.

Снимка

 .. 

Книгата няма да загине. Човечеството има нужда от култура, от писане и създаване на литература, от уважение към стойностните неща в миналото и днес, хората да се насочват сами към доброто и красивото - казва известният български творец Михаил Белчев

 

 - Уважаеми Г-н Белчев, с голям успех премина Вашият юбилеен концерт. Издадохте поетичната си антология "Ти ме повика, Живот", също с голям интерес премина премиерата й. 

- Много мило бе, че в деня на юбилейния концерт излезе книгата ми, защото е хубаво и една книга да присъства на спектакъла. Тя събира  стихотворения, написани и изпети през годините.  Издаде я издателство “Дамян Яков”. Излезе и нов тираж на двойния ми диск със златни хитове. Подготвен бе и документален филм за мен на режисьора Бойко Илиев.

- Поглеждате ли назад? Правите ли равносметка за изминалото време?


- Цял живот си правя равносметки и все не излизат тези сметки… Но съм щастлив човек. Занимавам се с това, което ми доставя удоволствие. Имам чудесно семейство. Съпругата ми Кристина е прекрасен човек. Тя ми помага много и в живота, и в професията, и в отглеждането на един юнак, който този месец навършва 16 години. Нашата разлика е 49 години. И се чувстваме прекрасно – и той, и аз. Константин може би ще се покаже и на концерта.


- Разкажете за него. Той музикален ли е, по вашите стъпки ли тръгва?


- Константин е не само музикален, той е чудесен китарист. Не зная накъде е тръгнал, но засега не ме разочарова. Първото нещо, което той научи, е, че трябва да бъде мъж с достойнство. Да бъде горд. Да бъде честен, почтен човек. Да бъде кавалер. Да обича и да уважава жената, независимо тя майка, приятелка или любима е. Той от мъничък отстъпва място на жените в трамвая, в тролея – независимо те възрастни или млади са. Уча го и мисля, че се научи и на отношение към красотата и изяществото, към добрия тон, омраза към простотията, към войнстващата простащина… И дано устои. Дано да запази себе си. Сега е чудесен младеж, чудесен българин. Не му се ходи навън, поне така споделя в нашите разговори. Негова работа.

- Какво мислите за изкуството ни в момента? Оптимист ли сте за българския артист?


- Ако един човек е талантлив и наистина си върши работата, би могъл да намери достойно място в нашата култура. Трудно е, естествено, защото държавата, както отделният индивид, изпитва  затруднения да се справи с проблемите. Но вече наблюдаваме движение в киното, театъра, литературата, изобразителното изкуство и мисля, че постепенно ще излезем от задънената улица. В края на краищата аз съм го написал в песента на Тончо Русев “За теб, Българийо”, в изпълнение на Веселин Маринов. На финала думите са:

След мен не зная аз какво ще бъде,
но сигурно ще бъде по-добре.
И само за едно ще съжалявам,
че няма да ме има някой ден.


- Започна кампания за възраждането на училищните и обществените библиотеки, които от много време насам не са захранвани с нови книги. Какво е отношението ви като директор на Столичната библиотека?


- Защо трябваше да закриваме училищни библиотеки и сега отново да ги създаваме? Не мога да разбера какво става… Как в Студентския град няма една библиотека досега? В света няма такова чудо! Това е безумна работа! Но бъдете сигурни, че книгата няма да загине. Има нужда от култура, от писане и създаване на литература, от уважение към стойностните неща в миналото и днес, хората да се насочват сами към доброто и красивото. Вярвам в бъдещия живот на книгата.


- Какво се случва със Столичната библиотека, откакто вие я управлявате? Има ли читатели?


- Нашата библиотека се включва във всички четения и инициативи. Тук се събират доста четящи и мислещи хора, това е храм на знанието. Успяхме да направим така, че да увеличим два пъти посещаемостта на библиотеката и то от млади хора. Организираме непрекъснато съпътстващи прояви. Пианобарът работи през деня като клуб на писателите, където правим премиери на книги, дискове, чествания. С театър “Възраждане” съжителстваме прекрасно, той е партньор в нашите начинания. Изложбеният ни салон е пълен – постоянно откриваме интересни изложби, залите ни са заети с кръгли маси, конференции…

Библиотеката диша, тя в един момент беше малко по-встрани, но сега е точно в центъра, в десятката на събитията. Хората знаят къде се намира Столичната библиотека. Тя свети през нощта, успяхме и това да направим. Не спираме да работим, колективът е прекрасен, дава всичко от себе си, за да може читателите да идват с желание и удоволствие в нашата къща.

.

Източник:

В-к Сливен днес и утре

Автор: Надежда Ушева


***


Преглеждания: 85

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics