнусен пластмасов смог. На мястото на нашият славен древен Белоград личеше огромна препечена дупка. Надписът се мъдреше тежко опушен:

"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА".

ПОБЪРЗАХ да сляза при касиерката. Където учтиво ме уведомиха, че ще ми бъде платено на два транша по банков път. Свих рамене. Все едно, да чакаш писмо от умрял.

The End/1987-2012л!

N.B.: ПО ПЪТЯ - ДО ДОМА - УМИШЛЕНО СЕ ДВИЖЕХ ПО КРЪГОВА ОРБИТА. (О, НЕ - НИКОЙ НЕ ВЪРВИ ПОДИР ЕКОЛОЗИТЕ - ВСЕ ОЩЕ!?!) ВИЖ, ЧЕ МЕ Е ПРАСНАЛО НЯКОЕ КОСМИЧЕСКО ТЯЛО. КОЙ БИ РАЗПРОСТРАНЯВАЛ МОИТЕ ПИСАНИЯ ТОГАВА!?!

The End/22.12.2012.!

  

Преглеждания: 133

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics