Митко Щерев е роден на 28.01.1946 г. в град Ямбол. Баща – Генчо. Майка – Мария. Сестри - Стефка и Елена. Брат- Щерю. През 1950 г. родителите му се развеждат и той остава със Щерю и Елена при майка си. Със заплата на чистачка във вечерната гимназия тя не може да ги храни и облича, поради което се принуждава да изпрати Митко в Ябмолския пасион за сираци.

.

Там живее три години от 1957 до 1959. В началото на 1958 година Митко започва уроци по акордеон. Първите му учители са Христо Христов и Николай Николов. През лятото на 1960 г. придружен от възпитателката си се явява на изпит в Музикалното училище в Пловдив, където е приет със специалност фагот.

Същата година постъпва в Пловдивския пансион „Рада Киркович”, където живее пет години. Винаги е казвал, че е щастлив човек, тъй като е имал забележителни учители. Преподавател по акордеон му е великият Асен Овчаров, който го учи да аранжира за „ритмус” и духова секция. Преподавателката си по облигат пиано Румяна Гарвалова Митко нарича „втора майка”, заради нейната голяма добрина и човечност. Има специално отношение и към Пенка Минчева и Живка Язова и двете преподавателки по солфеж.

През третата година на обучението си се разболява от костна болест по ставите и постъпва в болница. След изследванията не му позволява да продължи с фагота. Прехвърля се на специалност пиано, но три месеца след това ставите на пръстите му не издържат и отново е на кръстопът. В началота на септември през 1967 г. той свири в най-модерното заведение на Пловдив бирхале „Каменица”. Митко е отчаян, защото е прехвърлен специалност ударни инструменти с цел да завърши. Бъдещето пред него е несигурно и мрачно. Една вечер в бирхалето пристига бас китариста на Емил Димитров. Харесва го как свири и същата вечер го кани за пианист в състава на „Синьо Белите.

.

1966 г. Митко в състава на “Синьо - белите” (крайния в дясно)

.

В края на септември същата година Митко пристига в София с едно картонено куфарче, облечен в ученически костюм с желанието да свири в истински оркестър и около него да звучи музика. И желанието му се сбъдва, защото по това време Емил Димитров е най-голямата поп звезда в България. Постепенно Митко и Емил си допадат като музиканти. Емил е човекът, който детайлно го запознанава с френската и италианска поп музика. Така Митко се привързва към френския стил на аранжиране. След като се уверява в способностите му Емил му възлага аранжиментите за първата си дългосвиреща плоча. В нея Митко дебютира и като композитор с песните „Нора” и „Хей, Мадлен”. С втората се качва на първо място в най-престижните класации на радио „София”.

През септември 1968 г. М. Щерев е повикан да отбие военната си служба. Две години ръководи естрадния състав на ДНА Сливен.

През 1970 г. той отново работи с Емил Димитров. По това време записват албума „Танцувайте с Емил” и в началото на 1971 г. посещават Париж, където двамата са представени от издаделска къща „Хексагон”. В този албум М. Щерев прави съвременни версии на народните песни „Дилмано дилберо” и „Грозде не набрах”, които се посрещат с голям интусиазъм от публиката.Той има написани за Емил над 15 песни. Изнесал е с него стотици концерти в България, Русия и Чехия и е бил аранжьор и музикален продуцент на три негови албума.

.

На снимката Митко Щерев и Емил Димитров

.

През 1970 г. М. Щерев се жени за Росица и оттогава живее в София. През 1971 г. се ражда дъжеря им – Надежда.Този брак продължава до 1974 г.

През 1971 г. Митко е поканен от Лили Иванова да свири на десет концерта във Варна, които били отложени поради скандал с бившия и съпруг Иван Пеев. След изнасяне на въпросните концерти той продължава турнето и по-късно заминава с нея за 45 дни в Русия. Така започва съвмествата му дейност с Лили, която свършва през октомври 1974. За нея той продуцира и аранжира три албума и написва над 17 песни. С оркестър „Маковете” и Лили той е посетил три пъти Русия, два пъти Турция, а в България концертите са над 300. Известни песни: ”Хризантеми”, Стари, мой приятелю”, „Осъдени души”, „Кой ражда болката”, „Девет кръга”, „Нямо кино” и др.

.

От 1970 г. М.Щерев започва да пише песни и за други поп изпълнители. През 1975 г. той е музикален продуцент на първия албум на Мими Иванова. В него участва като аранжьор и композитор. От този албум стават известни песните:”Знам море” и „Майчице свята”. Композирал е песни за почти всички известни български поп изпълнители.

През 1974 г. Митко Щерев осъществява една от големите си мечти - да пътува със собствена група.
Това е „Диана Експрес”. През тази година излиза и пъвия албум, който е изпят от него. Групата има около десет години активна дейност. През това време излизат пет албума и са изнесени в България и чужбина над 3,000 концерта. В „Диана Експрес” са започнали кариерата си: Чочо Владовски, Васил Найденов, Георги Станчев, Илия Ангелов и др. Важна особеност на тази група е, че тя изпълнява авторска музика композирана и аранжирана от него. Тоест музикантите са само интерпретатори, а не творци. С подробности на тази тема може да се запознаете в книгата „Истината за Диана Експрес”. През 1992 г. за около шест месеца „Диана Експрес” се събира в променен състав и нов вокалист и издава шести албум – „Ябълката на греха”. Известни песни:”Душа”, „Блус за двама”, „Утре”, „Северина”, „Молитва за дъжд”, „Наследство” и др.

.

През 1977 г. М.Щерев се жени втори път за Катерина, с която живее до 1993 година.
През 1980 г. се ражда Александра, а през през 1985 Рая.

.

Пак през 1974 г. М. Щерев дебютира и в игралното кино. Човекът, който му отваря вратата на този вълшебен свят е Иля Велчев - един от най-големите му приятели и до днес. Първи филми: „Дубльорът”, последван от „Сладко и горчиво” и двата режисирани от Иля Велчев. През 1976 Митко е поканен от Въло Радев да напише музиката за филма „Осъдени души”, която няколко месеца след филма става популярна и обичана до днес. Година по-късно се реализира запис на песента изпята от Лили Иванова. През 1977 г. написва музика за телевизионния сериал „Адаптация”. Песента от този сериал печели всички възможни класации и става трамплин за кариерата на Васил Найденов. През същата година се излъчва и сериалът „Завръщане от Рим”, който два месеца след това е забранен. Това се отнася и за музиката.

.

Митко Щерев е написал музика за повече от 30 игрални филма. Работил е с такива имена като: Въло Радев, Николай Рударов, Христо Ковачев, Мариана Евстатиева, Петър Донев, Иванка Гръбчева и др.
През 1995 г. във връзка с честване „Сто години кино” той е избран от 615 членове на СБФД за композитор на столетието. Носител е на орден „Кирил и Методий” първа степен.
През 2008 г. Българската академия на науката и изкуството го удостоява със званието академик.