.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАБЪЛГАРСКАТА ГОВОРЕЩА АЗБУКА ПРИ ОПИТ ЗА РАЗЧИТАНЕ НА ПРАБЪЛГАРСКИ НАДПИСИ

 

Ще се ограничим да направим опит за разчитане на текстове от четири известни прабългарски писмени паметника – “Именник на българските ханове”, надписа от Преслав, Рилския дамаскин и надписа от Унгария.

Именникът е бил обект на много изследвания от най-различни автори и е добре познат на широката общественост. В случая по-голям интерес представлява разчитането на използваните прабългарски означения на годините и датите на възцаряване на кановете, които са били важни от хронологическа гледна точка.

За Авитохол / АЙБъ ДъОКъ - небесна птица, небесен токол-сокол, вероятно орел/ е казано, че е от рода Дуло – извор на ветрове, род на ветрове / ТъУ – вятър, Лъ – род, извор. Съществува вероятност Дуло да идва от ДъЛъ – острие, нож, меч или род “ножари”/. Годината на възцаряване алета т.е. година /АЙЛъТъ - измерен според височината на небето/, според прабългарския циклов календар е дилом - змия /ТъЛъМъ – т.е. притежаващ извор на мъжко, вероятно запазено в новобългарския език като “тел”/ . Месецът според годишния календар е твирем –девети / ШъБъ Ръ ТъМъ – девети/.

Ирник /ИРъНъ Къ – роден наследник/ е от рода Дуло и се е възцарил според Именника също в годината на змията в деветия месец.

Гостун /ГъОЩъ Нъ – храненик, гост/ е от рода Ерми – езеро /ЙОРъ – река, вир, Мъ - собствен / и заема престола в годината на докс – глиган / Дъ ГъОЧъ – зъб свиня/ и също в девети месец.

Курт /КъОр Тъ – мъж от камък/ от рода Дуло идва в годината на шегор – маймуна или кон /Шъ КРъ – ръка крак, което може да означава само маймуна, но в последствие може да се е възприело и като Шъ КъОр – лапа камък, копито-кон (коня шарколия)/ през месец вечем – шести / БъЧъ ТъМъ – шести/.

Безмер /БъЗъ МъИРъ – син на огъня/ от рода Дуло заема престола в годината шегор – маймуна или кон, месец вечем - шести.

Исперих /ИЗъ БъОр – огнена стена/ също от рода Дуло идва в годината вер йо – дракон /БъЕр ЙО- голям двоен език, гущер, дракон/ в месец ениалем – еньовден /АЙНъ АЛъЙОТъМъ – ден в дванадесетия, еньовден/

Тервел /ТъРъ БъЛъ – носи величие, носи планини/ от Дуло в годината теку – бик /ТъУКъУУУ -бик/ месец читем – първи /Чъ ТъМъ - първи/.

Товирем /Девети ?, Деветак ?/ от рода Дуло в годината дванш – язовец или заяк /ДъБъ НъШъ – дъвче-гризе и подава с ръка/ месец ехтем – пети /Шъ ТъМъ – пети/.

Севар /Зъ БъЕр - огнен език, огнен дракон/ от рода Дуло се възкача в годината на тох - кокошка /ДъО Къ - снася яйца, птица, кокошка/ месец алтом – десети /АЛъ ТъМъ - десети/.

Кормисош /КъОр МъИЗъ – камък притежаващ блясък, вероятно скъпоценен камък/, от рода Вокил - котел-черен / БъКъЛъ – котел, вакъл;/ в годината шегор – маймуна или кон, месец твирем – девети.

Винех / Бъ ЮНъЧъИ - голям юнак, закрилник/, от рода Укил – свирач / УКъЛъ – свири/ се възцарява в годината има шегор – малка маймуна или магаре / МАъ ШъКРъ – малка маймуна, а в последствие МАъ Шъ КъОр - магаре/, в месец алем – дванадесети /АЛъЙо (Тъ)Мъ - дванадесети/.

Телец /ТъЛъ ИЗъ - огнена змия, змей/ от рода Угаин – облак /ЮКъ – покрива, прикрива и АЙНъ – ден, небе/ идва в годината сомор – мишка /ЧъМъ МРъ – мърда глава – мишка/ месец алтем – десети.

Умор /УМъ Ръ – могоумен/, от рода Укил заема престола в годината дилом – змия, месец тутом – трети /Тъ ТъМъ – трети/.

 

Що се отнася до преславския надпис там текста следва напълно логично съдържание. Става въпрос за войскова материална част. Естествено е да се приеме, че на един чъргу боил /ЧъРъКъ – военен командир, стратег. Защото БъУИ значи военен, боен/ и то читкои чъргу боил – командир на чета - армия / ЧъЙОТъ – броя, ред, фаланга/ няма да му бъдат зачислявни ризници и каишки като на складажия, а ще му дават в разпореждане тежко въоръжение с принадлежащия към него личен състав. Така че хумски кюпе – конски щитове/ КъУНъ КъЮБъ/, големи предпазни щитове, теглени – бутани от кон или коне 455 броя и придадени към тях 540 тулсхи - “саби” или въоръжени с нож-сабя мъже /ДъЛъ ЧъИ – в новобългарския днес широко се употребява “души”/, показват количеството тежко въоръжение на четата. Освен това към тях са присъединени и 427 по-леки щита – естрогин кюбе /ШъТРъГъ – ръчни носилки и КъЮБъ – щит/, които се носят ръчно от по двама души-саби , общо 854 души. По-нататък в надписа става ясно за броя на тежките щитове, които са зачислени на един ротен командир /челник/ – тортуна пиле жупан / Тъ РъТъ ИНъ – три извън реда или третина. И до сега ротата е третина от по-голямата войскова единица. ЧъБъАНъ – чело, челник. Пиле, по всяка вероятност идва от боил-боен или БъИЛъ – богат, благороден/. На него конски щитове не са му се полагали, а само ръчни щитове естрогин кюпе 20 броя и съответните 40 тулсхи /души/. Освен естрогин кюпе във ротата са използвали и леки алхаси кюпе – къси щитове / АЛъ – без висок и КъЧъ – късам част т.е. скъсени/. Броят им…………. отговаря на броя на войниците, които са ги носили. Във всяка рота е служил със сътветния инвентар и един колобър – бръснар/ КъОЛъ АБРъ – четина отстранява, бръсне/. Знаейки за ритуалното значение на бръснатата глава за прабългарите, може да предположим, че колобърът е изпълнявал предимно свещенически и лекарски функции. Ето откъде идва и високия престиж на длъжността колобър по всички етажи на прабългарската йерархия.

 

В Рилския дамаскин прабългарските изрази са два. Елма веш звучи познато, защото алем е дванадесети, а може да се разбира и като една дванадесета от годината или елма означава тук месец. А веш е шест /(Шъ)Бъ Чъ – шест/. Или елма веш е месец шест – шести месец. Днес църковният празник на Вяра, Надежда и Любов е на 30 септември, а тогава вероятно се е празнувал на осми юни – елма веш осмъ дне. Изразът хъше раши некъа много наподобява на КъЩъ – вяра, РъЩъ-надежда, и НъГъОА – тъга, любовна мъка, любов /виж. по-горе/. Така заветните думи на прабългарските ни деди успяват да достигнат до нас съвременните потомци. Тяхното послание е да живеем с вяра, надежда и любов помежду си.

 

Ето как изглежда и текстът от Унгария – BOYЛA: ZOAПАN: TESI: DYГЕTOIГН: BOYTAYЛ: ZOAПАN: ТАГРОГН: НТZНГН: ТАI SН . А ето и как предлагам да се обособи на отделни думи - BOYЛA: ZOAПАN: TESI:DYГЕ TOIГН: BOY TAYЛ: ZOAПАN: ТА ГРОГН: НТZНГН: ТАISН. След като като се приведе към буквите от “говорещата азбука” /разбира се използват се наблюдения и от други прабългарски текстове напр. “I” в повечето случаи запазва звуковото съответствие на “И”, “Y” се използва повече в случаите на “Ю”, “Г” много често е “К”, “ТZ” замества “Ч” и др./ се получава следния формализиран текст – БъУИЛъ ЧъБъАНъ ТЕШИ ТъУКъ ТъИГъ БъУИТъЮЛъ ЧъБъАНъ Тъ ГъРъКъ АъЧъКъ ТъИШъ. Вече всеки българин може да прочете какво е написано, а то е БОИЛ ЖУПАН ТЕШИ ТУКА ДИГА БОЕН АУЛ . ЖУПАНЪТ НАПРАВИ ГЪРКА ДО ЕДИН/ВСИЧКИ/ ДА ТИЧА /т.е жупанът накара гърците всички да избягат- изгони всички гърци/.ТъИГъ – дига, вдига идва от Тъ – правя и ИГъ – оставя изправен,вдигнат. АъЧъКъ – до един, всички - идва от АъЧъ - малка част, единица и Къ – гънка, до. И до днес “ички” се използва в думи като всички, самички и пр. в същия смисъл. ТъИШъ – гоня , бягам, тичам се получава от Тъ – правя и ИШъ – хвърлям ръка – гоня. Днес често се казва при гонене на животни “ИШ” и “КЪШ” придружени от съответното движение на ръцете. В последствие е придобило смисъл на бягам, тичам.

Ясно е, че ако имаме възможност да се срещнем с прабългари чудесно ще се разберем и без преводач, и то на български език. Нещо толкова логично, защото ние сме техни преки потомци. И ако този факт се харесваше повече на родната историческа наука, сигурно другите народи също щяха да го оценят по достойнство.

Източник:

istoria.bg.start.bg

Преглеждания: 115

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics