.

.

ВРЕМЕ - НИЩОЖНО МАЛКО ЗА ВЕЧНОСТТА И ТВЪРДО ДЪЛГО ЗА ЗАБРАВАТА

.

Общобългарският портал открива творческата поредица "Виртуални музеи", лесно достъпни чрез интернет от всички краища на света. Поредицата ще включва личности извън известните от учебните програми в училище, но също така саможертвено заслужили и допринесли с дела и слово за развитието на българското национално познание и утвърждаване.

На връх Велики Разпети петък -13 април 2012 година - отвари врати първият в страната ни виртуален музей, посветен на родолюбеца-страдалец Атанас Буров, който на 15 май 1954 година умря в затвора в Пазарджик, където излежаваше несправедлива политическа присъда.

По време на своя мандант той става доброволец и участва като поручик в Балканската война и бива ранен в боевете при Чаталджа.

Атанас Буров е човекът, който три века живее в съзнанието на българите като строител на родното стопанство чрез отпусканите ниско лихвени банкови кредити. Вещ дипломат, който успя да намали непосилните за страната ни репарации, наложени ни след Първата световна война. Далновиден политик и финансист, оказал голямо влияние за разцвета на България до 1939 година, когато родината ни бе на седмо място в Европа като развита икономика.

.

.

Този виртуален музей е и едно мое покаяние, че като журналист и общественик, не успях, въпреки положените усилия, да предотвратя разрушаването на родния дом на Атанас Буров в Горна Оряховица, Дом, който бе едно старинно, красиво градско имение, където като малък заедно с баба ми често гостувахме на баба Кина - майката на Атанас Буров. Публично и при срещи предлагах да стане музей на този уважаван и обичан от всички българи родолюбец. Уви, призивите ми останаха нечути. Може би не бяха настойчиви и убедителни, упреквам се години наред аз.

Затова сега като разплата поемам до края на живота си да бъда примирен служител във Виртуалния дом - музей на Атанас Буров. Тук ще бъдат публикувани откъси от посветените на него книги, родословното му дърво, снимки от многостранния живот, мнения за него и отзиви за дискусии по далновидните му тези за развитие на икономиката и обществото, как да употребяваме парите за благо на себе си и за обществото, саможертвата средства и живот в името на Родината, прогнозата му за общия континент Евроазия и тъй нататък.

Във виртуалните простори на музея винаги ще звучи песента "Върви Народе, Възродени!" , песен и текст любими на Атанас Буров, които той предлага около 1920 година да станат химн на България, за да повдигнат духа на българите след претърпяната военна катастрофа през Първата световна  война.

.

ЗАВЕТЪТ НА АТАНАС БУРОВ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

.

Когато човек гледа през очите на вековете, той не се лъже.

 Човек без майка и без Отечество е кръгъл сирак. Той е кръгтъл несретник. Няма по-нещаснни хора, хукнали по принуда да печелят по света.

Нищо, нищо не чинат парите, когато никой не те чако с обич в Родината ти.

Паовярвайте ми: по-дивна, по-прекрсна, по-нежна страна от България няма.

 Доари бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриляЗаклевам ви, никога не я изоставяйте! 

.

Атанас Буров, май 1954 г.

/Цитати от книгата "Вековете на Атанас Буров"/

.

.

.

.

.

Книгата за отзиви и мнения е на Ваше разположение по-долу  в стената за коментари.

. 

.

.

.

Николай Увалиев, служител

във Виртуалния музей Атанас Буров

.

Към Атанас Буров и притчата "Шестичката и жълтичката"

.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ВИРТУАЛНИ МУЗЕИ

.

На моята електронна поща и във форума на Общобългарския портал постъпиха предложения за изграждане на виртуални музеи. Преобладаващо е мнението, че личностите да са извън известните от учебните програми в училище, но също така саможертвено заслужили и допринесли с дела и слово за развитието на българското национално познание и развитие.

Ще спомена имената им: Петър Дънов, Капитан Петко Войвода; Атанас Буров; Джон Атанасов; цар Борис III; дипломатът Димитър Станчов, с големи заслуги към независимостта на България през 1908 г.; Петър Увалиев, Кул Гали - - писател и възрожденец, предложение от Волжска България; генерал Данаилов - опълченец и един от строителите на Българската армия - предложение от Молдова, където той е роден; проф. Ботьо Тачков - наскоро го споходи нелепа смърт, предложение от Чикаго; композиторът Панчо Владигеров; певицата Гена Димитрова; художникът Борис Георгиев - "Di Varna,  di Bulgaria", както се подписва на своите картини-световни шедьоври; проф. Емил Камиларов - наречен "Bulgaro Paganini"; Анна Ахматова, която казва: "Гордея се, че съм българка". С радост ще споделя, че няколко предложители искрено изразиха съгласие да станат служители във виртуалните музеи на своите кумири. Очаквам и нови предложения.

.