Първата държава на българите БАКТРИЯ (БАЛХАРА)

.

.

"Пред българската история има три планини.Те са Тяншан, Имеон или Балкана и Памир." 

Древна сентенция 

.

Научна експедиция на археолози, лингвисти, антрополози и историци в Средна Азия разкри ценни сведения за произхода на българите

.

80-те години на 20 век - Руска карта на племената, свързани с генезиса на българите (3300г.пр.н.е – ІХ в. н.е.)
.
Прави впечатление, че руските учени са добре информирани за произхода на българския народ, след като посочват арийците, шумерите, булхарите (народа булх/балх от древна Балхара в района на Памир и Хиндукуш) и оно-гурите и хоните измежду предците на българите! 

Големият руски учен, академик Лихачов, в едно интервю казва:
"Не забравяйте, че вие сте най-древната 
културна нация от съществуващите днес, и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от европейската най-древна култура." (долу в клиповете, може да изгледате интервюто с акад.Лихачов)

А водещия съветски историк 
академик Николай Державин, през 1946 г. (т.е. преди спускането на тюрко-славянската теория като "официална") в своята "История на България" пише: "Българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните до- индоевропейски народи, като с корените си достигат далечното минало заедно с шумерите, иберите и италиките”. 

"Сега в историческите среди има консенсус, че древните българи са живели на територията на Балхара през 7 до 2 век пр.Хр. (преди и около създаването на Гръко-Бактрийското Царство). Като по това време Балхара, е била част от Персийската империя”, каза доц. Шопов. Сведения в подкрепа на тази теза ни дават и следните писмени източници - “Махабхарата” (X - VII век пр.н.е.), “Анонимен латински хронограф” (354 г.), арменската география “Ашхарацуйц” (VII век), трудовете на византийския историк Михаил Сирийски и др. В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан (Добрев, Шопов, Бакалов, Стаматов и др). Там преди около 4000 хиляди години се е развила една от най-древните цивилизаций на Изтока. Доста отрано авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) посочва, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са “люлка на първата човешка цивилизация”. В книгата си “Пътят на България” (1936 г.) Димитър Съсълов изказва становище, че прабългарите са европеиден народ, чиято родина (I хил. пр. Хр.) се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет и планината Тян Шан. 

Съвременната хипотеза, разработена във връзка с множеството разкрити данни и доказателства през последните 20 години е, че българите имат старо-ирански произход - част от арийското Индо-Иранско семейство, като се предполага, че етногенезиса ни е протекал между народите и племената населявали области в Средна Азия, и сме родствени на сарматите и сродните им ираноезични народи. Самите сармати са ирански по произход народ, обитавал северното и източното причерноморие преди появявата на хуните. Сарматите са били основно население на Боспорското царство, в чийто територии по-късно се сформира Стара Велика България, като главните и градове са били известни като основни градове в боспорското царство (Станев 2005).

От антропологичния анализ на древните български погребения правят впечетление следните факти: изследванията от Кавказ и Поволжието (Трофимова, Кондукторов, Герасимов) доказват че прабългарите са типични представители на памиро-ферганската раса. Наблюдава се еднаквост с аланския и сарматски расови типове.

Още през 1987 г., Димитър Ил.Димитров прави сензационните си съпоставки между прабългарските погребения от Девня с погребенията от Тулхарския могилник, Бишкетската долина, поречието на р.Кафирниган в Северна Балхара (Тохаристан) от 2 в.пр.Хр., оставени от завоевателите на Бактрийското Царство (основателите на Кушанската държава) – юечжите-тохари. 
Авторът обръща внимание на широко разпространения обичай – изкуствената деформация на черепа (ИДЧ) 
сред българи, авари, алани, кушани, кангари, хионити и ефталити. 
.
Проф. Д. Димитров отбелязва
 ИДЧ е по-слабо разпространена при българските племена обитаващи севозападно от р.Дон – кутригурите, и е много честа сред племената обитаващи по-южно, към р.Кубан и Кавказ – оногури, оногондури.
За „дунавските” българи, ИДЧ също е много характерна, като в някои от некрополите достига до 80%! 
В Европа носителите на ИДЧ са алани, българи и авари. Така, проследяването на явлението ИДЧ, се явява надежден маркер за изясняване етно-генезиса на българите и родствените им общности, принадлежащи към кръга на източно-иранските народи.
 .
Широкото разпространение на ИДЧ при древните българи на практика изключва тяхната тюркска пренадлежност. Според антропологичните въстановки на прабългарските черепи, лицето на древните българи е било: издължено лице с големи, изпъкнали носове, хоризонтални очници и сравнително добре развити скулови кости, високи чела, ИДЧ. Европеиди с лек монголоиден примес като кушаните и ефталитите в Средна Азия и аланите в Кавказ (проф.Й.Йорданов).
  .
В района на Таримската котловина, близо до мъртвите днес градове Лулан и Ния, китайски и уйгурски археолози откриват през 1980 г. над 120 отлично запазени мумии. Американският учен Виктор Маир определя възрастта им на над 3200 години, а със своите изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. На една от мъжките мумии е открит татуиран слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип “родопско одеяло”, престилки със шевици и орнаменти, на които имат български аналози, конска сбруя, оръжия и други. 
.
Проф. Рашо Рашев, археолог в областта на прабългарската история
Преживе той потърди, че над 90 % от разкритите прабългарски погребения в Североизточна България са от сарматски тип (Р. Рашев. За произхода на прабългарите. В: Studia protobulgarica. В чест на Б. Бешевлиев. В. Търново, 1993, стр. 23-24). По наличието на изкуствена деформация на черепа, от вида на съдовете и оръжието, придружаващи погребенията може да се смята, според него, че масата от народа на прабългарите са били със старо-ирански произход от сарматски тип. Това е потвърдено от него отново и в преиздадената от него книга (Рашо Рашев, Прабългарите през V-VII век. Второ допълнено издание. Фабер. София. 2004), където пише отново, че прабългарите са с ирански произход, с лек монголоиден примес, дължащ се от контакти с тюрките. В археологията темата за произхода на древните българи също по-скоро изглежда изяснена, просто защото необремененият идеологически анализ на материалните свидетелства води до един резултат. На терен често сарматите и българите са трудно отличими, особено на обекти с трудна стратиграфия. Тоест доказателствата от археологията, за бит и култура на древните българи, ни откриват едни общи черти със сарматската култура.

Корона – шлем на Сарматските владетели. Изображение на парадния шлем и на кан Тервел - възстановка по открит негов оловен печат при строежа на мост над Босфора.
Впечатлява силната му прилика с парадния шлем на българския кан Тервел, спасителят на Европа от арабското нашествие през 718 г. 
.
.
Кан Тервел - антропологична възтановка
.
ревният български календар е най-точния исторически източник за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Хр., което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann(Wilford 1996) и Shopov et al. (1996). Потопът е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от предците на българите, преди преселението им на югоизток и завладяването на Мала Азия, Ливан, Шумер, Западен Иран, Сирия и Северна Индия. 

Доц. Явор Шопов, директор на Институт по древни цивилизаци
По повод първата експедиция за търсене на следи от присъствие на древните българи в Иран той заяви, че през 1971-ва година по време на честванията на 2500-годишнината от създаването на Персийската империя, специално е била поканена българска делегация, защото иранците смятат, че българите са участвали в създаването на Персийската империя. В тази делегация е имало и български историци, които са разпознали на някои от фризовете в Персеполис фигури, които според тях са били на български войни. 
„Не са намерени от нас, но са констатирани едни изображения на български войни, които са на фризовете на гробниците на шест Ахеменидски императори, между които Ксеркс и Артаксеркс. Изобразена е следната сцена: една подвижна платформа, на която се намира императорът на Персийската империя и тази платформа се носи от 28 войници от 28 различни народа. Самите скулптури са така направени, че да може да се познае по облеклото, униформата и по чертите на лицето на всеки един от тези войници кой към кой народ принадлежи. Първият войник на първия ред носи една българска шапка с много характерна форма. Тя е описана от персийския историк Закария Казвини през 13 век като българска шапка. Даже в един негов трактат има една риба, която той нарича риба с формата на българска шапка. Това с а интересни податки, които намерихме там”, казва доц. Шопов. 
.

Берсилия - древна сарматска държава,

на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други. За нея са оставени едва няколко писменни източника, който обаче я свързват със българите. Ибн Расте (първата половина на 10 век), казва - Българите се делят на три части - един се нарича Берсула, друг Есегел, а трети - Болгар.  В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга. Михаил Сирийски, също причислява Берсилия към аланите. Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което може да се свърже със българското свещенно животно - Барс (тигър). Страната се е сляла през 6ти век със Оногондурската държава на Кубрат, а малкото писменни източника (4-5), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване. 

От изворите, Михаил Сирийски, е много конкретен, и ни съобщава, че мястото от което идват българите е "вътрешна Скития", планината Имеон.  

Втори извор, който вече точно сочи прародината на древните българи е арменската география в раздела си за Средна Азия. От новия познат списък на географията научаваме, че в планината Имеон, "пространството между Туркестан и Арийците", живеят 15 народа "богати, занаятчийски, търговски". От тези народи по име се споменават масагетите, "народът Булгх", хорезмийци и тохарите. По възстановената от академик Еремян карта на Средна Азия, като идентификацията за "народът Булх" са означени древните българи. 
 .
Жител на Памир
.
Предците на българите са започнали своите преселения към Европа твърде рано. Едно от най-ранните сведения е от III век пр.Хр. Тръгвайки от района на Памир със своите предводители Брен и Болг, те достигат до Британските острови. В днешната история на Ирландия те са известни като Фир Болг (народът Болг). Арменският историк Ширакаци твърди, че през II век пр.Хр. в Кавказ съществува българска земя. Когато в нея станали бунтове, част от българите я напускат и отиват в плодородните места около езерото Ван, Армения. За подобни събития ни съобщава и друг арменски летописец Мовсес Хоренаци (IV век). Известни са древнобългарските поселения в Панония от IV век. Баварският историограф Авентуис (XVI век), твърди, че ранните българи и баварци имат общ произход и са живели в Кавказ и Армения през V- I век пр.Хр. като сродни народи. През 635 г. и 685 г. две значителни групи българи се заселват на Апенинския полуостров.
 
Напомням, все пак читателите да не свързват понятията булоцзи/балхарци/булхи/бушки/пугури/кутии и т.нар. „китайски българи” от племенната Федерация ЧЕШИ, както и преселилите се в Индия болхи и балхики, основатели на царството Магадха (Балгадха - 7 в. пр.Хр.), със завършен етнос притежаващ самосъзнание равно или близко до това на българите от Кубратова България. 
Понятието българи при тях е със събирателен смисъл, отразяващ спомен за определен произход от юечжите-тохари за първите и източно-иранските арийски племена за вторите. Освен това ясно се вижда етапността на преселенията на носителите на този етноним. Племената създали Кубратова България, принадлежат към по-старите миграции. 
.
.

На базата на всички тези археологически открития от периода 2008-2011 година в земите на Иран, Туркменистан, Узбекистан и Северен Афганистан, свързани с установяването на следи от присъствие на древните българи около дн.Иран и други територии в Азия, съвсем основателно можем да си зададем въпроса: 
 .
 
.
БЪЛГАРСКА ПРИНЦЕСА ЛИ Е БИЛА ЖЕНАТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ - РОКСАНА? 
 

Проф. Божидар Димитров от 03.07.2011г. пред в-к "24 часа": 
.
Любопитна е връзката, която открихте между легендарния пълководец Александър Македонски и българите.
.
Божидар Димитров: Връзката са намерили средновековните автори, при това не български, а византийски. Позовават се на факта, че навремето Александър Македонски, след като не могъл да се справи с Бактрия, която се смята за прародина на българите, постигнал мир, като оженил 10 000 свои войници за 10 000 български девойки. 
Византийските автори твърдят, че българите са дошли тук, отвоювайки старите си земи. Това е типичен средновековен аргумент за права върху определени територии, които се превземат. Но така или иначе тази сватба съществува и е описана от много византийски автори. Пишат, че Бактрия е прадържава на българите, на Аспарух. Затова и написах книгата - за да знае обществото и този факт.

Факт е, че град Балкх по това време се е знаел именно като Древна Българска столица - Булкхар-Балкх. Древните българи или т.н прото-българи са напуснали тези земи и са тръгнали на Запад към Европа където по-късно една част се включват в хунската империя, други се настаняват в Армения. 

Любовта между Александър и Роксана става повод за легенди сред хората дори и на днешен Афганистан, които разказват как те са се били оженили в град Балкх (днес малък град в провинция Балкх, Афганистан). Дори в мюсюлманският свят, от Турция до Казахстан, за Роксана и до ден днешен се разказват легенди.

От брака им се ражда син - Александър ІV, който по-късно става формално владетел на гръко-македонската държава. За съжаление през 309 г. пр. Хр. детето и майка му царица Роксана са били убити в Амфипол по заповед на пълководеца Касандър, за да бъде прекъснат родът на Александър Македонски.
Около десет години след смъртта на царя им Алексадър, гърците в Бактрия вече били много по-малко. Това се дължало на различните размирици в страната. Въпреки това гръко-бактрииското царство продължило да съществува до 130 година, когато номадските Саки го опустошили. 

Името РОКСАНА е от иранското и аланското roxs - бляскав, и перс. – зора, е типично българско женско име от X-ти век в средновековна България (вероятен смисъл - Сияйна, Лъчиста, сравни роксолани - блестящи алани). Същото име, Роксана (със значение „звезда”) е носела и балхарската принцеса, дъщерята на согдианския владетел Оксиарт, в която Александър Велики се влюбил от пръв поглед и се оженил. 


Проф. Георги Бакалов.

Учениците да учат историята на българите преди 681 г. Те трябва да изучават поне три допълнителни часа за историята на древните българи преди 681 г. и да имат допълнителни часове за древната персийска история, с която сме свързани. Това предложи проф. Георги Бакалов, преди време на пресконференцията, организирана по повод завръщането от Иран на българската експедиция “Българи - Ариана”.

Няма нито едно писмено свидетелство, че българите имат тюрко-алтайски произход, а това продължава да се преподава в училище, обяснява проф. Бакалов, който е и директор на научния център за изследване на българите. 
„Срамно е XXI век да не познаваме своите корени”, казва пък ръководителят на експедицията доц. Александър Илиев. 
.
Екипът обърна тогава и внимание на огромния антропологически материал, открит в земите на древна Персия. Заснети са десетки погребения, както и черепи, които ще бъдат сравнени с нашите находки. Първият поглед показва, че това са били европеиди, хора от индо-европейския антропологичен тип, произлизащи от голямото арийско семейство. 
.
Намерени са и сериозни музикални сходства. Най-близки и почти идентични с българските са мелодиите и песните от Прикаспието. Отделени са повече от 10 изпълнения на свирка, гайда и тамбура, които напълно отговарят на нашата фолклорна традиция. Над 50% от килимите в Прикаспието напълно съвпадат с българските като орнаменти, символика и дори цветове.

"
Ако приемем, че това е нашата прародина, съвсем логично е, българите да разнасят топонимията на тази територия на запад, те просто я транспонират. Имаме много паралели с топонимията на север от Кавказ, там където е била Велика България. Имаме, естествено, и на Балканите. Имаме много съответствия в тази топонимия, например Хисар, този Модар или Мадр, Шипка, шипки, Варна, варно, шуман, Шумен" - заяви по този повод доц. Ружа Нейкова от Института за фолклор на БАН. 
 .
 Проф. Карачанлу, специалист по историческа география
.
Изключително богата информация за произхода ни има и в архивите на Иран. Показал за това са резултатите на екипа ни в Иран карти и хроники, които разказват за няколко Българии – Дунавска, Кавказка и Волжка. Предстои част от тази информация и поне 10 книги да бъдат преведени на български. Проучванията на проф. Карачанлу за древната история на българите също ще излязат на книга.  
.
Доц. Явор Шопов
.
Източник:
Blog.bg.history
 18.11.2011

Преглеждания: 724

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics