Атанас Буров до Смарайда: "Ти и България сте ми двете любовници"

Атанас Буров и Смарайда Салабашева при техния годеж, май 1912 г.

Силни чувства присъщи на достоен мъж, вярност и грижа присъщи на благородна жена

Осемнадесетият рожден ден на княз Борис. В двореца е устроен голям прием. Поканени са най-известните софийски семейства, генерали, чужди дипломати.  Всички са облечени в разкошни тоалети. В блесналата зала звучи романтична музика, вихрят се танци, лакеите поднасят напитки. Цари приятно настроение.

Всички с нетърпение очакват да започне аристократичният френски танц "Котильон" В него млади мъже, хванали съдбата си в ръце и млади жени, вече дозрели, осигурени и подготвени за сватба, участват в този танц, в който трябва да покажат уменията си да танцуват, пеят и общуват.

И този път танцмайстор е възпитаникът на Сорбоната и преуспяващ държавник Атанас Буров. Тъй ръководи танца и по правилата ред по ред с всички разменя кратки любезности на български, френски, английски, руски и гръцки език.

Накрая в поредицата пред него застава прелестна девойка. Покланят се взаимно: той сдържано, тя грациозно. Той е заговаря на български, тя отвръща на превъзходен френски. Учуден, той й прави комплимент. Поруменяла, с искрящи сини очи, тя свенливо, но достойно отговаря. Той е силно впечатлен. от красотата й и от царствената й осанка. Тя - от фигурата му, излъчваща сила и увереност, от уменията му да общува с всички.

В този вълшебен миг в залата за тях секва музиката, няма никой , само

той и тя.

Две чисти души се докосват и помежду им пламва любов от пръв поглед. Буров се интересува коя е тя, достойната за принцеса. Тя зя него не смее да попита.

- Това 18-годишната Смарайда, дъщеря на полковник Стефан Салабашев, която за първи път въвеждат в обществото. 

 .

Само след седмица нетърпеливият Буров е препоръчан и представен на семейство Салабашеви. Той радушно е приет и това предопределя завинаги личния му живот. През май 1912 година е годежът на Буров и Смарайда. Той е щастлив, сърцето му прилива от любов, което лъха от първото му писмо.

"8 юни, 1912 г. 

Часът е 9 вечерта. Всичко е утихнало.  Пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб. С цялото си същество чувствам радостното и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо..."

.

Единственото, което сега има значение за него, е чувствата им да бъдат взаимни. През юли 1913 година той й пише:

"Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде."

Като всеки влюбен, Буров се терзае, че любовта му може би не е споделена. На 6 юли 1912 г. той й пише: "Часът е 9 вечерта, всичко е утихнало; пред очите си имам портрета ти, а в сърцето си теб цялата и с цялото си същество чувствам радостно и гордо съзнание, че в живота ми е станало нещо безконечно важно и щастливо...

Аз ще те направя щастлива, моя мила Майда, ще те заразя с моята любов и ще видиш какъв чудесен живот ще бъде нашият. Остави само сърцето си отворено, твоето чисто и непорочно сърце, аз ще го напълня с моята любов, то ще почувства към мене това, което аз чувствам към теб, и тогава ще бъдем безкрайно щастливи!" 


.
Въпреки разлика в годините, моите родители живееха щастливо, в лълно разбирателство и дълбоко уважение един към друг - споделя Недялка Бурова.
 
Отговорът на Смарайда не е известен, но тя праща вест, която разсейва съмненията на Атанас Буров и той бърза да й пише: "Г. Оряховица, 4 август 1912 г.
С радост и щастие четох и повтарям твоето писмо и мислено целувам ръката, която е писала тези искрени и топли думи. Обичат те с всичката сила, с всичката свежест на първата и последна любов. Мила си ми, по-ценна си ми от всички блага. Без теб животът и светът за мене губят своят интерес. В душата ми пее тържествуващата песен на любовта. Аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават главна цев в живота ми."
.

До Смарайда Салабашева, 4 август 1912 г., Г. Оряховица

"...обичам те с всичката сила, с всичката свежест на първата и последната любов. Мила ми си, по-ценна си ми от всички световни блага; без теб животът и светът губят за мен своя интерес. В душата ми пее всесилно тържествуващата песен на любовта; под нейната увлекателна мелодия аз чувствам, че твоето щастие и любовта ми към теб стават славната цел на живота ми; и това съзнание не само не ме тревожи, а, напротив, ме изпълва с щастлива радост".

.
Следващото писма от Виена. "Трябваше да се отделя от теб за няколко дни, за да почувствам до каква степен, любима моя, ти си ми необходима. Аз съм щастлив само когато върша нещо, свързано с теб или когато с прибера в стаята си и и мога де се вдълбоча в любовта си към теб.
Едно от най-приятните ми мечтания е да си въобразявам, че сме заедно във Виена след сватбата ни. И всичко ми става интересно. Цялото ми същество се стреми към теб. Дните ми се струват дълги като години."
.
"Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си".
.
Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.
.
Идва и време за истинско изпитание на чувствата. Обявяват Балканската война, Атанас Буров в ускорени срокове завършва Школата за запасни офицери. Отлага срока на сватбата си с любимата Майда, прекъсва мандата си като подпредседател на Народното събрание и единствен от всички депутати отива доброволец в Българската армия. Годеницата, освен думи за вярност и нейна снимка, му дава и икона на Света Богородица, с молба към нея да го пази жив.
.
"Писмо нейде от фронта. Мога само да ти кажа, че наближаваме Цариград и турците отстъпват по целия фронт. Не мога да бъда щастлив далече от теб, но те моля да вярваш, че съзнанието при изпълнение на дълга ми е много важно за моето вътрешно удовлетворение. Чувствам,че съм полезен. Най-сетне преживявам впечатления, че участвам в това страшно и необходими дело в поробените наши земи. Днес почиваме след няколко дни усилен военен поход. Нощес спах непробудно 10 часа, завит с твоето одеало и облечен в кожухчето, което ти знаеш. Сега съм отпочинал и бодър. Мисля за теб, мила моя, с всичката нежност, която заслужаваш и на която душата ми е способна.
Бъде спокойна, не тъжна. Вярвай в Бога и в съдбата, която не би ни събрала, ако смята да ни раздели. Тате не съм виждал. Научих, че е жив и здрав. А ти приеми сърцето и душата на любещия те Атанас."
.
"Париж, юли 1922 г.
Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си".
.
Това е откъс от писмо на Атанас Буров до съпругата му Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.
.
Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си. Двамата осъществяват дълго ожиданата сватба през април 1913 година без разточителство, но с много уважение от страна на обществото.
.
Страховитата атака на нож на  български войни. Според армейския устав войниците пръв трябва да поведе поручикът. Атанас Буров е бил поручик в Балканскаота война. Ранен е при атаката на Чаталджа и е награден с "Орден за храброст". 
.
Смарайда споделя съдбата на любимия си съпруг и в най-трудните му години, когато след 9 септември 1944-а е въдворен в Дряново. Останали без средства поради отнетите им средства и имоти, там двамата правят кукли, за да се издържат, както и след това тя, когато недоказано той вече на 77 години е осъден по политически причини на 20 години затвор.
В затвора престоява около година и половина - в началото в Шуменския затвор, а след това - в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си.
"Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас".
.
Според смъртния акт Буров е починал на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст.
Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом, но намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. 
През 1983 година дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си - Смарайда Салабашева. Така въпреки всички трагични събития, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая в смъртта си той е заедно с любимата си жена.
По повод 50-та годишнина от смъртта му фондацията на негово име финансира поставянето на паметник на мястото на първоначалното погребение. 

И двете им деца Стефан и Недялка са вече покойници. Живи са техните дъщери - Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората - в Шотландия. Те са напуснали България през шейсетте години извежда ги заедно с родителите им френският премиер Жан-Жак Делмаз – съратник на генерал Дьо Гол и ръководител на Съпротивата, който през войната е бил преследван от Гестапо и се е укривал във вилата на Атанас Буров във Варна. 
.
Снимка на Недялка и Делмаз
.
.
Автор: Николай Увалиев
откъси от книгата "Вековете на Атанас Буров"
.
.
.

Преглеждания: 682

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics