.

.

Мартина ме приема в апартамента си. Сама е. Дъщеря й Рада е на училище. Черпи ме с чай, обяснява ми, че го пие редовно, защото през зимата винаги има проблеми с гърлото, а нали гласът е инструментът, с който си вади хляба… Забелязвам, че малко е напълняла, но пък й отива дори със спортния клин, с който е в момента. Говори по телефона. 

После ми казва, че се е обадил приятелят й. Бил болен, но щял да дойде, макар че е много студено. Защото не можел да издържи да не я види дори един ден. След малко мъжът пристига. Марта грейва. Ясно личи, че е много щастлива. През март стартира и новото й ток-шоу по Националната телевизия. Животът й е обърнал друга страница, която й предстои да напише.

Мартина, с какво се занимаваш сега? 

Радвах се на свободното си време. На това, че съм повече с детето и с приятелите си, че смених средата - имах нови колеги, много се веселяхме с тях. С две думи - презареждах батериите. Мисля, че е хигиенично актьорите, когато влизат от един проект в друг, да правят такава пауза. 

За какви нови колеги говориш?

От септември до декември играх в "Михал Мишкоед", постановка на театъра на Искра Радева "Искри и сезони". Обикаляхме из страната и бях много щастлива, защото докато правехме Каналето, нямах време за такива ангажименти и играех само в софийски театри. Бях забравила това преживяване - театъра в малкия град, където хората идват в залата с цветя, мъжете са с костюми и вратовръзки, а жените с прически. 

Помня тази публика от времето, когато работех в пазарджишкия театър и обикаляхме целия район. Помня малките студени зали и как на сцената ме е валял сняг от пробитите покриви. Видях, че залите са същите, но и публиката пак е там. Поради новите ми ангажименти в телевизията моята роля вече играе Пепа Николова.

Каналето обаче спря през юли, а ангажиментът ти в "Искри и сезони" е бил от септември.

Вярно е, че Каналето не спря изневиделица, но през цялото време, докато вървяхме към финала, не подготвих нищо за себе си. Защото бях сигурна, че ще започнем да правим нещо друго с Тончо, Камен и Жоро Торнев. Живеех с мисълта, че сме един екип и ще продължаваме да сме заедно. И когато предаването спря, се изправих пред въпроса как да гледам детето си, да плащам режийните разноски на дома си, да издържам семейството си. Предложението на Уляна Пръмова да водя предаване в националната телевизия дойде чак през декември, вече четири месеца бях без работа. Разбира се, че се съгласих. 

Как преживя финансовата криза?

Е, нали знаеш: човек може и с две, и с двеста. Не ми се случва за първи път да имам финансови проблеми. Първият икономически шок преживях, когато почина баща ми. Останахме с майка ми две сами жени, тя - вдовица на 38 г. Научи се да печели пари и да издържа себе си, мен и дома ни. Защото дотогава баща ми ни гледаше. Искам да кажа, че съм падала от високо и че за мен това не е проблем. За мен е проблем, ако загубя приятели, ако спра да вярвам в себе си, в усилията си. А аз знам, че вървя по моя път. Че не съм изменила на никого от приятелите си, нито на някой от принципите, на които ме е възпитавал баща ми. 

Така е, животът те среща с едни хора, разделя те, после те среща с други. Хубавото е, че с Тончо и с Камен си останахме приятели, чуваме се, срещаме се и ще видиш, че след време ще продължим да работим нещо заедно. Няма да имам по-добри партньори като актьори от тях.

Да, но чух, че Тончо и Камен са ти сърдити заради новото ти предаване.

Мислиш ли? През тези шест месеца, докато бях фактически без работа, всеки от моите колеги имаше своите доходи от заплата, хонорари. През годините, докато правехме Каналето, си имаха своите фирми и други странични занимания. Само аз работех единствено за предаването. Може би защото съм майка, която сама гледа детето си. Може би защото не съм инициативна като тях или нямам техния бизнес нюх. 

Три месеца, след като приключихме с Каналето, чаках да видя дали ще продължим да правим нещо заедно. Но се оказа, че Тончо и Жоро Торнев освен всички странични дейности, които имат и от които живеят, сериозно влязоха в политиката. Камен здраво работи за неговата телевизия ММ. Така че те изобщо нямат право да ми се сърдят и мисля, че не могат да ми се сърдят.

Ти не си ли мислила да се включиш в политиката? Имаш уникално предимство - хората обичаха баща ти и ти наследи тази любов.

Да, тази любов е нещо, за което въобще не съм се борила. Тя просто ми беше дадена. Но ако започнем да говорим по тази тема, ще те убедя, че е много по-трудно да я запазя. Защото това, с което хората ме срявняват, е най-високото. А сега за политиката. Никога не ме е изкушавала. Няма пример на голям актьор в света да е влязъл в политиката и от това да е спечелил като личност. Няма човек, който да не е бил опръскан и омаскарен. Не вярвам и в чистите подбуди на политиците. Дай боже, Жоро и Тончо да са първият пример за идеализъм.

Наистина ли никога не си мислила да се занимаваш с нещо друго, освен да актьорстваш?

Може да звучи наивно, но смятам, че не можеш да седиш в тази професия, ако тя не те иска и не те обича. Когато работех в Сатирата, имаше артисти, които по 10 години не бяха стъпвали на сцената. Какво е това чудо, бе! Как се наричаш артист, като не играеш! Ако тази професия вече не ме иска, и аз няма да я искам. Не вярвам в несподелената любов. Как може да си влюбен, ако теб не те обичат. Мазохист ли си? Щом нямам ангажименти, ще правя нещо друто. Аз съм сръчна в ръцете: плета, рисувам, готвя. Ще направя примерно ресторантче. 

Между другото, отдавна мечтаем за това с моя стар приятел и нов партньор в новото ми предаване, композитора Асен Аврамов, който също готви чудесно. Така че никога не съм си мислила, че ще загина, ако не играя. Не съм от актрисите, които искат да умрат на сцената. Ще си умра на село под ореха. Не ме блазни и животът в този град. Ако не ми вървеше актьорската работа, ето втори вариант - може би щях да се занимавам със селски туризъм. Бих живяла в моето село Бойковец. И то предстои да се случи. Като завърши дъщеря ми Рада гимназия, ще отида и ще живея там.

Да не би някоя гледачка да ти е казала, че ще се разделиш с професията си?

Когато бях студентка и си мислех, че ще бъда само актриса и че няма по-хубаво от това, няколко гледачки една след друга казаха: "Ти няма да си актриса, нещо друго ще си. В изкуството ще е, но ще е нещо по-различно." Ще го видим какво ще е. Може би това, че водя предаване.

Беше ли мислила за подобно предаване, преди да получиш предложение от Националната телевизия? 

Като спря Каналето, знаех, че не приключвам с телевизията, а че просто малко ще си починем: аз от екрана и хората от мен. Сега ще ги заливам всеки ден със себе си. От няколко години приятели ни съветваха - мен, Тончо, Камен и Виктор Калев, че е хубаво да направим три отделни шоу-програми. Едната да бъде на Тончо и на Камен - "Хамалите" (в момента те подготвят старта й), другата моя - семейно ток-шоу, и уанмен шоу на Виктор Калев, защото той наистина е човекът оркестър. Ние отговаряхме, че сме страхотни, когато сме заедно. 

За жалост икономически ни беше невъзможно да продължим: парите и времето, които националната телевизия даваше за Каналето, ставаха все по-малко и бяхме принудени да се разделим. Не че искахме. Напротив, години наред се мъчехме да оцелеем заедно. Не стана. След като останах без работа, с моите приятели актрисата Таня Шахова и Асен Аврамов обмисляхме идеята за телевизионно шоу, само че се колебаехме дали да е веречно, или дневно. 

В този момент дойде предложението на Уляна Пръмова за всекидневно ток-шоу. Срещнах се с Живка Гичева и съм много благодарна, че тя се включи в нашия екип, поемайки тежката отговорност на продуцент. И така нашият квартет прие предложението, хвърлихме се и започнахме да го правим.

Как ще се справиш с конкуренцията на две вече утвърдени тв водещи като Гала и Меглена Ангелова, които имат предаване в същото време като твоето?

Вероятно ще взема от тяхната публика, но се надявам, че ще привлека и хора, които досега изобщо не са гледали телевизия в този час. Дай боже, да започнат да гледат заради мен.

С какви чувства тръгна към новото си амплоа?

Най-вече с любопитство. Естествено, спохождат ме и страхове. Но нямам търпение да хвана за рогата това животно и да го преборя. Не може да не го мога, трябва да го мога. Е, ако не стане, ще направя нещо друго. Може би предаване за култура. Но в момента искам това, защото това правя. Имам тази способност да обиквам до лудост работата си. Мога да се съмнявам дали една роля е за мен, докато реша, че ще я правя. Щом започна, забравям всичките си съмнения и казвам, че тя е най-хубавата и че ще я изиграя най-хубаво. Така тръгнах и към това предизвикателство.

Мислиш ли да променяш външния си вид? Имам предвид, че другите водещи са по-стройнички.

Да, Гала например е красива, елегантна, сладка и на всеки му е приятно да я гледа. Аз обаче смятам, че българката е много по-близо до моята физика на майка, домакиня и жена около 40-те години. Така че не се притеснявам. Може пък да направим заедно със зрителките една диета. Макар че защо трябва да отслабваме? Ако някой не се харесва или има здравословни проблеми, да. Но ако така му е добре, да си живее, какъвто е. 

Както аз си живея в пълна хармония със себе си. Така че няма да се променя, няма да си направя пластична операция. Хората искат да гледат някого, с когото да се идентифицират. Мисля, че жената домакиня иска да види срещу себе си друга жена домакиня. Много се борих да излизам на екран без капка грим. Убудиха ме, че е невъзможно, но това е поривът, с който тръгнах към това предаване. 

А какво ще кажеш за това, че повечето водещи са под и около 30 години?

Кой мислиш, че ще ти разкаже по-интересни неща: например Жана Моро или едно 20-годишно момиче? Ти кого ще предпочетеш? Има хора, които остаряват достойно, красиво и запазват духа си въпреки годините. Най-близка моя приятелка е актрисата Жана Стоянович. Няма да говоря за години, ще кажа само, че синът й ми е колега. Искам да общувам с млади духове, а не с млади тела. Бих играла и играя всички детски игри с детето си. Страшно ми е приятно с нейните приятелки. Да играя с тях, да ги слушам, да си разказваме разни неща. Радето - това е моята рецепта за младост. 

Готова ли си да бъдеш абсолютно откровена със зрителите и да отговаряш на всичките им въпроси?

Аз съм, не виждаш ли, че съм! Смятам, че като говорим за проблемите си, ние много си помагаме и намираме отговора как да се справим с тях. Е, точно такова говорене се надявам да постигна в моето предаване. 

Кажи ми сега как разреши проблема с бившия ти приятел и баща на дъщеря ти Радко.

Ами той още не е разрешен! Този проблем няма решение. Това е 100-годишната война. Имам чувството, че и двамата ще умрем, но няма да сме постигнали примирие. Много сме различни, не можем да намерим компромис нито как да гледаме детето, нито как да го виждаме, нито как да го храним - за нищо не можем да се разберем. Много е страшно, защото ние не даваме едни и същи сигнали на Радето, не я възпитаваме по един и същи начин, объркваме я. Не знам, проблемът ни е огромен. А тя стана вече на 7 години, ходи в много хубаво немско училище… 

Е, като сте толкова различни с Радко, как се събрахте?
Нали казват, че противоположностите се привличат?


Глупости! Привлекли сме се, ама нещо не е било, както трябва. Това беше грешка. Една грешка, от която се роди много хубав плод. Така че, здраве да е. Надявам се с годините нещата да се успокоят. Но не са спокойни и не сме се събрали да живеем заедно, както пишат по жълтите вестници. 

Да де, още повече, че в живота ти вече има друг мъж. 

С Радко имахме съвсем различни интереси. Нито ходех с него по стадионите, нито гледах футбол по телевизията, а сега е друго. След Владо Пенев - единственото ми гадже от моята сфера, отново имам връзка с човек на изкуството. Той е режисьор, снима документални филми и е най-духовният човек, когото познавам. Можем да си четем заедно, да ходим на кино, на театър - имаме еднакви интереси и това е прекрасно. 

По еднакъв начин чувстваме, по еднакъв начин се възторгваме от природата, от дядовците, бабите и кучетата в моето село. С този човек сме заедно малко повече от 4 месеца. Това е първата ми връзка с по-зрял мъж. Досега винаги съм харесвала и съм имала по-млади от мен гаджета, с изключение на Радко, който е с 2 г. по-голям от мен. Харесвам младия и щур дух на този човек. Голям на години, но в живота като дете.

С какво те привлече този мъж, на когото не искаш да кажеш името?

С това, че в него няма грам суета. Наистина животът му е неговото изкуство. Не съм виждала така отдаден на работата си човек.

Как мислиш, обичате ли се?

Той казва, че е най-щастливият човек, че не е преживявал такава близост с никоя друга жена. Не знам, да чукам на дърво, но това е неземно щастие. Чела съм в разни книги как любовта на малко повечко години е по-сериозна, по-силна и по-завладяваща. И съм си казвала: тия хора луди ли са, как може на такива години. Като бях малка, мислех, че на 40 г. вече си едва ли не мъртвец. А пък хората на 50 г. дори е срамно да мислят за любов. Казвах си: как не им е неудобно. Сега абсолютно знам, че за любовта няма възраст. Мечтая този път наистина да съм срещнала човека, с когото ще бъда до края на дните си. 

Имала ли си досега друга голяма любов?

Имала съм, но нали знаеш, че всяка последна е най-голямата. Има неща, които оставят завинаги в теб някакви чудни, топли чувства. Винаги се усмихваш, когато се сетиш за някоя отминала любов. По принцип от малка съм искала да живея само с един мъж. С Радко бяхме заедно 9 години и никога не му изневерих. Не погледнах, не помислих за друг. Макар че доста време, преди да се разделим, вече не живеехме заедно, не бяхме щастливи и между нас нямаше нищо. Пазих авторитета му докрай. Хората в наше време много лесно си изневеряват. 

Не мога да си го представя: да живееш с един мъж, да се прибираш вечер при него, а през деня да отиваш в хотел или квартира, за да се срещаш друг. Не съм такъв тип жена и човек. Мисля, че светът върви към моногамия. Че онзи бум на 60-те години - "правете любов, а не война", философията за свободните връзки, свободния секс - лека-полека отмира. Имам приятели, които вярват в това, което говоря. Смятам, че идват един тип нови хора. Поне се надявам, че ще дойдат. Познавам няколко големи бизнесмени, на които в дома няма нито жена, нито дете, нито коте. Празни замъци. Разкарват по цял ден разни красавици - ту една, ту друга. Това не е щастие. И те не се залъгват, че е. 

Виждаш ли как върви животът. Имах работа и сигурност, но не бях щастлива в личния си живот. Загубих си работата и дойде голямата любов. За мен това е най-важното. А сега се надявам, че ще имам и работа, и любов.
.
Източник: Ева.бг
Текст: Мариана Антонов
Фотография: Светослав Караджов

Преглеждания: 74

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics