.

 .


Проектът на БАН "Нестинарството - послание от миналото" е вписан в световната листa на нематериалното наследство на ЮНЕСКО  на 3 октомври 2009 година на редовната сесия на международната организация. Проектът за нестинарството бе разработен от проф. Мила Сантова от Института по фолклор към БАН.

  

Този български обичай

идва от далечното минало и плътно е обвит в езическа мистика. Десетилетия наред не се решавах, а и нямах повод да го тълкувам и опиша. Сега пред вас ще споделя съкровени преживявания, как на 21 май 1955 година във високата Рила планина като студент бях посветен в нестинарството.

 В София мой приятел ми спомена, че на 21май нестинари от околните рилски селища се събират край езеро Окото и играят ритуални танци. Тези негови думи бяха достатъчни още на следващата ранна утрин да тръгнем заедно за Рила.

Когато стигнахме, нестинарите - трима мъже и две жени и мнозина техни близки - бяха ни изпреварили. Всеки бе донесъл на гръб наръч дъбови дърва, та като изгорят да остане дебела жарава.  


Настана чаканата тъмна нощ. На поляната край езерото пламти дебела жарава - зейнал издън земята огнен кладенец! Не е ли  приземен в тъмната нощ огнен кръг на небесното светило? Всички се смълчахме, птиците заспаха, вятърът и той се спотаи.И докато очаквах и с трепет се питах, какво ли ни чака, ето че не къде да е, а вътре, в горящата жар, жена с икона в ръце заигра боса странен ритуален танц. Гайда жално зазвуча, тъпън плахо задумка. Сърцето ми примря, дъхът ми секна!

.

.

И мъжете нагазиха в тлеещия огън. Под стъпките им искри хвърчат, жарта - задъхана - горещо диша, иконата просветва като жива. А те играят ли играят в своето житейско огнено хорище, та да изгори мъката на всички праведни и прегрешили... Гледам и немея. Незнайно как магията на огъня и волята човешка отведнъж ме грабна, кръвта ми заби лудо в жилите ми, прималях и кога, о Боже!, и аз се озовах в нереалния, мистичен свят. И дочух, че живият огън не като враг, а ласкаво ме вика: Ела, не бой се, изпитай себе си...

- Ако си решил,не тръгвай с боязан. Жарта е Блага! - кротко ми каза най-възрастният нестинар, прегърна ме през рамо и ме отведе до огнения кръг...Пристъпих плахо и нагазих. А горящата жарава в миг ме обгърна страстно като любяща жена. Победил страха си, изцяло й се отдадох и в унес усетих, че ми става леко на тялото и на душата, сякаш някак си се извисих. Прекосих жарта, върнах се, завъртях се в кръг. Имах чувството, че не съм в огъня, а себе си гледам отстрани.

.

.


 

Лятото на 1964 година.

С моите ученици бяхме на лагер в село Чепеларе в пазвите на Родопа планина. Последната вечер накладохме голям огън. Като отгоря разтлахме дебелата, пламтяща, жарава в кръг. Пак беше спотаена, тъмна нощ. Тогава с думи и пример им показах древния български обичай. Мнозина -прихласнати и те като мен навремето - ми повярваха, преодоляха страха си и хванати за ръце прегазихме живите въглени. Тези 12-13 годишни момчета и момичета отрано откриха в себе си боготворенето на огъня, наследено от своите деди.Така макар невръстни, но калени, те станаха посветени в нестинарството. 

Същото лято, когато се върнахме във Варна, имаше среща на държавни ръководители на седем социалистически държави. След дълги настойчиви молби на организаторите една вечер заедно с моите ученици показахме на гостите този мистичен български ритуал. И сега, когато ги викам в паметта си, установявам, че тия, които се престрашиха, всички преуспяха в живота. Между тях е и проф. Стефан Дражев, който ми подари тази прекрасна технологична матрица на социалната мрежа NING, която ползва и Общобългарският портал.

Прав излезе посветилият ме в тайнството стар нестинар в Рила планина, като ми каза: "Влезеш ли веднъж в свещената жарава, доде си жив ще гори в душата ти и сила ще ти дава!"

.

Не мина много време

и изгарящ от любопитство на 21 май посетих село Българи в Странджа планина. Беше Денят на Св. Св. Константин и Елена, когато потомствените нестинари изпълняват своя мистичен ритуал. Пристигнах по обяд и като научиха, че съм посветен на тайнството първо ме заведоха в "Столнината" - къщата на първожрицата на нестинарите. На вратника възрастна жена, с одухотворено лице, ме посрещна с думите:

- Добре си ни дошъл, синко! Стойна ме викат.

Аз се поклоних и целунах й ръка. Прекосихме двора с грижливо подредени цветя и тя ме въведе в просторна стая. Близо до камината бе подреден малък параклис с икони на Св.Св. Константин и Елена, Богородицата, Св. Георги Победоносец и Св. Пантелеймон. Всяка икона бе повита с бяла кърпа с извезено на нея слънце. Кандилото бе запалено и трепкащият пламък галеше сребърния кръст. Малко встрани стоеше изправен тъпънът.

- От годините е овехтял - вметна баба Стойна. - Гласът му се чува само на празника. Той, милият, ни мери крачките в жара и ехти отвътре като сърце. Тогаз ударите му за всички са лек на душевни болки. 

.

Къщата на първожрицата Стойна  

.

Седнахме на пруста на трикраки столчета пред софрата с чаши ухаещо кафе. Без да питам, тя заговори:

- Ние, нестинарите, вярваме, че сме повикани от незнайна сила. Нагазим ли жарта тя ни прихваща, обзема ни до забрава, шепне що е било, що ще бъде. Мама ме "даде" на огъня, нейната майка я повела в жарта със същата заръка.Тъй, да знаеш, обичаят ни се пази по наследство.

Около обяд цялото село, предвождано от първожрицата, всички се настанихме на мегдана до големия куп дърва. Писна гайда, задумка тъпанът. Настъпи мълчание. Жрицата се прекръсти, промълви тайни думи и запали свещения Благодатен огън, за който се смята, че има уникалното свойство да не изгаря. Скоро "лумнаха" пламъци и се извисиха към небето.  

По заник слънце край къщата на първожрицата се събраха сума хора. Тя се показа на пруста и с жест ме прикани да вляза пак в столнината. Безмълвна, тя съблече белите дрехи на иконите, оми ги със светена вода, облече ги с червени дрехи - символ на силата на огъня и на женското начало. Старателно подреди от двете им страни сребърни звънчета и нанизи сребърни парички. Като привърши, кимна към мен за довиждане и приклекна пред иконостаса.

В полунощ на разтланата дебела пет-шест сантиметра жарава започнаха мистичните нестинарски танци, които по изпълнение и създадена атмосфера бяха близки на описаните по-преди. Но тук нестинарите пренасяха болни хора за здраве и  девойки, за да бъдат плодовити. След края на ритуала около огъня се изви Костантинското хоро, на което за здраве се хванахме всички. След това се събрахме на обща трапеза - жертвоприношение на  младо мъжко теле, което дълго вря наблизо в голям казан.

.

 .

От тогава и сега се питам

защо ходилата на нестинарите и на престрашените да влязат в горящата жарава не изгарят и те не страдат ?! Дали това е волева свръх защита на живата материя - нали върху жарта неживата изгаря? Дали е природен феномен или е намеса на ангел-хранител? Загадката и за учените до ден-днешен остава тайна.

За произхода на нестинарството има две хипотези. Едната е, че българите са го наследили ог траките, живали в древността по нашите зами и станали част от българския етнос. Другата - този ритуал е придружавал прабългарите по дългия им път от Средна Азия до Балканите. И тук историците и времето немеят.

Хилядолетната традиция на нестинарството е призната от ЮНЕСКО за световно културно наследство. Още един пример, че България е непресъхващ извор на автентични обичаи.


 Икона на Св. Св. Константин и Елена

.

Стана дума,че обредният танц върху горяща жарава се изпълнява на 21 май (стар стил 3 май) в деня - посветен на СВ.Св. Константин и Елена - по следната причина. Предание разказва, че през турското робство на 21май башибозуци запалили село Българи. Възрастна жена забелязала, че в тлеещата жарава на изгорената църква иконата на Св. Св. Константин и Елена е непокътната. Тя прегазила боса горящите въглени и спасила иконата. Като излязла всички били учудени,че ходилата й не били обгорени. А според житието Свети Константин е император Константин Велики, който под въздействие на майка си Света Елена, с Медиоланския едикт обявява християнството за религия наравно с останалите в Римската империя

Но той има и по-далечни корени в миналото и е свързан с езическото преклонение на слънцето. Времето когато горещият му дъх разлиства голите клони на дърветата, съживява треви и цветя,събужда в душите на хората желанието да се възродят. Тогава според стар обичай из цялата страна по дворове и мегдани се палят огньове, млади и стари ги прескачат, за да изгори страха им и да надвият злите сили. Чрез това прескачане на огъня и чрез ритуалния танц върху горящата жарава нашият мъдър народ разкрива двойнствената същност на огъня - той не е само зъл унищожител, а и покорен съзидател и зависи от човека как ще го ползва...

Огненият нестинарски танц се изпълнява на различни места в България, но традицията най-добре е съхранена в селата Българи, Резово и Бродилово в лоното на Странджа планина.

.

 Ваш събеседник бе Николай Увалиев 
. 

Снимки: Монитор, БНР, Природа.бг,

Актуално.ком, bulgarianmastermind.com



Преглеждания: 380

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics