Продължение 

 

Авторът на "Шуми Марица" - Никола Атанасов Живков, е малко известен в родната си България. Роден е  в 1847 година в Търново. Той е български  просветен деец, основател на първата детска градина в страната. Автор е на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 до 1944 година.  Брат е на политика Георги Живков (1844–1899).От 1861 до 1867 година учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и други. По-късно от 1867 до 1869 година учи педагогика и математика при американската мисия в Русе.

   Живков участва в македоно-одринското освободително движение. В 1880 година в Русе започва да издава вестник „Македонец“ (1880 – 1895 с прекъсвания), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението. Умира на 28 август 1901г. във Варна.

.

Безценен извор за историята на този марш е статията на д-р Ив.Шишманов, “Историята на Шуми Марица”, публикувана в 1891 г  в бр.7-8 на сп.”Деница”. От съществено значение са и публикациите на С.Чилингиров и Н. Кауфман. Според публикациите през есента на 1876 г. Никола Живков издава пиесата “Ильо Войвода”, в края на която добавя своя марш, но вече под името “Шуми Марица”. Тук тя се пее в края на трето действие от цялата Ильова дружина, при излизането й от  крепостта Кладово и заминаването й за България. Има данни, че и четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа при боевете с турската потеря са пеели “Черняев марш” - първообръзът на "Шуми Марица".
В Освободителната 1879-78 година към българския опълченски корпус има и руски военен оркестър. Поради голямото разминаване между текста и мелодията  на “Шуми Марица”, капелмайсторът Маречек прави първата обработка, на песента, като добавя няколко народни мотива. 
.
Когато рано сутринта хилядната турска армия тръгва в поредната си атака към "Орлово гнездо", връх Шипка отноово се оглася от "Шуми Марица", вдъхновено я пеят българските опълченци. Руските войни им пригласят .Техните гласове надделяват над тъпаните и зурлите на противника.
.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива...

.

Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
.
                                        Иван Вазов
.
Така един обикновен военен марш се превръща в първия български национален химн, обагрен с кръвта на загиналите войни, осенен със славата на победителите. Химнът обаче не успява да достигне висотата на западноевропейските си събратя, заради главния си недостатък- съдържанието на текста, звучащ  непоетично, а и не винаги е в хармония с мелодията. Поради тази причина редица интелектуалци като полковник Георги Агура и композиторът Добри Христов издигат глас за създаването на нов химн. Включва се и народният поет Иван Вазов. Обхванат от патриотичен възторг след победите в Балканската война  той написва през ноември 1912 г. изцяло нов текст.
.
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
в люти рани днес.
Припев : Марш, марш,
                  Генералю наш!
                  На бой да летим
                   враг да победим !
 
Балкански чеда,
цял свят ни гледа,
хай, към победа
славна да вървим!
Припев : Марш...
Лъвът балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Сърцата наши,                            
Ний сме народа
за чест, свобода,
за мила рода
който знай да мре!
.
“Шуми Марица” се използва като национален химн до 1947 г. За последен път тя е изпълнена на  01.01.1947 г. от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием даден от председателя на VI Велико народно събрание Васил Коларов. След това на песента започва да се гледа като на “буржуазен остатък”, несъвместим с новата действителност
В периода 1947-1950 г. като заместител на химна се изпълнява партийния  марш “ Републико наша, здравей ! “, писан по текст на Крум Пенев и музика на Георги Димитров.
 .
 Във връзка с модерната по това време идея за създаването на голяма балканска федерация в периода 1947- 1948 наред с тази песен се изпълнява и югославския химн “ Хей славяни”. Всъщност той е създаден като общославянски марш, още в края на ХIХ в., от чеха Самуел Томашек (текст) и поляка Михал Клеофас Огински (музика). След разрива между Й.Сталин и Й. Тито през юни 1948 г. тази идея пропада, а заедно с нея и славянския музикален експеримент.
На 20.02.1949 г. е обявявен конкурс за написване Химн на Народната република. Според изискванията на организаторите, той трябвало да е “колкото вдъхновяващ, толкова и мъдър, колкото поетичен, толкова и политичен. В неговото съдържание трябва да се подчертаят героичните борби на българския народ за освобождение, отражение  да намери Девети септември ,като начало на нова ера и дружбата със Съветския съюз”.
През март 1949 г. специална комисия преглежда проектите и избира 31 от тях. На 30 декември 1950 г, Президиумът на Народното събрание, издава Указ № 688 от 1 януари 1951 г, с който е утвърден новият химн.Текстът е съставен от Никола Фурнаджиев, Младен Исаев и Елисавета Багряна, а музиката от Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.
 .
Българио мила, земя на герои,
неспирен и мощен е твоят възход.
Да крепне навеки съюзът ни боен
с могъщия братски съветски народ.
 
Припев: Слава републико наша свободна!
                 Страж на мира непреклонно бъди!
                 Враг ли нападне земята ни родна,
                 В бой до победи ни смело води!
 
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Припев: Слава...
 
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем.
Припев : Слава...
.
 Текстът естествено е написан изцяло според каноните на сталинските времена. Той, както и мелодията са силно повлияни от тези на съветския химн. Отхвърлянето на култа към личността на Й.В.Сталин и опитите за демократизиране на съветската система в началото на  60-те години довеждат до пропукването на ледовете на тоталитаризма. 
.
В тази обстановка поетът Георги Джагаров започва словестна полемика през 1961-62 г. за замяната на прекалено съветизирания ни химн с патриотичната песен “Мила Родино”. Това достига и до ушите на  тогавашния партиен и държавен ръководител Тодор Живков, с който между впрочем са в приятелски отношения.  За щастие поетът е записал стенограмата от този разговор.
.ТЖ :Защо, Джагаров! Събираш разни компании и не харесваш нашия химн! Защо така бе, момче? Какво му е лошото на химна? Писали са го най-талнтливите наши поети- Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Младен Исаев! Композиторите забравих.
ГД :Хората не го пеят....
ТЖ: Как да не го пеят? А ти знаеш ли го?
ГД: Не...
ТЖ:Между нас казано, и аз не го знам. Пфу! Пфу! Първи секретар на ЦК, а да не знае националния химн! Но съветските другари го пеят. Веднага хващат мелодията. Може би са по-музикални от нас. 
ГД: Защото не правят разлика между нашия и техния химн.  Те пеят, ние мълчим.
ТЖ: Ха-ха-ха! Това ли било! Прав си, прав си Джагаров! Мене слон ме е настъпил по ухото, но все пак долавям....Прав си ,че двата химна си приличат. Приличат си бе , като две капки вода! Докъде сме стигнали в укрепването на българо-съветската дружба , а! И какво ще правим сега? Как ще излезем от положението? Имаш ли някаква идея? Кажи, предлагай?
ГД: Да си изберем за химн една от нашите патриотични песни, например “Мила Родино”!
ТЖ: А-а! “Горда Стара планина”! Слушай сега, аз съм съгласен! Само, че въпросът няма да се реши по кръчми и барове. Ще се реши в Политбюро. А  там...Ще говоря с другарите. Всичко трябва да се изпипа. А дотогава никакъв шум! 
 Скоро Министерският съвет обявява конкурс за написване на текст и музика. Има много предложения, но накрая. е възложено на Георги Джагаров и на Димитър Методиев да напишат крайния текст.
.
Песента “Мила Родино”е създадена от Цветан Радославов през 1885 г. при завръщането на автора от чужбина , за участие в Сръбско-българската война. За пръв път е отпечатана през 1895 г. в част I на “Учебник по музика” от К. Махан. Ето и текста:
.
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витоша позлатява
към Цариград се белей.
 
Припев: Мила Родино,
                 ти си земен рай,
                 твойта хубост, твойта прелест,
                                                                    ах, те нямат край.
 
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
Припев: Мила...
.
 Според композитора Добри Христов за написване мелодията Цветан Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро.Той прави и първата обработка на музиката на песента през 1905 г. А в средата на шестдесетте години е преработена и от Филип Кутев и Александър Райчев.
Според партийните повели двамата поети следва да ремонтират текста така, че“химнът да разкрие красотите на родината, славното и историческо минало, но и да подчертае ръководната роля на  партията и дружбата със СССР”. В крайна сметка от оригинала остава само припева и първия стих.
.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
 Припев: Мила Родино,
                 ти си земен рай,
                 твойта хубост, твойта прелест,
                 ах, те нямат край.
 
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Припев: Мила...
 
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
Припев: Мила...
 .
На 8 септември 1964 г, Президиумът на Народното събрание утвърждава новият химн на Народната република, изпълнен за пръв път при тържествата на 9.09.1964 г. В  конституцията от 1971 г. с отделен член, което се случва за пръв път в историята ни, тази песен е препотвърдена като химн.
.
След рухването на социалистическата система на 10 ноември 1989 г, по обясними причини последните два куплета отпадат. Когато в VII Велико народно  събрание се обсъжда конституционния текст отнасящ се до химна, са дадени много предложения, вариращи от “Шуми Марица” до “Върви народе възродени”. Но болшинството налага химн да е песента “Мила Родино”.
.
"Горда Стара планина,
до ней Дунава синей
Слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
 
Припев: Мила Родино,
                 ти си земен рай,
                 твойта хубост, твойта прелест,
                 ах, те нямат край!"
.
Деца с увреден слух пеят Химна на Република България
.
Послеслов.
Малко известно е , но управляващият владетелски двор в третата българска държава, наред със знаме и герб е и имал и собствен химн. Неговата история днес е малко известна. Тя започва през 1900 г., когато главният военен прокурор полковник Г.В. Агура написва текст за национален химн, който да замести “ Шуми Марица”. За пръв път е публикуван на страниците на “ Военни известия”. Пианистът-виртуоз проф. Емил Зауер, съчинява и мелодия към този текст. Всички опити от страна на княз Фердинанд I и на приближените му да наложат песента за химн на страната, претърпяват неуспех. Въпреки лошият си текст “Шуми Марица” се оказва  жилава. 
.
.
Автор: Известният наш историк Иван Войнов
/статията е със съкращения/
Илюстрации и допълнение за Шипченската епопея
Н. Увалиев
.
.

Преглеждания: 3800

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics