Световноизвестните български цигулари Дина Шнайдерман и Емил Камиларов гостуват в Плевен след 25-годишно прекъсване. В дясно е областният управител Цветко Цветков.

.

Нас с Емил ни принудиха да напуснем България наши колеги, които създадоха цялата тази история в края на 70-те и началото на 80-те години. Получихме една заповед, която завършваше с без право да свирим, не да говорим, а да свирим!? Това е дълга история и аз вече толкова говорих на темата, че сме работили за чуждо разузнаване.

Моето обяснение е, че някой искаше да не свирим и да не преподаваме. Тогава направихме прощален концерт – така пишеше и на афиша. Емил Камиларов прочете тази заповед, възмути се до крайност и заяви, че сме заслужили да свирим и преподаваме. Ние не искахме да напуснем България, защото и двамата много я обичахме и защото имахме невероятно голяма публика, която пълнеше залите.

За един творец това е най-важното. Хората, които идват и търсят контакт с неговото творчество, това е неговият професионален живот. И така наложи се да заминем без договор, без никаква финансова подготовка. Взехме два куфара, цигулките и толкова. Избрахме Швеция, защото по това време един младеж можеше да не отиде войник там, като подпише декларация, че е пацифист, а нашият син беше точно на тази възраст. Това не е музикална тема – ние отидохме без никакъв договор и не за милиони...

Започнахме абсолютно от нулата. Когато човек отива в друга страна, естествено в нея има също свои хора и затова трябва да бъдеш значително над другите, за да можеш да успееш. И наистина, с нашите идеи, с нашата готовност да работим денонощно и да даваме най-доброто от себе си, постепенно ни признаха, се връща към миналото знаменитата цигуларка.

.

Град Упсала е един от големите културни центрове на  Швеция

.

Ние създадохме летни фестивали и курсове в Упсала. В рамките на това получихме разрешение през 1996 г. от Генуа да ни гостува цигулката на Паганини. Тук също има една интересна история. Паганини е бил обвиняван, че е скъперник и не помагал на младите музиканти. Това е абсолютна лъжа. Той поръчва копие на своята цигулка, която подарява на единствения си ученик. И двете цигулки стоят в един специален шкаф. Когато Паганини умира, завещава цигулката си на община Генуа с думите, че никой да не свири на нея след смъртта му. И тава трае повече от 100 години.

Но един инструмент не се запазва, ако на него не се свири. И когато се създава конкурсът на неговото име, се приема регламентът победителят в него пет минути да свири на цигулката на Паганини. И Емил Камиларов беше този, който свири на нея, по-късно и аз, няколко пъти ме каниха за член на журито и можах да свиря на тази цигулка, припомня знаменити моменти от кариерата им Дина Шнайдерман.

.

Когато решихме да доставим  знаменитите две цигулки в Швеция - едната оригиналната, другата точно копие - това беше като шега. И никога не  предполагахме, че от Генуа ще отговорят положително. В един момент настъпи смущение – като дойдат цигулките, какво ще ги правим. Ние не може да ги държим вкъщи. Създадохме един комитет и най-важното в него влезе директорът на полицията в Упсала. Получихме една стая в полицията на града, където цигулките се съхраняваха. Това беше помещение за предварителен арест и сложиха табела, че там се съхранява цигулката на Паганини и от там мажем само ние да я вземаме. Със специална кола ги пренасяхме в двореца за изложбата и за концертите. Вечерта отново ги връщахме.

.

Но най-интересното и смешното беше, когато кметът на града разбра, че цигулките ще дойдат в Упсала, той изпадна в паника. Ами ако самолетът падне, кой ще плаща застраховката на тази цигулка. Тя е застрахована за милиарди в Англия. Помоли да се обадим и да изясним въпроса. Обадих се на този, който щеше да придружава инструментите, разбира се, колкото и неудобно да беше. По телефона той се засмя, там в Генуа много ни обичаха, и ми каза: Синьора Дина, кажете на хората в Швеция, че който от нас катастрофира, от него нищо няма да остане, но цигулката на Паганини няма да се повреди, защото тя пътува със  специален контейнер, който е абсолютно защитен. И когато пристигнаха двете цигулки стана фурор – по четирима от двете страни полицаи ги носеха по целия път до полицията. 

Хората помислиха, че носят мъртвец или съпровождат престъпник. Пълна тайна. И това беше сензация, която излезе във всички международни агенции, вестници, списания. В "Таймс" на първа страница аз бях заснета с цигулката на Паганини, разказа Дина Шнайдерман, като показа и снимки от сензационното събитие за музикалния свят.

Трябваше да мине една година това да стигне до България - продължи тя. Чак през 1997 година получихме покана, дали искаме да участваме на юбилея на оркестъра в Банкя, който ние го създадохме, който също го закриха, преди да заминем и два месеца след това го откриха отново. Ние с радост се съгласихме и това беше първото ни идване, след като бяхме напуснали България. След като слезнахме от самолета, посрещачите на ръце ни носеха, поздравяваха ни, целуваха ни. Емил се разплака. Беше невероятно!

.

А после на концерта зала "България" щеше да се пръсне от толкова много хора. Това, което всъщност винаги ни е подкрепяло, е била нашата публика, независимо дали е в България, в Швеция или в Китай. Тя  ни зарежда да преодоляваме трудностите и да продължаваме нататък. Когато излезеш и видиш тези хора, които можеш да накараш да се смеят или да плачат и виждаш, че трогваш душите им, това великата рола на изкуството!

.

.

След това Дина Шнайдерман толкова се трогна, че помоли, сега да не говори за съпруга си Емил Камиларов, един от най-големите музиканти не само в България, а и в света.

.

Дина Шнайдерман

Родена в Одеса, ученичка е на един от най-забележителните цигулари на ХХ век Давид Ойстрах. След като се омъжва за Емил Камиларов идва в България. Тя е една от най-често канените професори в различни музикални конкурси. Изпълнение на всички сонати от Моцарт в една вечер – за нея отделят специално място в книгата на рекордите на Гинес за 2001 г.

През 2003 г. в Оксфорд е обявена за жена на годината. През 2006 г. поради големите си заслуги като цигулар и диригент е обявена за GENIUS LAUREATE от Американския биографичен институт.

.

Източник: /БГНЕС

Илюстрация: Българската социална мрежа

Преглеждания: 217

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics