.

  

Мартин Георгиев, композитор, диригент и перкусионист
Мартин Георгиев, композитор, диригент и перкусионист
Калих се в Лондон, но дебютирам във Варна
Мартин Георгиев е роден на 19.12.1983 г. въвВарна. През 2002 завършва НУИ „Добри Христов“ с пълно отличие и Национална диплома от МОНТ. Лауреат е на 17 награди от национални и международни конкурси по ударни инструменти и композиция. Завършва бакалавърска степен по ударни инструменти в ДМА „Панчо Владигеров“, като едновременно следва и в специалностите композиране и дирижиране. Неговата „Пасакалия по две български теми“ за симфоничен оркестър е селектирана между първите шест композиции в света за годината на международния композиторски форум „Тактус“ - Белгия. През 2005-а в конкурс от над 40 кандидати (за две свободни места) е приет в Кралската музикална академия в Лондон. Най-новото му произведение „Небесни отражения“ е записано под негово диригентство от оркестъра на БНР и представи страната в Международния композиторски форум в Париж. 



Годините 

Не се притеснявам, че съм на 24. Знам си способностите и вярвам, че мога да предложа достатъчно 



Топсъбитието 

Приемането ми за докторант по композиция в Кралската академия 



Концерта 

Очаквам да се превърне в музикален празник за варненската публика



- Какви са преките ти впечатления от новото издание на Европейския музикален фестивал? 

- Провежда се вече за пета поредна година и си е традиция за Варна. Негов директор и основен организатор е Мария Кондова и нейната мениджърска агенция „Елит Мюзик”. Моето мнение е, че програмата на фестивала беше доста многообразна и като стилове, и като изпълнители, с което спечелихме публиката. Пъстрата палитра от концерти доведоха на варненска сцена много известни имена като Васко Василев, Светлин Русев, Марио Хосен и още много други. За мое огромно съжаление не можах да гледам една част от тези изпълнения, тъй като през това време бях в Лондон. Нашият концерт е на 28 март в Операта с оркестъра на Оперно-филхармонично дружество - Варна. Именно с него ще бъде закрит самият фестивал. Ще изпълним „Симфония Кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт, „Цигански напеви” от Сарасате, и Симфония No. 4 от Брамс. Солистите са Марио Хосен – цигулка, и Петя Иванова - виола. 



- За теб последно се писа около музикалния фестивал „Варненско лято“. Какво ново ти се случи след него? 

- Последните няколко месеца бяха наситени с много ангажименти. В рамките на обучението ми в Кралската академия в Лондон имах честта да асистирам на сър Колин Дейвис, Лейф Зегерстам и Тадааки Отака за техни концерти с оркестъра на академията. Освен това с мои колеги от диригентския клас организирахме наш собствен оркестър от студенти на академията и други висши институти в Лондон. Това е един амбициозен проект, с който много се гордея. Само след месец ми предстои да завърша образованието си по дирижиране. Най-значителното събитие в този период като че ли беше приемането ми за докторант по композиция в Кралската академия, още повече че за него бях специално поканен от професорите по „композиция“, след като се запознаха с моите творби. Освен това получих поръчка за композирането на камерна опера от новооснована оперна трупа в Лондон. 



- Като че ли хората са си съставили визия за диригента като за улегнал и строг човек, който респектира целия оркестър. Доколко е реална тази представа? 

- Действително при диригентите въпросът с възрастта стои по по-различен начин, отколкото при инструменталистите. Солист на 24 се смята за напълно завършен музикант, който най-вероятно би бил назначен на работа във всеки оркестър. Диригент на 30 обаче се приема за млад. Съответно когато човек е на 24 (като мен), въпросът стои с още по-голяма сила. За много хора изглежда, че съм прекалено зелен. Тук трябва да кажа, че моето обучение по дирижиране започна на 14 г. и оттогава не е прекъсвало. Като добавим и огромното количество оркестрова практика, която ми се предоставя в Лондон, вече имам доста опит. Факт е, че много мои колеги добиват тези знания в доста по-късна възраст. Затова и не се притеснявам от годините си. Знам си способностите и вярвам, че мога да предложа достатъчно. Хората, с които работя, оценяват това и ми вярват безрезервно. Разбира се, има редица неща, които стават предимство в по-зряла възраст, но всичко с времето си. 



- Замислял ли си се дали преждевременното ти развитие като професионалист крие някакви рискове? 

- В никакъв случай не страдам от болезнени амбиции. Развитието ми дотук е било естествено и затова успявам да се справя с изискванията на момента. Освен това се старая да бъда предпазлив, защото съм наблюдавал случаи на преждевременно развити колеги, които правят сензации и след това не издържат на напрежението и пропадат. Затова се старая никога да не пресилвам нещата. В това отношение не приемам този концерт за нещо извънредно предвид възрастта ми. Много е смело решението на организаторката Мария Кондова да ме покани да дирижирам заключителния концерт на фестивала. Още повече че това е моят дебютен концерт като професионалнен диригент. Не смятам, че това се случва преждевременно. Контактът ни с оркестъра през последните няколко дни беше много позитивен и ползотворен и съм уверен, че ще успеем да се представим на ниво. Надявам се да се превърне в един музикален празник за варненската публика. 



- Вече трета година работиш извън България. С какви чувства се сещаш за родния си град? 

- Съвсем естествено е за мен като варненец повечето ми дебюти да са свързани именно с морската столица: първоначално като перкусионист, по-късно като композитор и последно с премиерата на моя „Концерт за вибрафон, маримба и оркестър“ в рамките на „Варненско лято“ през 2002-ра. По логиката на тази традиция дебютният ми концерт като диригент ще се състои отново във Варна. Това е първият ми публичен концерт като професионален диригент и той можеше да се случи също в София или Лондон. За мен е много важно, че ще бъде тук, където имам толкова много спомени и където са семейството ми и хората, които са ми помагали в първите ми стъпки. Несъмнено това ще бъде много специална изява.
Калих се в Лондон, но дебютирам във Варна
Мартин Георгиев е роден на 19.12.1983 г. въвВарна. През 2002 завършва НУИ „Добри Христов“ с пълно отличие и Национална диплома от МОНТ. Лауреат е на 17 награди от национални и международни конкурси по ударни инструменти и композиция. Завършва бакалавърска степен по ударни инструменти в ДМА „Панчо Владигеров“, като едновременно следва и в специалностите композиране и дирижиране. Неговата „Пасакалия по две български теми“ за симфоничен оркестър е селектирана между първите шест композиции в света за годината на международния композиторски форум „Тактус“ - Белгия. През 2005-а в конкурс от над 40 кандидати (за две свободни места) е приет в Кралската музикална академия в Лондон. Най-новото му произведение „Небесни отражения“ е записано под негово диригентство от оркестъра на БНР и представи страната в Международния композиторски форум в Париж. 



Годините 

Не се притеснявам, че съм на 24. Знам си способностите и вярвам, че мога да предложа достатъчно 



Топсъбитието 

Приемането ми за докторант по композиция в Кралската академия 



Концерта 

Очаквам да се превърне в музикален празник за варненската публика



- Какви са преките ти впечатления от новото издание на Европейския музикален фестивал? 

- Провежда се вече за пета поредна година и си е традиция за Варна. Негов директор и основен организатор е Мария Кондова и нейната мениджърска агенция „Елит Мюзик”. Моето мнение е, че програмата на фестивала беше доста многообразна и като стилове, и като изпълнители, с което спечелихме публиката. Пъстрата палитра от концерти доведоха на варненска сцена много известни имена като Васко Василев, Светлин Русев, Марио Хосен и още много други. За мое огромно съжаление не можах да гледам една част от тези изпълнения, тъй като през това време бях в Лондон. Нашият концерт е на 28 март в Операта с оркестъра на Оперно-филхармонично дружество - Варна. Именно с него ще бъде закрит самият фестивал. Ще изпълним „Симфония Кончертанте” за цигулка, виола и оркестър от Моцарт, „Цигански напеви” от Сарасате, и Симфония No. 4 от Брамс. Солистите са Марио Хосен – цигулка, и Петя Иванова - виола. 



- За теб последно се писа около музикалния фестивал „Варненско лято“. Какво ново ти се случи след него? 

- Последните няколко месеца бяха наситени с много ангажименти. В рамките на обучението ми в Кралската академия в Лондон имах честта да асистирам на сър Колин Дейвис, Лейф Зегерстам и Тадааки Отака за техни концерти с оркестъра на академията. Освен това с мои колеги от диригентския клас организирахме наш собствен оркестър от студенти на академията и други висши институти в Лондон. Това е един амбициозен проект, с който много се гордея. Само след месец ми предстои да завърша образованието си по дирижиране. Най-значителното събитие в този период като че ли беше приемането ми за докторант по композиция в Кралската академия, още повече че за него бях специално поканен от професорите по „композиция“, след като се запознаха с моите творби. Освен това получих поръчка за композирането на камерна опера от новооснована оперна трупа в Лондон. 



- Като че ли хората са си съставили визия за диригента като за улегнал и строг човек, който респектира целия оркестър. Доколко е реална тази представа? 

- Действително при диригентите въпросът с възрастта стои по по-различен начин, отколкото при инструменталистите. Солист на 24 се смята за напълно завършен музикант, който най-вероятно би бил назначен на работа във всеки оркестър. Диригент на 30 обаче се приема за млад. Съответно когато човек е на 24 (като мен), въпросът стои с още по-голяма сила. За много хора изглежда, че съм прекалено зелен. Тук трябва да кажа, че моето обучение по дирижиране започна на 14 г. и оттогава не е прекъсвало. Като добавим и огромното количество оркестрова практика, която ми се предоставя в Лондон, вече имам доста опит. Факт е, че много мои колеги добиват тези знания в доста по-късна възраст. Затова и не се притеснявам от годините си. Знам си способностите и вярвам, че мога да предложа достатъчно. Хората, с които работя, оценяват това и ми вярват безрезервно. Разбира се, има редица неща, които стават предимство в по-зряла възраст, но всичко с времето си. 



- Замислял ли си се дали преждевременното ти развитие като професионалист крие някакви рискове? 

- В никакъв случай не страдам от болезнени амбиции. Развитието ми дотук е било естествено и затова успявам да се справя с изискванията на момента. Освен това се старая да бъда предпазлив, защото съм наблюдавал случаи на преждевременно развити колеги, които правят сензации и след това не издържат на напрежението и пропадат. Затова се старая никога да не пресилвам нещата. В това отношение не приемам този концерт за нещо извънредно предвид възрастта ми. Много е смело решението на организаторката Мария Кондова да ме покани да дирижирам заключителния концерт на фестивала. Още повече че това е моят дебютен концерт като професионалнен диригент. Не смятам, че това се случва преждевременно. Контактът ни с оркестъра през последните няколко дни беше много позитивен и ползотворен и съм уверен, че ще успеем да се представим на ниво. Надявам се да се превърне в един музикален празник за варненската публика. 



- Вече трета година работиш извън България. С какви чувства се сещаш за родния си град? 

- Съвсем естествено е за мен като варненец повечето ми дебюти да са свързани именно с морската столица: първоначално като перкусионист, по-късно като композитор и последно с премиерата на моя „Концерт за вибрафон, маримба и оркестър“ в рамките на „Варненско лято“ през 2002-ра. По логиката на тази традиция дебютният ми концерт като диригент ще се състои отново във Варна. Това е първият ми публичен концерт като професионален диригент и той можеше да се случи също в София или Лондон. За мен е много важно, че ще бъде тук, където имам толкова много спомени и където са семейството ми и хората, които са ми помагали в първите ми стъпки. Несъмнено това ще бъде много специална изява.

Преглеждания: 105

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics