ОБИЧАМ ЕКСПЕРИМЕНТИТЕ, СВОБОДАТА И УСЕЩАНЕТО, ЧЕ ТВОРЯ

© Снимка: БГНЕС

.

На 12 април в Първо студио на БНР се състоя празничен концерт на Йълдъз Ибрахимова и Биг Бенда на Радиото.
Поводът за нашата среща с известната джаз певица е големият концерт в Първо студио на БНР, събрал преди дни многобройна публика. 

.
В предаването звучат  няколко пиеси от албума „Back to My Love”, който Йълдъз Ибрахимова издаде през 2009 г. Посвети го на съпруга си – покойният турски политик Али Динчер. Преди няколко месеца излезе и колекция от народни песни на етнически турци от Силистра и Североизточна България. В него са записани изпълненията на Йълдъз, заедно с нейната майка и дъщеря. В дискографията на певицата има общо около 20 заглавия, както и десетки записи за БНР. Предстои публикуването и на последния й концерт в нашата медия. 

Има още много проекти, които искам да осъществя – казва Йълдъз. – Независимо, че интернет е комуникацията, на която разчитат повечето хора, аз продължавам да издавам албуми. Както и много други музиканти по света, разбира се – това е визитната ни картичка. Албумите, които съм записала, са история на моето развитие като професионалист. Много съм пътувала из България, изнасяла съм концерти с най-различни музиканти. Някои от тях бяха в училища из цялата страна. Програмата беше на Министерството на културата, включваше най-добрите изпълнители на класика и джаз. След години някои от тези пораснали деца идваха след концерт и разказваха какво си спомнят от срещите. Други колеги също са споделяли подобни истории. Мисля, че особено сега, когато поп културата почти изцяло е заела пространството, тази програма отново е необходима. Младите трябва да знаят, че на нашата планета има ценно музикално минало, трябва да имат шанса да се запознаят с историята на изкуството.

Родена в България, Йълдъз Ибрахимова живее през последните години в Турция. От концертите си през този сезон откроява трите изяви в Германия – в рамките на фестивала „Morgenland”. Там е пяла заедно със сборен оркестър от Европа и Близкия Изток. Преподава и в два университета в Анкара. Споделя, че много от студентите й тази година са заминали да следват в чужбина, спечелили са престижни стипендии в Европа. 

В основата на моето образование е класиката – продължава тя. – Учих оперно пеене в Националното музикално училище и Националната музикална академия. Първата ми учителка беше Мара Славова, която ми даде основата. Бях определена като колоратурен сопран, но имах и низини, необходими за баритонови партии. Още в тийнейджърска възраст слушах джаз. Знаех, че с това искам да се занимавам. В Академията завърших Теоретичния факултет. Търсенето на собствен почерк е труден процес. Много по-лесно е да вървиш по утъпкани пътища. Но тогава винаги ще си втори. Изисква се упоритост, човек не била да се отказва лесно. Едновременно с музиката, дълги години се занимавах с рисуване. Любовта към изобразителното изкуство съм запазила и до днес. Домът ми е като истинска галерия. Често съм канила художници на сцената – да рисуват докато пея. 

Джаз стандарти, турски, цигански и български народни песни в съвременен аранжимент, импровизации върху класически теми... Репертоарът на Йълдъз Ибрахимова далеч не се изчерпва само с това. Огромният гласов диапазон и специфичните вокални техники, които използва, й дават възможност да изпълнява практически всичко. Стига то да влиза в кръга на творческите й интереси. Ето още един проект, който предстои да бъде осъществен: 

2012 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Джон Кейдж – по повод 100-годишнината от рождението на композитора. Изпълнявала съм неговата музика преди години. Сега тези записи ще бъдат издадени от БНР. Много се радвам, защото обичам да пея съвременни автори. Произведенията на Джон Кейдж са много нестандартни, но се приемат от публиката. Помня първия концерт, който направих с негова музика. Беше в Пловдив, с филхармоничния оркестър на града с диригент Димитър Манолов. Оркестрацията беше направил композиторът Румен Бальозов. Оказа се, че концертът е за работничките в някакъв завод, по повод 8 март, Международния ден на жената. Погледнах публиката в залата – всички бяха дошли направо от завода, облечени в сини работни престилки. Чудех се как ли ще приемат програмата. Но в произведенията на Кейдж има много театър, много движение, провокации към публиката. Той е бил писател, философ, увличал се е от индийските философски системи. Има проект да представим негова музика на фестивала „Варненско лято”.
.
 
Източник: Радио България 
Автор: Албена Безовска
24 април 2012

Преглеждания: 83

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics