Отбелязването на 11 май - Ден на Солунските Братя Първоучители – Св. Св. Кирил и Методий ми даде повод и за някои, не дотам радостни размишления.
Няма да повторя тук всички красиви и правдиви думи на благодарност и преклонение пред святото им дело и подвига на техните знайни и незнайни следовници - просветители на Българския род! Слава на Бога, по много истински и вълнуващи начини отбелязаха празника в градовете и селата на България, близо и далеч из света ония БЪЛГАРИ, милеещи за корен, род и памет, тачещи традициите и свещения ни Български език!
Но имаше и жалки - откровено просташки „изяви” с претенции за „модерно, европейско” осъзнаване на стойностите. Тук, в България - с креслива напористост, възприемащи себе си като „духовен хайлайф” особи напръскаха празничността на този светъл ден с гнусната кал на чуждопоклонничество и жалка, глобалистична бездуховност! Вече изразих категоричната си гражданска позиция и непримиримост срещу налудничавото групово и едновременно четене по площади, улици и обществени места, гръмко оповестено като СВЕТОВЕН ДЕН НА ПОЕЗИЯТА! Световен уж, но само в София! На поезията, но не било задължително четенето на поезия! С претенции за подбуждане към четене на книги, но по начин отблъскващ, нелогично-шизофреничен и жалък, водещ до обратни резултати, до отвращение от такова „четене”! И този прокламиран като „флашмоб” „литмоб” целял да се покажат лицата на българските писатели, та авторите да станат разпознаваеми за обществеността”!? Но така и си останаха анонимни, вкарани в една пиеса на абсурда, която може единствено да предизвика недоумение, презрение и ужас?
Без да съм самолюбива, аз лично „благодаря” за такова „представяне”, в което публично прочетените, но останали нечути откъси от произведения, ако са имали нещо общо с писаното изящно Слово, се събираха в „литературни кошове” с цел издаване на „Внезапна читателска антология”????
Ела, Апостоле и напиши днес четиридесет въпросителни!
Така ли ще вдъхновяваме децата да четат книги, скалъпени от литературни кошове? Книги, за които група бездарни „списуватели”, както ги наричаше Дядо Вазов, се опитват да се изкатерят на измислено от тях и необозначено на литературната карта Олимпче? Само и само да надскочат някак лилипутския си духовен ръст! Софиянци подминаха с безразличие литмобните напъни за „културни” провокации.
Но дали безразличието е достатъчно? Не дава ли то повод на подобни сноби да „инициират” все нови и нови, една от друга по-шантави и опасни приумици? Но, приумици, за които някой плаща добре с пари, спестени да се дадат за нещо смислено, полезно, красиво и запомнящо се, за нещо истински значимо?
Защото, колкото и глуповати и незначителни да изглеждат на фона на грандиозните и несекващи проблеми в скърцащата и пукаща по всички ръбове държава, тези прояви са твърде показателни и подготвят появата на бъдещите действащи лица в нова, много страшна пиеса, в която сме въвлечени всички вкупом. Идеята е ясна – дотолкова да се отегчим и отвратим от ставащото край нас и в нас, че да забравим да говорим, мислим и се съпротивляваме. Само да изпълняваме безпрекословно кратки команди.
А какво сме без Словото? Без осъзнатото Слово? И дресираните животни чуват или запомнят написани думи и реагират адекватно, но не защото осъзнават смисъла на понятията, а приемайки ги като знак за послушание, възнаградено с поредната хапка, която и на единия зъб не може да им се намаже.
На кого му харесва тази перспектива?
Надявам от все сърце, да са повече будните и непримирими защитници на свещения ни и благословен с красота и Светлина Български език! Духовната нищета, в която затъваме днес, не на последно място иде от затлачването му с несвойствени чуждици и калкирани думи - думи с български корен и чуждо окончание или обратното; от непознаване и опростяване, жаргонизиране на говоримия език… Това води до разрушаване на енергийните трептения на езика, до дисбаланс и разпад на хармонично изградената му през хилядолетията структура. Малцина вероятно знаят, че българският език, като един от седемте най-древни езика в света има изключително силно въздействащ резонанс върху психиката и съзнанието и в двете си форми: писмена и говорима. Всеки звук има свой буквен знак и цифров аналог, определено място в цветовия спектър.
Да не говорим за жалката масова неграмотност в писмената реч! До голяма степен, причината е в неглижирането на изказа и начина на общуване в интернет, както и чуждоезиковите влияния! Ужасно е, че голям процент от младите хора днес имат поразяващо беден речник и нищожен речников фонд. Бездуховността ни залива отвсякъде - от медиите, при публичнотото говорене и писане...Тя се умножава в геометрична прогресия непрекъснато и поради занижените изисквания при преподаването на Български език и литература в училищата. Отпадат от учебните програми стойностни, национално значими автори и произведения, заместени с неточно подбрани и отправящи неразбираеми или вредни за учащите се послания. Има и потресаващи , недопустими примери на откровено просташки текстове в учебници и помагала, на груби фактологически грешки и стилистични неточности, особено в тези за начален курс на обучение, където би следвало да се полагат духовните основи на доброто и нравствено извисено образование. И тогава всеки загрижен за чистотата на езика, за правилното възпитание и обучение на младите българи ще се запита – неволно или целенасочено се допуска това безобразие? Плод на некомпетентност или злонамерена „културна” политика е подобно БЕЗОТГОВОРНО отношение към езика? Защо столетия наред, поколения българи са опазили чистотата и красотата на нашия език в условия на НЕСВОБОДА и откровен геноцид, на агресивна верска експанзия, а днес толкова стремглаво летим към пропастта на самоотрицанието и обездушаването на езика ни? Само влиянието на английския език и интернет ли са причина за тези метастази?
Прекрасно е да знаеш и можеш свободно да владееш и ползваш чужди езици, да получаваш разнообразна, точна, навременна и класна информация; да четеш в оригинал поетите и писателите, формирали с мъдростта и изяществото на своите родни езици световното обчовешко себепознание! Не напразно великият, днес позабравен или съвсем неизвестен за младите люде руски писател-класик Лев Николаевич Толстой казва: „Ти си толкова пъти Човек, колкото езика знаеш!” Самият Толстой е владеел и ползвал свободно 15 езика! Какво словесно и духовно богатство е това познание!
Всеки език е достоен за уважение и познаване!
Но най-напред и преди всичко, роденият на Българската земя Български гражданин трябва да научи и понесе в душата си енергийно предопределения му БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! Това не изключва изучаването на майчиния език, ако етническата му принадлежност е различна от българската.
Необходимо е ПРОСВЕЩЕНИЕ НА ДУХА!

Необходими са задълбочени изследвания на съвременния Български език и промените в него чрез използване методите на менталингвистиката – науката за езика като явление, разкриваща неговата природа и същност, връзката между език и съзнание, език и мислене, както и на по-модерната и по-специфична наука невросемантика, занимаваща се със структурите на езика и влиянието им върху съзнанието. Интересно би било да се използват също методите на лингвосемиотиката за проследяване динамиката на корелативната взаимовръзка между език и действителност, език и материален свят. Резултатите от тези научни разработки несъмнено биха помогнали за практическо решаване на проблемите пред съвременния Книжовен Български език: липса на единни педагогически изисквания, съобразени с възрастовите, социални и културни нива и степени на владеенето му; установяване на достъпни и задължително спазвани писмени и правоговорни езикови норми.
Огромна е днес отговорността ни да опазим Българския книжовен език - основен стълб на националната ни и духовна единтичност, крепост на Българското самосъзнание, наш Божествен ДАР и СВЕТЛИНА! Всеки, който се определя като Българин по дух е длъжен да го познава, пази и предава на своите потомци с любов – чист и блестящ! Това с особена сила важи за нашите сънародници в чужбина, чиито деца живеят, растат и се обучават в различни чуждоезични среди, облъчени са с влиянието на коренно противоположни разбирания за лексикално богатство и понятийност, за словесни конструкции и яснота на езика. Непростимо е при майка и баща - Българи по кръв, децата на сънародниците ни по света, да израстват БЕЗРОДНИЦИ – незнаещи, и още по-лошо – неискащи да учат Български език!
Чест и слава на онези наши сънародници от българските общности, които с възрожденска всеотдайност и страст, макар разпръснати из широкия свят и често неподкрепяни от Българската Държава, сами създават Български училища, културни центрове и асоциации, събират се заедно да честват православните християнски празници, не забравят и тачат националните ни традиции и обичаи, говорят помежду си и с децата си на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, за да стане той неделима тяхна същност, определяща духовното им израстване като хора знаещи своя корен, пазещи родовата си и историческа памет, уважаващи националното си Достойнство!
Защото, ако навреме и с любов се посеят златните семена на езиковото познание в душите на децата ни, те не само ще сънуват на български език, не само ще мислят като просветени и духовно извисени Българи, те ще БЪДАТ ИСТИНСКИ ПРОДЪЛЖИТЕЛИ И СТОЖЕРИ НА БЪЛГАРЩИНАТА!
Време е за нов Св. Патриарх Евтимий и нова реформа на езика! Време е за чистка и пресяване на словесното зърно в голямото сито на Истината. Но това могат да сторят само духовно извисени личности, формирали се с четене и дълбоко осмисляне на истински мъдри книги. Книги, написани или преведени блестящо: с изящно Слово и чист, красив, звънтящ, многобагров и песенен БЪЛГАРСКИ ЕЗИК! Книги, които ни учат да бъдем себе си!
Реформаторите и възкресителите на изконната същност на Българския език ще са хора, попили първичната му красота от безценното и несметно богатство на словесното и песенно народно творчество, хилядолетия ваяно до съвършенство от колективния Български гений.
Нека Светлината, дадена ни с Вяра от Първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, чрез свещената Българска азбука да засяваме в душите на децата, внуците и правнуците си, за да се множи и злати от тежък берекет Българската нива на Духа!
Всеки Българин, който пази своята национална Чест и Достойнство, носи тази Светлина в гените си, независимо дали има очи сам да я забележи. Хилядолетният Дух у нас – БЪЛГАРИТЕ, свети толкова по-ярко и вдъхновяващо, колкото повече се сгъстява мракът. Историческата ни Мисия е - изгаряйки, да осветяваме пътя на другите! Можем да победим тъмнината на безверието, унинието и отчаянието, ако ЗАСВЕТИМ ЗАЕДНО!
Време е, БЪЛГАРИ!
Скланям в поклон пред нашия древен и свещен език, пред неговата дълбока философия, мелодика и многобагровост, сияещи в БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ:

Ах, думите! Роят се в мен -
искри в разпалено огнище!
Политам в чудния им плен -
с Душа, докрай разнищена.
И с обич търпелива – знак
за губер нов от живо слово,
навръзвам нищелките пак
и сядам да тъка отново.
Със звън и багри, светлина,
и бабината мъдрост свята
заплитам песенна дъга:
до есенното щедро злато,
магично Пролетта възкръсва,
а лято в алено облято,
по зимно бяло – огън пръсва!
Не знам дали ще имам време
губерът да свърша,
преди Ламята да ме вземе,
и клончето се скърши…
И педя да съм изтъкала,
но нека в нея сложа
баграта, с която цяла
Душата грейва, Боже!
Живеят Думите мистично -
алегорични и красиви,
жестоки, истинни, различни -
кинжално могат да убиват;
да казват ангелски: „Обичам!”,
лъжи да сеят в зряла нива,
а после с хитър тон, лисичи
злините подло да прикриват…
С тях пеем люлчините песни
и клетва от Оборище звучи!
Мой Български език, чудесен –
благословен и жив бъди!
Аз в стих и песен ще опитам
на внуци чист да те предам,
да бъдеш крепост за душите им,
свещен олтар и храм!

Из книгата-спектакъл "Пътеки към Душата на България"
Тоня БОРИСОВА
13.05.2012г., Ямбол

Преглеждания: 112

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics