Щъркели, приютени за лечение в Българския защитен център на диви животни в Стара Загора

.

Спадът на популацията на белия щъркел в последните десетилетия се дължи на индустриализацията и промяна на земеделието. Това е свързано с масово пресушаване на блатата и преобразуване на земеделските площи и ливадите в блокове, засети със монокултури.

Тези промени в някои части на Европа започват още през 19 век, в резултат на което щъркелите изчезват от Белгия още през 1895 г., а до средата на следващия век птиците изчезват и от други западноевропейски страни и райони. 

Това обстоятелство е причината до момента да се проведат шест международни преброявания на числеността на белия щъркел. България се включва в тези преброявания през втората половина на 20 век като използва анкетни данни. При последните преброявания анкетните данни постепенно са заменени от индивидуални посещения до всяко от гнездата от доброволци преброители. Така през 1988 г. състоянието на вида в световен мащаб е определено като Почти застрашен вид, но в резултат на стабилното увеличение на числеността му отново е оценен като Незастрашен вид през 1994 г.

 Заплахите за вида днес не са намалели и включват продължаващата загуба на влажните зони, сблъсъци с електропроводи, използване на пестициди за борба срещу скакалците в Африка и до голяма степен незаконния лов на местата, през които преминават миграционните маршрути и местата за зимуване. Замърсяването на почвата и водите от своя страна прекъсва хранителната верига и така обширни територии престават да дават подходящи условия за живот на птиците. Отравянето на видовете, които са потенциална плячка за щъркела, също създава условия за отравяне и на птиците, които ги консумират.

.

По международни данни 3 на сто от малките щъркелчета в Европа умират от токови удари в гнездата, разположени на електрическите стълбове. Затова навсякъде се строят дървени площадки за гнездене.

.

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА БЕЛИЯ ЩЪРКЕЛ

.

Гнездата на белите щъркели са удобно място за живот на дребни членестоноги, особено през топлите летни месеци, когато щъркелите ги населват за да люпят своите малки. Гнездата са богати на органична материя, която се натрупва в резултат на жизнената дейност на птиците - изпражнения, остатъци от храна, кожа и пера. Тази маса е идеална хранителна среда за акарите. Проучване на видовото разнообразие в органичната материя на дванадесет гнезда открива 13 352 членестоноги от 34 вида.Те се хранят с яйца и ларви нанасекоми и нематоди, които изобилстват в гнездото. Същинската роля на акарите не е изяснена, но се предполага, че служат за регулатор на числеността на вредните организми в гнездото. От друга страна те могат да бъдат причина за появата на алергии при щъркелите. Белите щъркели принасят и паразитни кърлежчета, които живеят сред перата им.

Белият щъркел е преносител на няколко типа вътрешни паразити като изследване на 120 бели щъркела от района на Германия установява, че паразитът причинява лезии на лигавицата на тънките черва, а птицата отслабва и бързо губи тегло. Западнонилската треска е заболяване, чиито причинител циркулира между птиците и кръвосмучещите комари. Мигриращите птици могат да станат причина за разпространението на заболяването чрез популациите на птици и хора в незасегнати райони.

.

БЪЛГАРСКИ СПАСИТЕЛЕН ЦЕНТЪР 

.

Той оказва помощ само за диви животни и е организиран от сдружение Зелени Балкани, намиращ се в Стара Загора. Ежегодно тук се приемат бели щъркели, които по различни причини са попаднали в беда. Най-честите причини са изпадане от гнездото, токов удар и запалване на гнездото, неблагоприятни атмосферни влияния върху птиците, оплитане със сезал, бракониерство и недобронамерено отношение от страна на хората и други.

Птиците се лекуват, възстановяват и отглеждат до момента, в който лекуващите ги преценят, че могат самостоятелно да осигуряват храната си. Така те ще могат да заякнат и спокойно да мигрират в края на лятото. В много от случаите птиците не могат да бъдат върнати в дивата природа и често биват евтаназирани или остават завинаги в Спасителния център. Възтановените бели щъркели се освобождават в района на Защитена местност „Злато поле“ край Марица. Тук доброволци са изградили платформи с гнезда. През 2011 г. от Спасителния център са пуснати повторно на свобода 56 бели щъркела, основно малки, излюпени през същата година.

.

Щъркел пуснат на свобода слез лечение

.

Към началната страница на Село Белозем

-европейско село на белия щъркел:

http://www.portal-bg1.ning.com/profile

/SeloBelozem?xg_source=profiles_memberList