Най-известният изследовател на шопската музика проф. Джералд Меснер твърди, че тя е връзка на земята и небето. Той обяснява феномена научно: "Нашето ухо има уникална способност да улавя информационни частици (звуци), която е непосилна за техниката. Онова, което чуваме, е по-малко от половин водороден атом. Той се улавя от вътрешното ухо и може да задейства изменения в целия организъм".
Проф. Меснер изследва многогласието на Шопския край още от 1963 година. Тогава идва в България и случайно се запознава с Бистришките баби. Тази среща преобръща живота му. Пеенето на "бабите" е толкова различно и изумително, че Меснер му посвещава 10 години от живота си. Защитава дисертация за феномена Бистришки баби, след което ЮНЕСКО ги обявява за световно културно наследство.
Джералд Флориан Меснер споделя, че шопската музика зарежда с енергия. "Мои сънародници от Австралия вече знаят, че след 10 минути тази музика ги превръща в новородени", не крие удивлението си австралийският изследовател на мистичното.
Проучвайки митовете на различните езотерични традиции, Меснер все повече се убеждава, че музиката е завещана на човека някъде от горе. И който се докосне до тайните на звука, ще опознае тайните на цялата Вселена.
.
"Повечето хора не са наясно и не съзнават тайнствената сила на музиката. Тя има много дълбок фундаментален ефект не само върху телата ни, но и върху нашата околна среда. Съществуват няколко музикални системи. Съвременните не са от най-полезните за здравето, защото при тях е влошена връзката с Космоса. А всички стари музикални системи сa се съобразявали с хармонията на Вселената.
Неслучайно в императорския двор на древен Китай е имало 10 хиляди музиканти. И там са налагали строги наказания за фалшиво свирене, което всъщност е нарушавало баланса на изконната мелодия", разказва австралиецът. Той е открил, че майката на всички музики се съхранява в шопското пеене на Бистришките баби. Неин автор вероятно е самият създател, защото в полутоновете, които Меснер нарича "интерферентна диафония", се пази информация за сътворението на света. По думите му всичко, което съществува, има честотна база. Това се доказва и от квантовата физика. Древни митове за създаването на света също подчертават честотната база на природата.
"Както повечето образци на нематериалната култура, началото на феномена "архаична полифония" се губи толкова далеч в миналото, че не може да бъде точно датиран, но със сигурност принадлежи към предхристиянските култури.
Бистришките баби са последните носители на тази традиция, за които песните и ритуалите са част от ежедневния им живот. Песните им изобилстват с остри дисонансни звукосъчетания и поразяват с трудната вокална техника, която не може да бъде изучена в никое музикално училище. Интонацията е чужда за западната диатоника. Изпълненията им отварят пред нас прозорец към някаква много стара и много висока, но още недостатъчно изследвана музикална култура", убеден е Меснер.
След като се запознава с шопското пеене, той започва да обикаля света в търсене негови аналози. Така освен на Балканския полуостров подобна архаична полифония той намира още в Гвинея, на Фарьорските острови, както и в Италия.
"Различните музикални системи имат различни връзки между дисонанс и съзвучие. Най-интересни са късите интервали, които западната музика счита за дисонанс", отбелязва ученият. През Средновековието пътешествениците са считали племената, издаващи подобни звуци, за обладани от зли демони. И днес много западни спецове възкликват: "Тази музика е толкова ужасна, че не трябва нито да се слуша, нито да се изучава!"
Подобна на шопската музикална традиция се наблюдава и в областта Ломбардия. Префинен французин отбелязал: "Тези ломбардийци вият като вълци. Нямат никакъв усет към музиката и музикалния интервал." Проф. Меснер обаче доказва със съвременна компютърна техника, че те имат даже свръхусет, защото в рамките на един музикален тон Бистришките баби например могат да нанижат множество полутонове. Електронната сонограма на шопското пеене пък показва, че дисонансът е една хармония от микротонове, която има свойството да настройва организма на човек на честотата на здравето и силата.
Проф. Меснер донесе в София запис на индонезийска песен. Тя порази родните експерти, защото звучеше по същия начин като песен от село Бистрица.
"Музиката на определени части на света е една и съща и това не може да бъде някакво случайно съвпадение", убеден е австралиецът. Според него към музиката трябва да се подхожда предпазливо като към лекарство, защото тя стои в основата на този свят и ни е завещана от Създателя.
.
Източник: В-к Стандарт
Любомир Старидолски
21 юли 2009
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите