.

2000 г.пр.н. е. Древногръцки. Гръцкият спада към семейството на индо-европейските езици. Той е възникнал на Балканския полуостров около 2000 г. пр. н. е. В хода на взаимодействието си с езиците на близки и далечни народи той е претърпял огромни фонетични, морфологични, лексикални и синтактични промени. Смята се, че гръцката азбука произлиза от семитската, по-специално от финикийската. 

1100 г.пр.н. е. Архаичният период. Финикийското писмо, прието в Гърция около 1100 г.пр. н. е., е съдържало 22 символа за съгласните, но не и за гласните звуци. Гърците измислили буквите α, ε, ι, ο, υ. Първоначално се използвала сричкова (силабичвска) писменост. 

 

800-500 г. пр. н. е.Класическият период. Азбуката, която заменила сричковата писменост, претърпяла много промени. Най-важна е посоката на писане - не отдясно на ляво, а отляво надясно. Градовете-държави имали различни наречия, но те се групирали в четири основни диалекта: аркадо-кипърски, дорийски, еолийски и иоанийско-атически. 

400 г. пр. н. е. 350-200г.пр.н. .е. Елинизмът. Йонийският вариант на азбуката се възприел в повечето градове-държави и така в целия гръцки свят се създала единна писменост. По-късно гръцката азбука служи като модел за създаването на латиницата и след това на кирилицата. Атическият диалект, който бил разновидност на йонийския се наложил през първи век, когато Аристотел, Платон и Сократ правят Атина център на гръцката цивилизация. 

 

100 г. пр. н. е. - 337 от н. е.Около 337 г. от н. е. се появява нова форма на атическия диалект с по-прост синтаксис и морфология, със силово ударение и много заемки от латинските и семитските езици. Така се създал койне (общ диалект), наречен още Александров койне. Елинистическият гръцки е известен още като новозаветен гръцки (на него са написани евангелията и други книги от Новият завет). 

337-1453 Византийски период. Гръцкият бил официален държавен и религиозен език във Византийската империя. Този вариант все още се използва в православната църква. 

1453 до наши дни Новогръцки. В съвременнния гръцки език има много заемки от турски поради продължителното османско владичество в периода 1453 - 1821 г. В Гърция до неотдавна имаше двуезичие. Наравно се използваха димотики (народният език) и катаревуса (литературен и научен език). Последният е съществувал и се е равил паралелно с народния. След освобождението от турците катаревуса остава официален научен и административен език, а димотики се използва широко от населението. Димотики е обявен за официален език през 1977 г., а през 1982 е въведено използването само на едно ударение на мястото на съществуващите дотогава пет варианта. Думи от класическия гръцки все още оказват голямо влияние в научната и техническата терминология, както и в много други европейски езици. 

 

0 коментара:

Преглеждания: 146

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics