.

Българската народна певица Любка Рондова, която празнува днес рождения си ден, е на сцената вече десетилетия. Родена в красиво село в Егея (днес в границите на Гърция), тя е сред хилядите деца, спасили се чрез емиграция по време на Гражданската война в Гърция (1948 г.). Около тридесет години е и солистка на ансамбъл „Гоце Делчев” в София. Има стотици записи за БНР и БНТ, няколко солови албума. Една от най-популярните й песни е „Извор вода изворваше”. 

Знам я от детството си в моето родно село Шестево, Костурско – разказва Любка Рондова. Пееха я баба ми и майка ми. По-късно я открих в сборника „Български народни песни” на братя Миладинови. Аз съм филолог и може би затова ми направиха впечатление старите езикови форми в текста. Например: „Яз го сакам царето му син”. Но за слушателите може би е по-интересно да чуят бляновете на едно момиче. Девойката в тази песен се оглежда в извора и си мечтае за своя избраник – царския син. Сред най-популярните заглавия в репертоара ми е „Смиляна”, която през годините се превърна в моя емблема. Дори знам за няколко деца, чиито родители са харесали името и са кръстили децата си така. Веднъж майка с малко момиченце дойде при мен. „Това дете е кръстено на героинята от Вашата песен” – каза тя. Обаждали са се хора по време на радио интервюта, намирали са ме на домашния ми телефон, за да ми съобщят за някоя малка Смиляна или Биляна – героиня на друга известна песен, която много обичам да изпълнявам. Аз съм една щастлива певица. „Смиляна” е обредна песен от Костурския край, която също знам от майка си. Тя помнеше фолклорния текст, но мелодията измисли сама

Миналата година отбелязахме 150 години от издаването на сборника „Български народни песни” на Миладинови, а тази – 150 години от смъртта на двамата братя в затвора в Цариград. 

Те са оставили неоценимо богатство – продължава Любка Рондова. Истински подвиг за онова време е да събереш повече от 660 песни, а също обичаи, поговорки, пословици. И най-важното – този сборник ни даде възможност да запеем песните, които са съхранили, макар че там няма нотни записи. Преди години мой познат ме посъветва да направя мои мелодии върху текстовете в сборника. Отговорих, че нямам музикално образование, а той каза: „Баба Ви да не е пяла по ноти, докато е тъкала?”. Благодарна съм му. Така запях „Велико дульбер (хубава) българко” и много други. Скоро бях председател на жури в Сапарева баня – на фолклорен фестивал. Не мога да ви опиша какво щастие изпитах, когато чух деца да изпълняват моите песни. Особено ме впечатли едно момиченце, което изпя „Заспало моме”, която знам от малка

Сред авторските заглавия в репертоара ми е „Дъщеря на Егея”. Текстът е написан в съавторство от Люсила Накова и Георги Караянев, мелодията е моя. Песента е огледало на събитията от 1948 г. Тогава ние, около 29 000 деца, бягахме от бомбите на Гражданската война в Гърция. Научихме много, получихме добро образование, но някои от нас не видяха повече своите родители – това е животът на децата-емигранти

„Роден край” е друга авторска песен. Текстът отново е на Люсила Накова, а музиката – моя. Тя е обръщение към младите, към нашите деца, избрали да живеят в чужбина. Разказва как годините са отминали, героят решава да се върне, но вече няма кой да го посрещне под бащината стряха. Много пътувам по света и непрекъснато се срещам с български емигранти, които живеят с тъгата по родния край.
.
© Снимка: ilialukov.com
25.08.2012

 

Преглеждания: 58

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics