.














.
.
.
.
.
.
.
Фокус: Г-н Филипов, какво е бъдещето на район Тараклия и град Тараклия, с оглед на последните политически събития?

Сергей Филипов: Град Тараклия го е имало 200 години, надяваме се, че в бъдеще също ще го има, защото бесарабските българи нямат намерение при никакви реформи на сегашната власт, да отстъпват това, което имат. Град Тараклия, и район Тараклия, се явяват сега български национален културен център, но с определени проблеми, защото сегашната власт подготви национална стратегия за децентрализация на Република Молдова, в която не е предвиден Тараклийският район. Отново се поставя въпросът, че Тараклийският район може да бъде присъединен към район Кахул. В тази ситуация се получава така, че, сега в район Тараклия 72% са българи, а в Кахулския район ще бъдем 16%. Има голям риск от това, че с оптимизацията на училищата, ще започне по-интензивно процесът на асимилация на българите в Република Молдова. 
Във връзка с това, ние водим разговори на ниво Парламент на Република Молдова, правителство и други учреждения, за да не допуснем тази стратегия да бъде утвърдена, без да отчитат интересите на Тараклийския район. Още повече, че Молдова е страна-участник в Рамковата конвенция за националните малцинства в Европа, където точка 16 гласи, че участниците в този процес трябва да изхождат от това, което е, и да не нарушават границите на тези райони, където живеят националните малцинства. Много се надяваме, че ще има разум, ще има благоразумие от страна на сегашната власт, за да разгледат този въпрос и да го разрешат така, както той трябва да бъде разрешен в съответствие с европейските закони.

Фокус: Каква роля играе град Тараклия за съхраняването на българската култура?

Сергей Филипов: Най-важната роля. Още от 1813 година, когато е основана Тараклия, Градът е редом с Болград, Комрат, като център на бесарабците в Буджака. Затова имаме свои административни структури (районни съвети), имаме свое кметство в града и други структури, където имаме възможност да поставяме много въпроси. Имаме своя телевизия, свое радио, свой вестник, където можем да се изкажем, да ни чуят, да ни видят. Тараклия сега е нужна повече на другите български села, където компактно живеят българите в Молдова – общо 54 села, в район Тараклия има само осем. Затова, когато говорим за съхраняването на Тараклийския район, за неговия статут, ние говорим за това, че ние сме нужни не само на тези села, които са в Тараклийския район, ние сме нужни и на онези села, които се намират извън района.

Фокус: Какво е икономическото състояние на района и с какво се занимават най-често хората като дейност?

Сергей Филипов: Икономическото състояние на района съответства на икономическото състояние на републиката като цяло. Но в някои аспекти е по-тежко, защото градът и районът има селскостопанско направление и в тази криза днес, остана много необработена земя, много предприятия, които досега са работили, се закриха. Имахме голям керамичен завод, имахме дървообработващ комбинат. Близо 1500 души останаха без работа през последните три години. Сега положението е тежко и хората се занимават със земеделие. Но земята не дава много доходи и затова и постъпленията в градския бюджет също не са големи. Най-тревожното е, че и от държавния бюджет много по-малко, 5 - 6 пъти по-малко, постъпват средства. Бюджетът се формира на републиканско ниво и, ако вземем един чисто молдовски район или град, в сравнение с нас, 5 - 6 пъти по-малко получаваме. Това ме тревожи най-много.

Фокус: Защо се получава така?

Сергей Филипов: Това е мое субективно мнение - че сега все пак тази национална стратегия за децентрализация трябва да я внедрят. Най-вероятно това се прави, за да може държавната власт да каже, че този район е несъстоятелен и той не може самостоятелно да съществува. Това да бъде аргумент за присъединяване на район Тараклия към друг, по-голям район, който е Кахул.

Фокус: В икономическа посока - как виждате развитието на града? Какво може да се направи?

Сергей Филипов: Имаме две свободни икономически зони – едната е в Тараклия, другата е в село Твърдица. В село Твърдица, благодаря на Бог, тя още функционира и донася някакви приходи. Но в Тараклия свободната икономическа зона с нейните облекчения на данъци, е спряла работа, защото керамичният завод „ФанТек”, който функционираше досега, се закри. Мисля, че нашето държавно ръководство трябва да реши този въпрос и да открие този завод, защото той даваше приход до 30% в бюджета на града. 
Има няколко други инвестиционни предложения, които може да бъдат изведени на държавно ниво, и може да се открият едно-две предприятия. Тогава вече ще има някакъв оборот и в сферата на услугите, на търговията и т.н. Това ще съживи града и ще съживи ситуацията като цяло. Но от държавата получаваме едно обяснение, че днес сме в криза в цялата република и нямаме възможност да се обърне внимание отделно на града.

Фокус: Споделяте ли мнението, че голям проблем на бесарабските българи е това, че не знаят държавния език и това ги изключва от по-активно участие в обществения и политически живот?

Сергей Филипов: Това е голям проблем, защото младите хора, които завършват училищата в Молдова, не могат по-нататък да продължат образованието си в Кишинев или други градове заради това, че много лошо знаят държавния език. Това не е техен проблем, не е проблем на техния интелект – ние имаме много интелигентни хора, но те са принудени да заминават или за Русия, или за България, защото тук не знаят държавния език. Проблемът е, че нашите ученици изучават държавния език също така, както го учат молдовските деца, без да се отчита, че ние тук нямаме същата езикова среда, че не започваме да учим езика от „мама”, „тате” и т.н. Нашите деца говорят на български до 7 години, говорят на руски, и цялата учебна програма на държавния език не могат да я усвоят и да я възприемат в пълна степен така, както молдовските деца. Езикът се изучава така, че се предполага, че детето след училище говори вкъщи на този език, в магазина, където и да отиде. По друг начин, и по-дълбоко трябва да се решава този проблем. 
Ние се обръщаме към Академията на науките на Молдова - да разработят специална програма за малцинствата (не само за българите), за да можем по-добре да се интегрираме в държавната среда, и да можем да вземаме повече участие. Незнанието на езика доведе до това, че днес ние нямаме нито един представител в правителството на Молдова, в нито едно министерство, в нито една друга държавна институция.

Фокус: Вие присъствахте на Събора на българите в Молдова. Кое беше най-важното послание там?

Сергей Филипов: На този събор бяха поканени всички четирима депутати в парламента на Република Молдова, които имаме, и които са българи по произход. Поканихме всички кметове на българските села, не само от район Тараклия. Бяха поканени представители на културата, на спорта, авторитетни личности, които живеят в Молдова, и извън нея. Дойдоха повече от 340 души, запалени българи, на които не им е безразлична нашата съдба, и у никого нямаше съмнения, че най-главните проблеми са: съхраняването на Тараклийския район, въпросът с изучаването на нашия роден език, защото новата система на образованието не дава възможност да се финансират онези часове, в които учат децата български, проблемът със закриването на училищата в българските села, защото тези деца трябва да ги возят в молдовски училища и там те още повече се дезинтегрират. Ситуацията става даже още по-тежка, отколкото е. Искаме държавата да отдели внимание като финансиране на часовете, за да можем да изучаваме своя език. Другият проблем, за който ви казах, е изучаването на държавния език на ниво, на което трябва. Също така стои въпросът, че практически умира Тараклийският университет. По повод тези проблеми, всички българи бяха единодушни, обозначиха ги, и подкрепиха влизането им в нашата резолюция.

Фокус: Ако все пак административните промени бъдат предприети, откъде очаквате подкрепа и помощ?

Сергей Филипов: Помощ очакваме от различни институции, организации с различно направление, но най-много се надяваме на себе си. Аз се надявам, че правителството ще предприеме някакви действия, за да не се нагнетява обстановката. Но, по никакъв начин бесарабските българи не могат да се съгласят с това. Този проблем беше поставен през 1998 година, когато също така стана въпрос да се ликвидира Тараклийският район. Тогава беше проведен местен референдум, за да не стане това, и Тараклийският район да бъде национален район. Този начин не е много добър, защото това вече се оценява като сепаратизъм, като не много хубави неща. Затова не мислим, че ще допуснат - и обществените организации, и самите хора на Тараклийския район - да бъде ликвидиран районът. За това има много мнения сред обикновените хора в нашата общност, че ще трябва да стои въпросът за присъединение към Гагаузия

Фокус: Тоест това е по-добрият вариант за Вас?

Сергей Филипов: Това е по-добрият, но ние не го искаме този вариант и се надяваме, че ще имаме все пак своя административно-териториална единица, ще бъдем запазени като място, където компактно живеят бесарабски българи.

Фокус: Какви са приоритетите във Вашата работа като кмет?

Сергей Филипов: Най-големите ни планове са да открием, с нашите бизнесмени, в града няколко предприятия, където хората ще могат да започнат работа. През 2012 г. се надяваме, че ще имаме 300 - 400 души, които ще могат да започнат работа. Имаме цяла програма, но тя доста тежко се внедрява.
Друг приоритет е - да издигнем нашето национално самосъзнание, че ние сме българи, че имаме свои права в тази република на такова ниво, както и другите хора. Ние сме също такива членове на това общество, плащаме същите данъци и същите права трябва да имаме в това общество. Досега нашият статус беше малко принизен и много пъти сме премълчавали, когато са предприемали някакви действия от централната власт по отношение на българите. Но ние имаме културни програми, с които издигаме своето национално самосъзнание. 
Най-големият приоритет е достойно да посрещнем 200-годишнината на града, която ще бъде през 2013 година. Има разработена програма, концепция за празнуване на годишнината. Разписани са всичките мероприятия, цялата културна програма от 2012 година до 6 май 2013 г. 
Други приоритети: аз ви казах, че държавата не финансира изучаването на българския език, но нито в едно училище, нито в един клас, където учат деца, не се е спряло ученето. Дори Молдова да приеме да не ни финансира, ние ще търсим тези пари, за да продължим да си изучаваме езика. 

Фокус: От няколко месеца Радио „Фокус” излъчва своята програма в района. Какъв е отзвукът от това, има ли влияние за запазването на българската култура и има ли интерес към новините от България?

Сергей Филипов: Да, всяка сутрин, като тръгвам на работа, слушам радио „Фокус”. Винаги чувам какви събития има. И при мен, тук, на работа слушам. И да ви кажа, че с голямо съжаление разбрахме за тази трагедия в българското село Бисер, където са загинали хора. Съчувстваме на вас и съпреживяваме с вас. 
Слушат го хората и, както се казва, има едно топло място, чува се родният език. Съпреживяваме какво се случва в България, повече информация имаме. Всеки човек може да си включи в колата и да послуша новини или каквото има. Много добре е, че имаме такова радио. С кабелната телевизия също можем да гледаме българската национална телевизия.
.
За нас е необходимо да имаме собствен вестник  и електронно издание.Това е голяма подкрепа за самосъзнанието, за духа, съпричастност на това, че ти си българин и можеш да знаеш какво става в твоята прародина.
.

Преглеждания: 79

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics