На 14 март 2012 г. в Бюрото по междуетнически отношения, град Кишинев, Молдова, беше проведена среща на членовете на Управителния съвет на Координационния съвет на етнокултурните организации, акредитирани към Бюрото по междуетническите отношения с Върховния комисар на ОССЕ по проблемите на националните малцинства Кнут Волебек

и експертите от тази авторитетна европейска организация. Високите гости посрещнаха генералния директор на Бюрото по междуетнически отношения Елена Белякова и нейните заместници Вера Петухова и Людмила Бурлаку.

     Трябва да отбележим, че акредитираните към състава на Координационния съвет около сто етнокултурни организации, виждат своето място и основната задача в сътрудничество с Бюрото, да обсъждат, анализират и предлагат приемливи за  държавата и етно-културните организации на националните малцинства решения, насочени към съвършенствуване и хармонизиране на междуетническите отношения и установяване на траен мир и съгласие в обществото и страната.
     Срещата бе посветена на спазването на правата на националните малцинства в контекста на сътрудничество на гражданското общество с правителството и на участието на представителите на националните малцинства, като част от гражданското общество в управлението на държавата.  На срещата се изказаха съпредседателят на Координационния съвет Мухариб Алахвердиев, председателят на Украинската община Николай Олейник, председателят на Руската община Людмила Лащенова и други.
     Тук представяме една съкратена версия на речта по време на срещата на председателя на Българската община в Република Молдова Федор Сабий, запазвайки само проблемните аспекти.

 

                          Уважаеми Върховен комисар!
     Разрешете ми от името на Българската община в Република Молдова, да ви приветствам и във Вашето лице  да изразя дълбоката си благодарност към организацията, която представлявате, за решаваща роля на ОССЕ през 1998-1999 години в запазването на Тараклийския район както център на българската национална култура и спасителната роля в съдбата на цялата българска общност в Молдова. Българите винаги са били за единството и целостта на Молдова, българския фактор е бил и винаги ще остане общепризнат фактор на мир, спокойствие и хармония на всички народи на Молдова.
     Но днес аз изпълнявам молбата и на цялата българска общност за да ви информирами за проблемите, които безпокоят българите в Молдова, така че да можете да ги обсъдите по време на срещите си с висшото ръководство на страната ни. Днешната среща, както и срещите ви с висшето ръководство на Молдова, уверени сме ще премахне някои неясноти и ще определи пътища за съвместното разрешаване на вълнуващи българите проблеми.
     Моите колеги вече говориха за езиковите, образователните, икономическите, социалните, кадровите и други проблеми по спазването на правата на националните малцинства в страната ни. Имайки предвид целите на вашето посещение, срещите с лидерите на Приднестровието и Гагаузия, е ясно, че ще бъдат обсъдени проблемите на териториалната цялост на страната.
За българите в Република Молдова главния териториален проблем е проблемът за запазването и за цялостността на Тараклийския район, които в една и съща последователност предизвикват изкушение у отделни политици, политически партии и движения да го решат по-сталински: "Няма район - няма проблем!"  Затова ще си позволя да обърна вниманието Ви на някои от днешните проблеми на българите, без решаването на които в голяма степен зависи самото съществуване на българската общност в Молдова.
      1. Нека започнем от най-важните. Въпреки на катастрофалния опит за ликвидация на Тараклийския район през 1998 година като център на българската национална култура и присъединяването му към Кахулски уезд , въпреки на резултатите на районния референдум, въпреки на протестите на българската общественост, само обръщението в Съвета на Европа и на силната подкрепа от страна на тази международна организация на законните права  на българите от Молдова, принудиха тогавашното парламентарно мнозинство да промени своетото несправедливо и незаконно решение и да възстанови Тараклийския район като център на българската национална култура.
      На българите от Молдова, никой не иска да даде ясни  и недвусмислени гаранции за изключване на Тараклийския район от предполаганата административно-териториална реформа. Всяка административно-териториална промяна, не следва да засяга запазването и целостта на Тараклийския район, тъй като това идва в противоречие с член 16 от Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и други международни актове и споразумения, които са признати или ратифицирани от Република Молдова. Ние също не приемаме различни видове намаляване или прехвърляне в други райони на административни, икономически, фискални и други структури с цел да се обяви по-късно, че Тараклийския район е нефункционален и да се намери причина, за да го ликвидират.
     Елиминирането  на  Тараклийския район ще наруши капацитета на стабилност, мир, спокойствие и хармония на южната част на Молдова.
   2.Молим  Правителството да обърне внимание на недопустимостта за намаляване или елиминиране на финансиране за изучаване на български език.
     3.Молим ръководството на страната, за да се осигури реална възможност на учениците от българските села да учат молдовски език. Нашите многократни обръщения в правителството в течение на много години с предложения за разработване на цялостна държавна програма за изучаване на молдовски език от националните малцинства бяха оставени без необходимо внимание. Проблемът за изучаване на молдовския език е отделен държавен проблем и проблемът трябва да бъде решен като задача на стратегическа сигурност на страната, въз основа на принципа на толерантност и мир и триумфа на межнационален мир и съгласие на всичките народи на Молдова.
     4.Макар че в рамките на  сътрудничество на Координационния съвет и Бюрото по междуетническите отношения е натрупан дългогодишен опит и има среда за обсъждане на проекти на закони, ние трябва да отбележи със съжаление, че националните малцинства не вземат участие в развитието на законодателството, тъй като от тяхното мнение не се интересува никой. Много от проектите са били държани и  пазени в тайна. Това се отнася до работата на Комисията по разработване на нова конституция, на Концепция за oптимизация. Ние не знаем мнението на ръководството на независима държава с название Република Молдова по въпроса за създаване на Комитета за обединението на Молдова и Румъния.
     Истински удар за изработените от векове религиозни и морални основи на народа , които са една неразделна част от неговите национални и духовни ценности, беше категоричното налагане на православната ни страна, закона за недискриминацията, някои точки от който са чудовищни и богохулни за нашата вяра, безнравствени и аморални за целия народ на Молдова.
     5. У някои дипломатически мисии в Кишинев, които задължават Молдова да приеме законът за недискриминацията, няма дори елементарно разбиране на нашия морал и уважение от тяхна страна, на нашите религиозни и морални чувства. Ние също не виждаме тяхна принципиална позиция по въпросите за откриване на телевизионен канал на руски език като език на междуетническо общуване и на езиците  на националните малцинства. Не сме чули възражения срещу недопускането на представителите на националните малцинства в държавната администрация, за  осигуряване на тяхно представителство в органите на държавната власт и администрация, съдебната система и др.
     Ние сме уверени, че ръководството на ОССЕ разбира, и особено вие, уважаеми Върховен комисар  по въпросите на националните малцинства,че етнокултурните организации представляват най-многобройната, най-организираната, най-отговорната, най-влиятелната, най-активната и политически зряла и патриотично настроена част на гражданското общество. С тази част на народа на Молдова трябва да се смятат нейните първенци, обявили пътя към европейската интеграция. И да не се смятат с нейно мнение означава да се игнорират ония европейски ценности, които провъзгласява и проповядва сегашното ръководство на Молдова, на което, за съжаление, нищо не пречи с не по-малко успех да  пренебрегва тези същите ценности.
     Уважаеми господин Върховен комисар!  Законодателното осигуряване на правата на националните малцинства, създадените условия за възраждането, запазването и развитието на българските национални духовни и културни ценности и традиции са уникален пример за оцеляването, опазване и осигуряване на бъдещето на българската общност в Молдова. Но казаното по-горе , в това число и за игнорирането на правата на българите през 1998 г.,  убеждава ни, че само защитата  от ОССЕ е единствена гаранция за бъдещето на българите в Молдова.
                       Господин Върховен комисар, защитете българите!

http://borm-md.org/bg/node/803

Преглеждания: 97

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics