Балканите – важно звено в опазването на световната популация на лешоядите

С подкрепата на Европейската програма Лайф плюс, в България започва 5-годишен проект за опазване и реинтродукция на белоглавия лешояд. Изпълнител на проекта е Федерацията на природозащитни организации “Зелени Балкани” /www.greenbalkans.org/. Стойността на проекта е 1 млн. и 300 хиляди евро.

.

Ценени заради функцията им на “санитари на природата”, лешоядите днес са силно застрашен вид в света. Гнездят в широк, но изключително разпокъсан ареал от Западна Европа до Централна Азия, Китай, Монголия, а също и в Африка. Птиците за реинтродукция ще дойдат у нас от Испания, където популацията на белоглавия лешояд е невероятно многобройна – там има около 25 хиляди гнездящи двойки. За сравнение – общо във всички други европейски страни броят им не надхвърля 500 двойки.

“Ситуацията на Балканите е доста притеснителна – казва Елена Кметова, която ще поеме координацията на проекта от юли т.г. - В България има само една колония от гнездящи лешояди в Източните Родопи, край с. Маджарово. Поради географското разпространение на вида, балканската популация се явява изключително важно свързващо звено между популациите в Западна Европа – Испания, Португалия, Франция и тези в Африка и Азия. Затова целта на нашия проект е да възстановим и стабилизираме популацията на белоглавия лешояд на Балканите, за да успеем да свържем и стабилизираме веригата от популации на белоглавия лешояд в света.”

© Снимка: “Зелени Балкани"  Малцина знаят, че белоглавият лешояд не е истински хищник, защото не може да убива, а се храни изцяло с мърша.

.

Защо с възстановяването на балканската популация на белоглавия лешояд се заема именно България? Първо заради централното си място на полуострова и второ поради наличието на природозащитни организации с голям опит и добра експертиза в тази област. Целенасочени грижи за задържане на лешоядите у нас се полагат вече няколко десетилетия.

“Зелени Балкани” замисля да засели лешояди от Испания в четири района на Стара планина именно поради централното местоположение на планината на полуострова.

“Целевите територии са национален парк Централен Балкан, природен парк Врачански Балкан, природен парк Сините камъни и Котленска Стара планина. Защо точно те? Смятаме, че ако възстановим популацията на белогавия лешояд в Стара планина, тя може да се свърже със съществуващи колонии, които се размножават успешно в Сърбия, а оттам и да продължим веригата до Западна Европа. И по този начин ще създадем непрекъсваема връзка между популациите в Западна Европа и тези в Африка и Азия. Освен това 4-те целеви територии са сравнително близо до гр. Стара Загора, където се намира единственият у нас спасителен център за диви животни към “Зелени Балкани”. Неговата експертиза ще се ползва за обгрижване и ветеринарно обслужване на лешоядите, когато се налага. По на юг е територията на Бяла река в Родопите, където се намира съществуващата колония от белоглави лешояди в България и се надяваме да я свържем с бъдещите популации в Стара планина.”

© Снимка: Мария Димитрова  Меморандумът за сътрудничество между България и Испания бе подписан от испанския посланик с перо от белоглав лешояд.

.

Проектът предвижда за 5 години в България да бъдат внесени и пуснати в Стара планина 150-200 белоглави лешояди. През април меморандумът за сътрудничество между България и Испания в тази област беше подписан от испанския посланик с истинско перо от белоглав лешояд. С изричното уточнение от страна на  природозащитниците, че с него птицата се е разделила при смяна на оперението си. В момента се подготвя първата пратка испански лешояди. В подробностите ни посвещава Евелин Иванов, настоящ координатор на проекта.

“Тридесет и един лешояда се подготвят на остров Майорка. Става дума за диви птици, попаднали в бедствено положение в испански рехабилитационни центрове, които ще дойдат при нас след като там се погрижат за възстановяването им. Трябва да намерим по 7-8 достатъчно възрастни птици за всеки регион. Ако успеем до есента да пуснем първите лешояди, то следващите три години предвиждаме по две пускания на птици в годината. Така в края на проекта ще имаме от 30 до 50 лешояда, пуснати във всеки от четирите района на Стара планина и ще можем да се надяваме да видим и първите гнездящи двойки. Няма да е лесно. Лешоядите узряват полово чак на 6-7 години и до тази възраст се скитат из целия свят и в този период те най-лесно стават жертва на различни заплахи. За да гарантираме успеха на реинтродукцията, е необходимо да се намерят и пуснат птици, преминали ергенския си период, с надеждата, че ще останат в районите, където ги освобождаваме. Но понеже става дума за диви птици, не можем да знаем кога и какви бедстващи птици ще попаднат в рехабилитационни центрове на Испания и дали нещата ще вървят по графика, който сме предвидили.”

© Снимка: Мария Димитрова

Природозащитниците изрично уточниха, че “перодръжката” е от перо, изпаднало при естествена смяна на оперението.
.

За да оцелеят испанските лешояди на новите си места, проектът предвижда дейности за намаляване на най-честите заплахи като например примамките с отрови, организиране на тяхното подхранване, изграждане на изкуствени гнезда на местата, които в хода на проекта ще се очертаят като най-перспективни, както и други консервационни дейности, свързани с техните местообитания.

При успешно изпълнение на тази първа фаза по реинтродукция на белоглавия лешояд, проектът предвижда на последващ етап реинтродукция и на два изчезнали от България вида – черния и брадатия лешояд. Последният впрочем е едни от графичните символи на българската природозащита. Ако успеем да завъдим стабилна популация на белоглавия лешояд, това ще означава, че има добри условия и за връщането на двата изчезнали вида. Но това е въпрос на десетилетия, твърди Евелин Иванов.

.

“Една такава програма в Алпите се провежда от Австрия  и Франция вече близо 30 години – казва той. - Нашият проект за белоглавия лешояд е нещо като изпит не само за “Зелени Балкани”, но и за цялата природозащитна общност у нас, за България, да не кажа, че и за Балканите. Ако този проект бъде успешен, той ще отключи възможността за подобни други програми".

Преглеждания: 69

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics