Той е еманация на нацията!

Най-смелият революционер, най-чистият и свят духовник, най-мъдрият мислител и гениален стратег на Освободителните борби; най-неуморимият, честният и всеотдаен в народното дело; най-изобретателният и комбинативен ум; най-безкомпромисният към грешки и пропуски - свои и чужди; най-непримиримият към лъжата и предателството; най-красивият и обаятелен Българин, най-безстрашният предводител, до безпаметност влюбен и обрекъл се на Отечество БЪЛГАРИЯ! Споменаването на името му дори ни пречиства, а следването на пътя - извисява!

Търсим го в себе си, съизмерваме се с неговия ръст, учим се на искрено Родолюбие и Толерантност, на Човещина! Той е знамето на ЧИСТАТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА - Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Джингиби Левски, АПОСТОЛЪТ НА СВОБОДАТА!

Най-достойният син на БЪЛГАРИЯ!

АПОСТОЛЕ, НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

Светли АПОСТОЛЕ, Дяконе ЛЕВСКИ,

имаш ли сили да бродиш с мене

кръстом в СВОБОДНОТО БЪЛГАРСКО днеска,

в тая земя - без срам разорена?

Жал ще ти стане да видиш, Дяконе,

как буренясва нашата нива:

съскат зловещо змии всякакви

капе отрова немилостива...

И пак в душите пълзят НЕВЕРИЕ,

СТРАХ и ОМРАЗИ, и РАВНОДУШИЕ...

Гробът ти, Дяконе - не се намери,

даже портрета ти с нож промуши

безродник някакъв! Тебе -  СВЕТЕЦЪТ!

А пък какво остава за други?

Веем байряци, свисти пак свинецът,

свестните още считат за луди..

Инак, АПОСТОЛЕ,  – пеем ти песни,

кичим с венци, мълчим на колене,

но те ЗАБРАВЯМЕ – бързо и лесно,

щом отчаяние ни обземе!

Време дошло е да тръгнем, Дяконе,

стръкче по стръкче да дирим ВЯРА!

Огънят, дето посял си някога,

днес да разпалим – за БЪЛГАРИЯ:

да изгорят дано и омразите,

и злобата срещу РАЗЛИЧНИЯ!

Прости, Дяконе, че не опазихме

твоя завет: да се обричаме

само на нея: ЧИСТАТА, СВЯТАТА,

НАША - ЕДИННА, ОБЩА РЕПУБЛИКА,

и на олтара на СВОБОДАТА й

жертвен курбан – глави да туряме!

Вярно е: губим ли – себе си губим,

ако спечелим  - ще е за ВСИЧКИ!

Ама са много, Дяконе - ЮДИТЕ!

Чистите – малко! Ти си – ЕДНИЧЪК!

Бавно ли пъплим вече по стръмното

или затъваме в ново блато?

Бягат децата – няма РАЗСЪМВАНЕ,

носят в чужди земи СВЕТЛИНАТА!

Тука, из тъмното, шетат ЮНАЦИТЕ,

грабят и трупат: след тях – ПОТОП!

Псува НАРОДЪТ:”Ех, ДЕМОКРАЦИЙО”!

Свива юмрук и мълчи...като гроб.

ЧЕСТ и МОРАЛ погазихме – ВЯРАТА!

 И на Кубрат забравихме притчата...

Дяконе ЛЕВСКИ, тая БЪЛГАРИЯ,

как ОТЕЧЕСТВО да наричаме?

..

Свърших думите, Отче Игнатие.

И панахидата. Много боли!

Знам – от своето страшно РАЗПЯТИЕ

над мъченица БЪЛГАРИЯ бдиш

и към Голгота носиш пак кръста си –

същи ИСУС – терзан и отричан!

Слез от небето, Свети АПОСТОЛЕ,

НАУЧИ НИ ДА СЕ ОБИЧАМЕ!

18.02.2000г.гр. София

Втора награда на Националния анонимен поетичен конкурс

„СВ.ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ” – 2000г.

Из поетичната книга-спектакъл „Жива памет”