.
Народното събрание в края на 19-и век

ОСНОВИТЕ НА СГРАДАТА СА ПОЛОЖЕНИ В ПЪРВИТЕ ДНИ НА 1884 Г. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ Е В КРАЯ НА 1884 Г. ПАМЕТНИКЪТ НА ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ Е ОТКРИТ ПРЕЗ 1907 Г.  

.

След Освобождението в София започва усилено строителство. Тогава почти всички стари сгради са разрушени и на тяхно място една след друга изникват нови. Те придават и новия европейски облик на града. 

Правителственото решение за построяване на сегашната сграда на Народното събрание е взето на 4 февруари 1884 година. Тогава министър-председател е Петко Каравелов. Изготвянето на плана се възлага на министъра на обществените сгради, земеделието и търговията Тодор Икономов. Идеята била сградата да може да се използва и за обществени развлечения - концерти, театър и други. Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович. Той е виенски и швейцарски възпитаник. Автор е и на проекта на Сръбската скупщина, изградена през 90-те години на XIX век.
Сградата на родния парламент е изградена в неоренесансов стил. Вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен и до днес. Декорациите по фасадата са дело на австрийския скулптор Андреас Грайс. Сградата на Народното събрание има историческо значение и е обявена за паметник на културата. Изградена е в неоренесансов стил, като вътрешно е преустройвана многократно, но основният й изглед е запазен.

Но защо чак средата на 80-те години депутатите решават да се вдигне нова сграда? От Освобождението са минали почти пет години. Отговорът се крие може би в описанието на пътеписеца Константин Иречек. Неговите първи впечатления от София не са особени ласкави. „Пуснах се сам без съпроводник из лабиринта. Не видех друго, а само криви улици, между ниските, от дърво и глина направени къщи и на улиците непребродим кал, под който се скриваше лоший калдарьм. Излезох на едно тесно место, прилично на булевард, насадено с дръви”, пише в дневника си той. Доста красноречиво.

Но къде в тази картина се вписва Народното събрание? Ето го и отговора: „По-надолу в една улица видех едно големо дървено здание, украсено с българский лев и с много бело-зелено-червени пряпорци. Приличаше на нашите привременни изложения и без съмнение то бе българский парламент”, пише Иречек. Това образно описание на първата сграда на родния законодателен орган ни дава ясна представа защо кабинетът на Петко Каравелов решава да замени дървената постройка с нещо по-представително.

Основите на сградата са положени на 4 юни 1884 година. Прави се и тържествено осветяване, което е няколко месеца по-късно – 25 ноември. Това, разбира се, става в присъствието на княз Батенберг, патриарх Климент и новия вече министър- председател Стефан Стамболов. Строежът обаче продължава няколко години, защото сградата се изгражда на няколко етапа. През 1886-1889 година е вдигнато двуетажно разширение от северната страна за администрацията. То е по проект на българския архитект Йордан Миланов. 

.

Изглед на залата на Народното събрание преди реконструкцията й. Тронното слово на цар Борис ІІІ през 1937 г.

.

През 1925 година е добавено и последното триетажно северно разширение. То е дело на трети архитект - Пенчо Койчев и е завършено едва през 1928 година. Това е онази част от сградата, която гледа към площад „Св. Александър Невски“. В пристройката се обособяват работни кабинети за депутатите, както и библиотеката и архива.

Всъщност архивът на парламента първоначално не се съхранявал в София. От 1879 до 1884 година документалните материали се пазели в Велико Търново, където било проведено и Учредителното Народно събрание. Едва от 1885 той е преместен в столицата. По време на бомбардировките в София от 1943-1944 година архивът бил преместен за по-сигурно в мазето на Съдебната палата за по-сигурно съхраняване. Едва след това – 1953 година, е прехвърлен към Централния държавен исторически архив.

За документите са отделени тавански помещения. Сред тях липсват материали на Първото Велико народно събрание и част от тези на Второто Обикновено народно събрание като входящи, изходящи дневници и регистри. Причината е пожар през зимата в началото на 1882 година.

При бомбардировките през Втората световна война парламентът бил частично разрушен. През 1962 г. заседателната зала е оборудвана с нова покривна конструкция, гипсов таван и ламперия. През 1977 г. пък са оформени двете зали "Изток" и "Запад", които да се използват за провеждане на срещи и заседания на парламентарните комисии. Девизът „Съединението прави силата“ пък краси фасадата заедно с част от националния герб на страната. Облицовъчните материали и обзавеждането са били внесени от Австро-Унгария.

От 1991 година Народното събрание разполага с още една сграда на площад "Княз Александър I" 1. Това е бившият Партиен дом. Тя обаче е плод на строителния ум на едно друго поколение, което прави мащабни промени в облика на София. 

.

В непосредствена близост до Народното събрание идва логичното  решение на народните избраници да бъде изграден паметник на Цар Освободител в чест на руския император Александър II. Той е официално открит и осветен през лятото на 1907 година. Автор на паметникът е флорентинският скулптор Арналдо Дзоки. Негови проекти са и статуята на Колумб в Буенос Айрес, на Гарибалди в Болоня, на св. Франциск Асизки в Кайро. Но за да се стигне дотук, Дзоки печели обявения конкурс за проект по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет. Той печели в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни.

За първи път идеята за паметник на освободителите е предложена през декември 1892 година. Тогава на конгрес на въпросния опълченски комитет е взето решение за учредяване на инициативен комитет, който да набере средствата. Те трябва да се използват както за вдигане на паметник, така и за построяване на дом за ветераните от Априлското въстание и Руско-турската война. Княз Фердинанд е почетен председател. Именно той дава първото дарение за монумента - 50 000 лева. Депутатите също отделят пари. Правят дарение от 300 000 лева. Доста щедро. Останалите средства са събрани от различни обществени организации, както и продажбата на пусната на пазара емитираната пощенска марка с образа на Александър II.

През февруари 1900 г. комитетът решава основните параметри около това как би трябвало да изглежда паметникът. Определя се и окончателната сума за строежа – 300 000 франка. Отделят се пари и за награден фонд за участниците в конкурса - 5000 франка за първото място и по 4000 франка от второ до пето място. В продължение на 15 дни - от 1 до 15 септември 1900 г., макетите са изложени, за да се видят от столичани. Победителят е обявен на 20 септември. Основите на паметника са положени на следващата година точно на Гергьовден. Работата по него завършва едва през 1903 година.

Официалното му откриване обаче е през далечната 1907 година, като на освещаването му присъстват лично княз Фердинанд I и един от синовете на Александър II. Монументът е 4,5-метрова конна фигура, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. В релефа под конника са изрисувани портрети на над 30 военачалници, държавници и общественици. Лицевата част на паметника е окичена с бронзов лавров венец, който е подарък от румънския крал Карол I.


Така площадът около Народното събрание придобива почти завършен вид. Третият и последен етап от изграждането му са полагането на жълтите павета. 

.

Сградата на Народното събрание сега

 

Източник: В-к Новинар

Автор: Тихомира Михайлова 

Подбор и обработка на илюстрациите

Общобългарският портал

.

Към Интересни факти от живота на Народното събрание до 1944 година

Преглеждания: 252

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics