.

100 години от рождението на именития майстор на словото

.
Казвам неистовия Емилиян, защото беше    много силен дух. Като човек преодоляваше                         операции на стомаха (язва),на белия дроб ,счупена дясна ключица и ръка, имаше проблеми със сърцето, правиха му болезнени инжекции и процедури, но винаги беше бодър, свеж, надмогнал               физическото страдание. А като писател създаваше монументални човешки характери и изображения с необикновена художествена сила, недостигнат и ненадминат като пластика и до днес.

.

Управляващите  търсеха компанията му, награждаваха го с всички възможни отличия, беше депутат, но се  отказа; не се възгордя и запази човешкото си достойнство ненакърнено; не приемаше никаква идеологическа нормативност и опекунство и скърцаше със зъби, ругаеше, когато трябваше против волята и убежденията си да пише понякога.
Който е общувал с Емилиян Станев- не може да го забрави никога; имаше покоряващо, паметно присъствие. Този слаб, дребен,напрегнат и изпънат като струна човек,винаги елегантно облечен, излъчваше духовна мощ. Беше своеобразен като поведение,като душеприказчик, като жест и лицеизраз; бързо се палеше- типичен сангвиник- и бързо отминаваха "бесовете му", както казваше за импулсивността си. Забавен и общителен- обичаше да го слушат- но ставаше гневен и нецензурен, когато не го разбираха; беше рязък и категоричен в отстояване на идеите си, възхитителен и добронамерен към младите таланти, които утвърждаваше като редактор във в. "Литературен фронт". "Всички утвърдени белетристи са минали   през мене - обичаше с гордост да изтъква- не съм поощрявал никога бездарниците".
Бях почитател на Емилиян Станев;детството и младостта ми минаха с неговите книги; едно запознанство през студентските години ме свърза с дългогодишно приятелство- допусна ме до себе си; необясними са пътищата на човешката симпатия и привързаност, но го нося в сетивата си- усещам тъмния му пронизващ поглед, като че ли чувам дрезгаво-сипкавия глас да ми се заканва: "Внимавай какво ще разказваш за мене!"
Писал съм статии и спомени за него, но сега споделям неказани неща, които стоят непомръкнали в паметта ми.

Като учител по български език и литература в пловдивската търговска гимназия дойде на среща с моите ученици и ме предупреди: "Няма да разказвам за моето ученичество- аз бях буен и немирен ученик в еленската гимназия, изключваха ме и едва завърших като частен ученик въвъ Враца. Не съм за пример на днешните младежи и гледай да не ме питат за младите ми години, нека да говорим за творчеството ми." Удивих се- какво чувство за    самооценка и за отговорност пред поколенията,а не всичко у значимите личности е за подражание.
В дома му на ул. "Венелин" 31 на масичката в хола с южно изложение видях книгата "Старобългарски език. Текстове и речник"  от Стоян Стоянов и Мирослав Янакиев."По тази книга са ни изпитвали- казвам -караха ни да я превеждаме и да правим морфологичен разбор на изреченията в нея". Строго ме погледна и простреля с тъмните си очи; "Е,проумяхте ли ги тези старобългарски слова? Осмислихте ли ги, че от тях започва нашата духовност,нашето просветление. В тази книга има голяма духовна сила, много българщина!"
Чак тогава разбрах какво съм пропуснал- че не е достатъчно да си вземеш изпита,а да вникнеш в същността на наученото.
Няма в неговите творби нито един комичен герой, нито комични ситуации- явно не обичаше хумора, въпреки че в устните му импровизации имаше много шега и ирония. Казваше:"Хуморът е лека кавалерия. Шекспир, Гогол, Чехов са силни не с хумора и сатирата си, а с трагизма. Трагизмът разтърсва, пречиства според Аристотел. А виж Толстой и Достоевски разчитат ли на смеха?"   Въпрос на гледна точка- си мислих, но е вярно, че дълбокият потрес идва само от трагичното начало.

Бях си купил току-що излязлата книга "Естетиката на Кант.Изследване" на Исак Паси. Видя я, взема я и като ми я върна след време сподели: "Кант ме интересува с неговия студен разум, но мене повече душата ме занимава .Изкуството търси божественото,а божественото е душата на човека. Разумът е друго,може да го разгадаваш,да проникваш в него, а душата е непознаваема, само я докосваме, не можеш да влезеш в нея. Тя е бездна,погубва те. Я виж Достоевски?"
Аз по рождение съм ловец. Баща ми, дядо ми прадядо ми - все ловджии са били. Ловджилъкът е дарба, не може всеки да стане ловец. И там трябва любов. Аз обичам животните, макар че ги убивам. Във всяка работа трябва да се влага любов."

Веднъж на вилата си в Бояна разтвори Манасиевата хроника от век и показа миниатюра на Хан Крум,вдигащ наздравица: "Виждаш ли го! Изкоренил лозята, отсичал ръцете на пияниците,а тук си попийва и вдига наздравица с хората си. И му носят черепа на Никифор за черпня. Къде е истината? Имало е човек на служба наречен ВИНОЧЕРПЕЦ. Ха да видим къде е историческата истина и мълвата, слуховете къде са, доказателствата и фактите? Когато пишем книги на историческа тема трябва всичко да е правдоподобно, да прилича на истината, иначе ще лъжем хората, а лъжата не е изкуство."

Бях поразен от мнението му за филма "Иван Кондарев". В началото се радваше,приемаше  го, казваше,че режисьорът Никола Корабов си е свършил съвестно работата, добре играели Стефан Данаилов, Антон Горчев, ^атя Паскалева- и всички актьори, но нещо все недостигало. Докато веднъж изтърси "Туй, което е на екрана, не е в душата ми. Романът и филмът се разминават- общото е само в заглавието. Както много пъти беше краен, субективен, противоречив, дори самоотричащ се. Може би това е големият творец или диалектиката на човешката душа.
След погреоението на Димитър Димов през април  1966 г. го чух да казва развълнувано: "С Димов се познаваме от младини. Бях писал някаква бележка за романа "Поручик Бенц"- никъде  не я публикуваха-дори Митов я върна от "Литературен глас". Какъв писател идва още тогава си личеше. Такъв като него нямаме- висока култура, дълбок психолог, а какъв аналитичен ум има "Дадоха му работа- да управлява писателите - и го умориха. "По-късно канеха Емилиян да стане председател на Съюза на  българските писател- отказваше категорично, яростно заявяваше,че писателят трябва да пише,а  да командват некадърните.

Съпругата му- Надежда Станева- писателка и преводачка от френски и руски език- бдеше като майка над него, придружаваше  го навсякъде- само на лов се откъсваше от нея. Често спореха,не се съобразяваше дали има хора около тях- и я разплакваше в стремежа си да налага своето мнение. Но я обичаше, защото на нейните грижи се осланяше  и твореше спокойно в домашния уют, който му  осигуряваше тя. Често се оплакваше:"Не слуша!Като малко дете е - върви против здравето си. Не  осъзнава,че талантът му е даден от бога,за да радва хората. Проявява егоизъм!" Емилиян й отвръщаше присмехулно: "И аз съм жив човек и искам да съм като другите, да се напия в кръчма- с барабите, да се наприказвам на воля с тях, а не да се озъртам да не ме подслушват. Аз тайни нямам и който не ме приема - да бяга от мен! Сега жена ми ми дава да чета Камю. Не  го разбирам, чужд ми е. Само си губя времето с него. Студени разсъждения,умозрителна проза пише. Няма я човешката душа .Виж Балзак, Мопасан!...'"

В софийската антикварна книжарница намерих първата книга на |Емелиян Станев "Примамливи блясъци". Изтръпнах- как ли ще се зарадва писателят като му я поднеса?
Отбелязал съм този ден, когато го посетих във вилата му в Бояна 4 февруари 1977г. Заварих го с Надя пред телевизора- гледаха някакъв филм. Посрещнаха ме и започна приказка, стана дума и за предстоящия юбилей по случай 70-годишнината му. И изведнъж вадя от чантата пожълтелия екземпляр    на "Примамливи блясъци" и го поднасям за автограф. Като го видя- потъмня; вместо радост- ядосано викна връз мене: "Какви са тези глупости! Това не е книга,това са моите упражнения! Аз съм ги забравил отдавна, а ти ми напомняш за тях. "Поукроти се, възразих му, че има и добри разкази в първата му отпечатана книга. Попита ме кои            негови книги имам, отговорих- всичките,    колекционер съм на всичките му произведения. После  се качи в таванската стая- там беше работният му кабинет и се върна със сборника от новели и разкази, озаглавен "Търновската царица. Крадецът на праскови. Вълкът Скот Рейнолдс и непостижимото    ", издателство "Български писател" от  1973 г., редактор Банчо Бшов. Надписа я "На Марин Кадиев-приятелски спомен- подпис Ем. Станев 4.11.1977 Бояна. "И ако искаш да знаеш какви са моите пристрастия в писането- тук съм целият колкото и да се лутам и да се въртя около темите си, в този сборник са търсенията ми. По тия неща нека да ме ценят" - завърши вече успокоен. Приказките продължиха. Когато четеш една книга- написаното трябва да се възприема без напрежение, неусетно. Осмислянето идва след прочита, а не обратното, както смятат сега някои учени... Ако един образ, една картина, едно изображение не са правдиви-значи са измислени, фалшиви,лътжливи. Това вече не  е изкуство"- заключаваше писателят. Стана дума за търновския поет Радко Радков. Емилиян просто рипна: "Много е талантливо това момче- пише за Византия, но се вживява в епохата. Оттам сме взели културата си. А кой пише като него драми в звучни мелодични риштми. Никой! Камен Зидаров му спря пиеси,защото е мъник пред този младеж. Ние с Надя сме му кумове с красивата Лора! "Беше въодушевен и възторжен. Рядко съм виждал такова обективно толериране, и то от колоса Емилиян Станев.

Във вилата в Бояна разхождаше кучето си Глен. Като ме видя викна: "Идвай и не се бой. Глен е от потекло- и човек трябва да се избира от потекло. Кучето е по-разбрано от хората! То не може да те орезили...
Не говоря за прозата на Емилиян Станев - има няколко монографии за неговото творчество, стотици публикации, изучава се във филологическите факултети и в училищата вече заема достойно място в най-новата българска литература; защото е най-стойностна мярка за худо-жественост; защото неговият естетически поглед обхваща не само миналия и съвременния български свят с неговите екзистенциални проблеми, а и защото търсеше вътрешния смисъл на нещата и човешките измерения във живата и мъртвата природа.


Емилиян Станев създаде непреходни художествени ценности и удължи българското време в световната духовна вечност.

.

Марин Кадиев

Преглеждания: 96

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics