АНГЕЛ МАНОЛОВ, ЕДИН ОТ ПЪРВОЖРЕЦИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО ХОРОВО ИЗКУСТВО

.

      Ангел Манолов е признат като основоположник на българското хорово изпълнителско изкуство, един от първожреците на това обичано изкуство. В едно и също време са създадени най-старите хорове - "Гусла", "Кавал" и Академичния хор.

       Не случайно историята на Академичният хор е свързана с историята и на българското хорово творчество, на хоровото дирижиране, на оперните ни гласове. Много композитори посвещават на хора свои песни. Той е и в школа за диригентско майсторство за тези, които дръзват в 50-те години на миналия век да изберат за своя професия хоровото дирижиране, така както това е направил младият Ангел Манолов още в далечната 1933 година.

       "Роден диригент", така критиката определя младия Манолов. Майсторството му респектира специалистите в чужбина и у нас. Уважаван като педагог, той предава своя опит на младите тогава диригенти Марин Чонев, Лилия Гюлева и други, извисили своя връх по-късно.

 

      Историята на нашето, а може би и на европейското хорово изкуство не познава такъв случай на несменяем диригент, който е не само създател, но и  ръководител на  своя хор  цели 58 години. Младият студент по право Ангел Манолов е само на 21 години, когато създава Академичния хор през 1933 година. Разделя се с него когато напуска земния си път през 1991 година. Затова неговата биография е съдбовно обвързана с хоровата му рожба. Не случайно всеки юбилеен празник е бил двоен празник - на хора и на Маестрото. След кончината на обичания Маестро, Академичният хор носи името на създателя си - Ангел Манолов.

 

      Спомени и поздравления, изписани по повод тройния юбилей - 70-годишнината на Ангел Манолов, 50-годишна творческа дейност и 50 години от основаването на Академичния хор от диригенти, композитори, певци.

"Името на Ангел Манолов - Маестрото, означава: ЕТИКЕТ, ОСАНКА, СТИЛ!

ЕТИКЕТ - защото умееше да подбере в своите хорове цял спектър тембристи гласове за своеобразния репертоар, винаги поднесен внушително и въздействащо.

ОСАНКА - защото бе строен и елегантен мъж, който будеше възхищение.

СТИЛ - защото маестрото и неговите хорове правеха програми, изпълнени  вдъхновено и с неповторима емоция.

Ангел Манолов остави трайна следа в българското хорово дело, има значителен принос в духовното пространство на националната ни култура."

С тези думи проф. Лилия Гюлева, председател на дружество "Хорови диригенти" при СБМТД през  1996 година словесно направи портрет на Ангел Манолов за поколенията по повод 5 години от кончината на обичания Маестро.

 

"РОДНА ПЕСЕН НАС НАВЕК НИ СВЪРЗВА"

95 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА МАЕСТРО

АНГЕЛ МАНОЛОВ

 

 

       "Незабравимият Маестро", така многобройните хористи на Академичния хор с обич и вълнение и днес си спомнят за своя  Маестро, може би  защото всеки носи в сърцето си скъп, незабравим спомен.Този спомен винаги оживява по неповторим начин на юбилейните тържества, а те са една  необичайна среща на поколенията, изживели своята младост в академичното семейство. Когато всички запяват на края на концерта "Родна песен, нас навек ни свързва" тогава сцена и зала се сливат в едно цяло, свързано завинаги с любовта към музиката и към скъпия маестро.

      Концертът по повод 95 години от рождението на маестро Ангел Манолов бе такъв празник. Аулата на Софийския университет "Св.Климент Охридски" се изпълни със звучните песни на Академичен хор "Ангел Манолов", който в идващата 2008 година ще празнува своя 75-годишен юбилей. По традиция и хор "Родина" при Министерството на здравеопазването бе участник в събитието.

      Словото на професор Емил Янев, председател на Европейската  хорова федерация на ЕС,  събуди спомена за  Ангел Манолов.

 

      "Когато кажем Ангел Манолов, разбираме Академичен хор и обратното - Академичен хор, означаваше Ангел Манолов. Това бе така, защото Академичният хор бе неговата свидна рожба! С него той разнасяше певческата слава на България и много хора по света обикнаха страната ни чрез изкуството на хора. Затова той стана част от визитката на българската музика, на българската култура, на България!

Следата, която Маестро Ангел Манолов остави в българското хорово изкуство е трайна, а създаденото от него е незаличимо в музикалния ни летопис.

      В популярното английски издание "Книгата на Гинес" има отразени какви ли не рекорди. Жалкото е, че в 1991 г. никой в България не се досети да предложи за вписване в нея един рекорд, който и до ден днешен щеше да бъде актуален. Този рекорд е за най-продължително и непрекъснато ръководство на един хор - 58 години!. Той принадлежи на българския диригент Ангел Манолов и създадения от него студентски Академичен хор "Ангел Манолов"! Въпреки това, макар и невписан в книгата на Гинес, рекордът е факт и той все още не е подобрен!

      Във всички архивни материали, проследяващи богатата история на Академичния хор има рядко срещано единодушие при определянето ролята на диригента-основател за неговия просперитет. Навсякъде се посочва, че той е "изключителен организатор, отдал целия си живот на хоровото изкуство", "прекрасен музикант и диригент", "настойчив педагог", "баща на Академичния хор". Тези характеристики са показателни, защото жалонират разностранните качества на Ангел Манолов, причина за постигане на високите художествени резултати и диригентско многолетие - "изключително рядък пример на несменяем ръководител".

      Неговият Академичен хор се отличаваше с блестяща гласова звучност, поразяваща слушателите. И още нещо - обстоятелството, че певците бяха студенти, т.е. бъдещият национален интелектуален елит - освен красота, притежаваше и изключителна интелигентност, съчетана с неподправен младежки чар и емоционалност. Динамичните й амплитуди се простираха от плътното пианисимо до блестящото фортисимо, от което те побиват тръпки и кръвта "завира".

      В годините когато Ангел Манолов ръководеше Академичния хор, той беше не само безспорният първенец между студентските хорове, а един от признатите най-добри български хорове, активно концертиращи у нас и в чужбина, удостоен заедно с ръководителя си с най-много национални и международни награди. Това е още един показател, по който Ангел Манолов и неговият хор могат да бъдат включени в книгата на Гинес!

      Портретът на Ангел Манолов не би бил точен, ако се експонира само върху фона на Академичния хор. Неговият принос за възхода на българското хорово изкуство се обуславя и от работата му с миньорския смесен хор "Темелко Ненков" в Перник и смесения хор на здравните работници "Родина" в София. Благодарение на личностните и професионалните си качества и на натрупания огромен опит, той успя да издигне високо тяхното художествено равнище и да утвърди изкуството им сред най-добрите образци на аматьорското хорово пеене у нас. Не случайно проф. Георги Димитров посочва, че "постиженията на тези хорове показват на какво са способни нашите трудящи се, когато им се осигури подходящо художествено ръководство." Тази констатация е изключително точна и вярна, защото в непрофесионалното хорово пеене и диригентът е главният фактор, който обуславя художествените успехи на усилията на много хора, обединени от любовта си към музиката.

       До края на своя активен, почти 80-годишен живот, Ангел Манолов беше неотклонно до своите хорове. Хоровото пеене беше неговият живот и той му остана верен до последния си дъх, като остави на обществото безсмъртен паметник - Академичния хор "Ангел Манолов".

 

Юбилеите на Академичния хор винаги са били нещо изключително. Това бяха незабравими тържества, с висок емоционален градус, с много цветя и аплодисменти, с много искрена обич. Създателят на хор "Бодра смяна", видният диригент Бончо Бочев казваше:

     " Не познавам диригент, който така се е "венчал" със своя колектив и го води толкова години!" .

      Не случайно основателят на катедра "Хорово дирижиране" към Българската музикална академия, композиторът професор Георги Димитров  изтъква в едно от юбилейните си поздравления факта, че

      "Ангел Манолов е един от първите български музиканти, който има смелостта да избере хоровото дирижиране за единствена своя професия и един от малкото, обрекли изцяло живота си на хоровото изкуство…"

      Той посвещава не една песен на Академичния хор, предпочита интерпретацията, която маестрото изисква от хористите си. Професор Георги Димитров е ревностен спътник на състава и в чужбина. Веднъж след изпълнение на песента му "Лика-прилика" развълнувано казва:

       “ Да не съм написало никакви песни, да нямам никакви титли, но да съм млад и да пея в Академичния хор…”    

 

СТРАНИЦИ ОТ ЗЛАТНАТА КНИГА НА АКАДЕМИЧНИЯ ХОР

 

"…Академичният хор е рядко съчетание на певческата изява с изисканата ителигентност. Тази негова физиономия и високи постижения отдавам на създателя и ръководителя Ангел Манолов…"

Асен Найденов

Дългогодишен главен диригент на Софийската народна опера

 

"…Делото на Ангел Манолов е национално дело, изиграло голяма роля за развитието на нашето музикално изкуство…"

 

професор Александър Райчев, композитор, ректор на БДК, 1973 г.

 

"…Българското хорово изкуство завоюва големи успехи…То спечели в цял свят приятели не само за нашата музика, но и за България…Ангел Манолов е един от най-големите хорови диригенти…С фанатичната си преданост към хоровото изкуство, Манолов оставя трайна следа в развитието му и е достоен пример за следване от по-младите му колеги…"

 

професор Георги Димитров, композитор, основател на катедрата по хорово дирижиране в БДК,1973г.

 

"Диригент по призвание Ангел Манолов е диригент от най-висока класа. Може да се поучим от него."

 

В. "Пестер Лойд" , Унгария, 1941 г.

 

КРИТИКАТА

 

"…В езика им живее нацията, но в песента тупти нейното сърце…Още  самото начало на концерта показа какъв прекрасен диригент има мощният ансамбъл на академичния хор Ангел Манолов, който въпреки своята младост дирижира хора вече девет години…Той е първостепенен, чистокръвен музикант в истинския смисъл на тази дума. Той знае и може да накара хористите си да дадат рядко художествено изпълнение… Хорът звучи като единствен многострунен инструмент…"

в. "ПЕСТЕР ЛОЙД"

Унгария, 1941 г.

 

"…Диригентът владее с такова съвършенство музикалния материал, че може да разреши лесно и най-сложните художествени задачи.Ангел Манолов е диригент с изключителна музикална подготовка, голяма техника и художествена интуиция…"

в. УЙ МАГУРШАГ

Будапеща, 1941 г.

 

"Диригентът Ангел Манолов е по призвание диригент, диригент от висока класа, можем да се поучим от него…"

 в. МАГЯР ИЮШАГ

Будапеща, 1957 г.

 

"…Музикалната вещина на Ангел Манолов е по-висока от прима класа. Посветил целия си живот на музиката сега той събира плодовете. Тези плодове са толкова големи, че всеки знаменит музикален педагог и артист на нашето време може да му завижда…"

в. "Магдебург тагесблат"

ГДР, 1960 т.

 

"…В диригентското изкуство на Ангел Манолов привлича владеенето на различните традиции на звуковата динамика, живото естествено чувство за ритъм, умението да добие графична яснота и благородна стройност при всяка мелодична линия в сложния композиционен рисунък, умението да мобилизира всички ресурси на хора за разкриване емоционалното съдържание на музиката…"

в. "Советская культура",1966г.

 

"…Майстор-музикант - заслужава титлата си. Заслужено се прояви като майстор-музикант от България Ангел Манолов, основател и диригент на Академичния хор, като поведе шестдесет необикновено красиви момичета към победа на първото им участие на Ланголенския музикален фестивал…"

в. "Ливърпул дейли пост"

Англия, 1967 г.

 

"…Ако искаме да говорим за пластична интерпретация при техническото съвършено изпълнение, изобщо за музикалното майсторство на диригента Ангел Манолов, то бихме споменали поставянето на акценти в динамиката. Тези акценти разпалват чувствата до краен предел, изразяват едва акцентирано пулсиране, или може да се нарече - ритъм на живота."

В. Кьолнер щат-анцайтунг"

Федерална република Германия,1968 г.

 

Избрани откъси от книгата „Незабравимият Маестро” с автор Магдалена Манолова

Преглеждания: 180

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics