.

Слушайте, цял славянски народе, 
слушайте Словото, що от Бога дойде, 
Словото, що кърми душите човешки, 
Слово, що укрепва сърца и умове, 
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Което са пророците някога предрекли: 
Христос идва да сбере народите (по Ис. 66:18), 
защото светлина е той за целия свят (по Йоан. 8:12). 
Ето, сбъдва се в Седмия век то. 
А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18), 
ще познаят Бога както подобава. 
Затова чуйте всички славяни!

Този дар от Бога ви е даден, 
дар божи е за стоящите отдясно, 
дар божи за душите, що никога не тлее, 
за тез души, които го приемат.

Това е дарът! 
Матей и Марк, Лука, Йоан - 
те всички хора учат, като казват: 
"Които красотата на душите си 
съзирате - обичайте и радвайте се". 
А които желаят на греховете мрака 
и тлението на този свят да пренебрегнат, 
и които искат да получат рая, 
и да избегнат изгарящия огън - 
вникнете сега с целия си разум!

Слушайте, цял славянски народе, 
слушайте Словото, що от Бога дойде, 
Словото, що кърми душите човешки, 
Слово, що укрепва сърца и умове, 
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.

Както без светлина и радост не ще има 
за окото, зрящо божието дело цяло, 
но всичко е ни хубаво, ни зримо, 
така е всякоя душа без книги, 
невиждаща добре Закона божи, 
Закона - писмен и духовен, 
Закон, откриващ рая божи.

Та кой ли слух, тътнежа щом не чува 
на гръмотевица, от Бога ще се плаши? 
А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват 
как ще разберете това божие чудо? 
Устата, неусещащи вкуса на сладостта, 
човека правят да е като камък, 
но много повече безкнижната душа 
във человеците е мъртво нещо. 
За всичко туй когато мислим, братя, 
изказваме виделина пристойна, 
която ще изтръгне всички хора 
от похотта и плътския живот, 
та да не би с разсъдък неразумен, 
щом слушате на чужда реч Словото, 
да го не чувате подобно мед звънтяща (по 1 Кор. 13:1).

А туй и свети Павел, учейки, изрече, 
отправяйки молитвите си нявга Богу: 
"Желая думи пет да изрека, 
но всички, братя, да ги разберат, 
отколкото безброй слова неясни" (по 1 Кор. 4:19).

Кой човек, прочее, не ще разбере? 
Кой не ще прибави мъдри притчи, 
тълкуващи ни верните беседи? 
И както тленността телата овладява - 
те всички, гниещи, от тор по-бързо гният, 
когато от храната са лишени –- 
тъй всякоя душа от битие лишена е, 
когато божият живец й липсва, 
когато Словото на Бога тя не чува.

И още, друга притча, твърде мъдра. 
Ние, искащите да растем с ръст божий, 
да кажем: "Хора, които се обичате, 
кой не познава тази вяра права? 
Както от семето, що пада на нивята, 
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8), 
на тях пък трябва дъжд от букви божии, 
та плод божествен да покълне много.

Кой може всички притчи [да разкаже], 
посрамващи народите без Книги, 
говорещи със непонятен глас; 
дори и всичките езици той да знае, 
не може да опише немощта им.

Обаче нека своя притча да прибавя, 
голяма мъдрост в малка реч да кажа: 
Голи са без Книги всичките народи: 
понеже без оръжие не могат 
с врага на нашите души да се сразят, 
те са готови за плена на мъки вечни.

А вие, народи, необичащи врага, 
щом мислите да се сразите с него яко, 
усърдно дверите на разума открийте, 
оръжие приели здраво днес, 
което Книгите господни изковават, 
та главата на лукавия съвсем да смажат.

А тези букви който възприеме, 
Христос Премъдростта изказва 
и вашите души укрепва 
с апостолите, с всичките пророци. 
Говорещите тези словеса, 
достойни ще са врага да убият, 
принасяйки добра победа Богу, 
на плътта отбягващи тлението скверно.

Животът чрез плътта е сякаш сън! 
Неподдаващите се, стоящи твърдо, 
за Бога ще са като воини, 
стоящи вдясно при престола божий, 
когато с огън той народите ще съди, 
ликуващи със ангелите вечно, 
и Милостивия славещи непрестанно.

И винаги със писаните песни 
възпяващи Бога, човекомилосърдния, 
защото нему подобава всяка слава, 
и чест, и хвала божия навеки, 
с Отца и със Светия Дух 
за вечни векове от всякое творение. 
Амин!

.

Словото е препечатано от Тържество на Словото. Златният Век на Българската Книжнина, изд. Агата-А, София, 1995, където е публикувано под името "Слово на блажения наш учител Константин Философ проглас е на Светото Евангелие" с автор Константин Преславски.

Преглеждания: 85

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics