В 1884 г. в откъсната по воля на западните държави с решенията на Берлински конгресс  част от Сан-Стефанска  България  -  Източна Румелия, турските  управници  предлагат  2 юни за празник на султана Абдул Хамид  II. Но по инициатива  на Георги Бенев и Захари Стоянов се организира   контрапразник  - тържествена панихида за да се спомни за подвига и саможертвата на Христо Ботев.

Отначало  в пълната черква Свети Георги, а после по целият град пловдивчаните с цветя и портрети на Ботев излизат на улиците и превръщат  2 юни в ден на преклонението пред  безсмъртието на загинали  за свободата на България от турско робство.
    Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва официално от 1901 г., когато на връх Вола присъстват и още живи Ботеви четници. В 1938 г. е издигнат 35 – метров паметник с опълченски  кръст, ( http://www.panoramio.com/photo/35833007), а  в падината на Йолковица  на естественна капора  е издълбан надпис, който бележи точното лобно място на поета-революционер. (http://www.panoramio.com/photo/35832944).
    От 1953 г. до 1988 г., ако може да се нарече празникът, се чества като Ден на Ботев и на загиналите  срещу турско робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. От  1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите   за национално и социално освобождение на България.  От 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. С решение на Министерския съвет от 31  май 1993 г. 2 юни се обявява като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
    На този ден, всяка година точно в 12 часа в България вият сирените.  Ние каним всички наши сънародници в Молдова като част от най-голямата историческа общност бесарабски българи  в този миг да се присъединят към целият български народ, към всичките българи по целият свят и да застанат неподвижно в триминутно мълчание.
    За Ботев и Бесарабия е написано много. Ние ще напомним само едно, свързано с Деня на Ботев.       Общоизвестно е, че парите за въоръжаването на Ботевата чета  5 хил. франка са дадени на воеводата от   ръководителя на Българската Дружина в Кишинев Павел Калянджиев,  роден брат на председателят на Кишиневското Българско дружество  Иван Калянджиев  Иванов.
(http://www.borm-md.org/node/453).  Така че именно бесарабските българи имат пряко отношение към  началото на бойния път на Ботевата чета, която от момента на стъпването на козлодуйския бряг тръгва заедно с своя воевода да освобождава България, а Христо Ботев  - към своето безсмъртие.( http://www.youtube.com/watch?feature=endscreen&NR=1&v=FcqcK...).
    Сбъдват се пророчествата на Ботев, казани в «Хаджи Димитър» за вечно живите , паднали в бой за свобода. (http://www.youtube.com/watch?v=QGp7NOe_oVk&feature=related). Като че ли собственно провидение звучи ботевото «На прощаване».  (http://liternet.bg/publish5/hbotev/poezia/na_proshtavane.htm). Имало е хиляди загинали за свободата и независимостта на България. Нека ги спомним всички, знайни и незнайни герои. Но совсем справедливо е, че днешният ден  е най-първо Ден на Ботев. За Ботев  отговорът на въпроса  «Свобода или смърт » е бил винаги ясен. И нека днес  една наша сълза да бъде доказателство, че и нашите души и сърдца са препълнени с гордост за нашата причастност към святата жажда за свобода на нашият велик БЪЛГАРСКИ НАРОД.  Защото освен свобода , може да има само неволя.  Свободата не се дава , а много тежко и с големи жертви се извоюва. Се извоюва  не толкова за живите и живеещите,  отколко за бъдещите и бъдещето. И това е най-главната причина  днес всички ние да си сведем глава в знак на преклонение към подвига на Ботев, към  паметта на загиналите за свобода и независимост на нашето мило Отечество – БЪЛГАРИЯ.