Панорама на Кишинев - столицата на Молдова 

 

Република Молдова е държава в Източна Европа и граничи с Румъния и Украйна. Има площ 33 145 кв. км. Население - 4-4 мил. жители.

 .

.


Столицата на Република Молдова е Кишинев с 670 хил. жители. Наричан е "белокамен град". Намира се в долината на река Бик, е изненадващо зелен град сред паркове и езера. Първият спомен за Кишинев се отнася към 1436 година – по това време градът заема 7 хълма. В началото на своята история е търговски град, през XIX век се превръща в административен център на Бесарабия.
Градът бързо се развива, като за кратко време са построени многобройни сгради в различни архитектурни стилове. Появяват се нови пътищата и селскостопански пазари.Благодарение на оригинални произведения на известните архитекти като Бернардацци, Щусев и др., Кишинев придобива своята неповторимост. Тук живеят и работят много знаменити личности, сред тях и великият руски поет А. С. Пушкин по време на своето заточение. В централната част на града са запазени сгради от XIX век. Сред тях правителствени и обществени сгради, изпълнени в съвремен архитектурен стил. Градът е разделен на 5 района, контролирани от муниципална администрация.Булевард "Щефан чел Маре" е най-важен в столицата - там се намират повечето от административните сгради на Р. Молдова, а също така и редица културни центрове: Национален театър "М. Еминеску", Органна зала, Оперен и Балетен Театър, кинотеатри и др. По време на националните празници и през Деня на града на най-големият площад – Площад на Великото Национално Събрание се организират демонстрации и концерти. Старият град е разположен в историческата зона, където са запазени повечето от 700 сгради от XIX век, 18 стари църкви, сред тях и "Кафедральный Собор", кинотетри, музеи с оригинални събрания, големи паркове, паметници. Намиращите се тук музеи напомнят за атмосфератана отминалите столетия – Национален Музей на история на Молдова (представя съветската инвазия в Кишинев през 1945 година), Етнографски Музей, Археологически музей. В Стария град се намират повечето от чуждестранните представителства в страната. 
.
 
Административно деление
 
Разделена е на 33 района. Предстои ново административно деление на окръзи (жудеци) и общини. Не е уточнен и статутът на непризнатата Приднепровска република. Дадена е териториална автономия на Гагаузия (Гагауз Ери). Трябва да се реши и въпросът с българския район Тараклия.
Етнически състав: молдавци - 63.7 %, украинци - 13.7 %, руснаци - 12.8 %, гагаузи - 3.5 %, българи - 2.1 %, евреи - 2.4  %, цигани - 0.4 %, други - 2.2 %.
 
Природа
 
Разположена е в Източноевропейската равнина. Западната граница на Молдовае река Прут, който се влива в река Дунав. На североизток Днестър е главната река, която тече от север на юг. Страната е без излаз на море, въпреки че е близо до Черно море. Северната част на страната е хълмиста, но възвишенията не надминават 430 м. Молдова има умереноконтинентален климат — с топло лято и мека зима.
Средна януарска температура 3-5 оС, средна юлска температура 19-22 оС, валежи 300-500 mm годишно. Реки: Днестър и Прут. Широколистни гори, степи, лесостепи. В Молдова има 193 защитени територии с обща площ около 37 00 хектара.

 

Стопанство

 

 БВП 11,3 млрд. USD: селско стопанство 31 %, промишленост 35%, услуги 34%. Молдова е индустриално-аграрна страна в преход към пазарна икономика. Водещ промишлен отрасъл хранително-вкусова промишленост - консервна, винарска, захарна, маслобойна, тютюнева и др. Развива се и машиностроене, химическа промишленост, строителна, текстилна и др. отрасли. Селско стопанство - главни отрасли - лозарство и градинарство. Отглежда се и пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, тютюн, картофи и др. Животновъдство - овце, свине, едър рогат добитък.
Износ: 500 млн. USD - хранителни стоки, вино, тютюн, текстил, обувки, машини (Русия, Румъния, Украйна, Германия, Беларус).
Внос: 761 млн. USD - минерални продукти и горива, машини и оборудване (Русия, Украйна, Румъния, Беларус, Германия).
Транспорт - шосета - 11.5 хил. км, от които 9.8 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 1.3 хил. км.Туризъм - международен туризъм не се развива.
От София до Кишинев - 648 км

История

 

Крепостта SorosaПрез 1359 г. се създава Молдовското княжество на територията на историческатаобласт Молдова (североизточните покрайнини на днешна Румъния), Буковина и Бесарабия. Първият владетел е Богдан I (1359-65). 1517 г. - Молдова става васална на Османската империя. От 1774 г. - Буковина е под властта на Хабсбургите. През 18-19 в. - след Руско-турската война 1787-1891 към Русия са присъединени земите по левия бряг н

а Днепър, по Букурещкия мирен договор 1812 - земите между Днестър и Прут (Бесарабия); останалата под османска власт част от Молдова получава автономия по Одринския мир 1829. През 1859 - Молдова се обединява с Влашко в една държава (от 1862 - Румъния).1917-1918 - в Молдова е установена съветска власт (дек. 1917); Румъния присъединява Бесарабия (март 1918). През 1924 - на изток отДнестър е създадена Молдовска АССР,в състава на Украинската ССР. 1940 - от Молдовска АССР и част от върнатата на СССР Бесарабия е образувана Молдовската ССР (2 авг.) 1941-1944 - заета е от румънски и германски войски.
През месец август 1944 г. е възстановена съветската власт. През 1989 г. е приета декларация за независимост. През 1991 г. е провъзгласена (авг.) независимостта; президент - М. Снегур. 1992 - конфликт в Приднестровието, където се поставят искания за самостоятелност. 1994 - референдум за независима държава; нова конституция. 1996 - президент П. Лучински. 2001 - президент В. Воронин, министър-председател В. Тарлев. Молдова е членка на ОНД, на ООН от 1992 г.

.
БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В МОЛДОВА
.
Преди около 200 години нашите предци, подгонени от робската си участ, напускат родните си краища, за да потърсят в Буджака /Южна Русия/ онова, което изтерзаната родна земя не е могла да и даде -- "да превърнат безкрайните степи в хранилища на едновремешните български песни и предания, на едновремешна мека и напевна българска реч. И именнo тук, в Бесарабия, да съхранят своето национално съзнание, което живо е откликвало на съдбоносните на българския народ изпитания", -- пише бесарабският поет и публицист Нико Стоянов. Неслучайно сред тукашните българи в село Задунаевка учителства известно време Христо Ботев. Неслучайно освен в България и тук има паметници и улици посветени на Христо Ботев. Мнозина българи от Бесарабия вземат участие като опълченци в Освободителната война 1877 - 1878 г. и оставят костите си в боевете при Шипка и Шейново, Плевен и Стара Загора. В Бесарабия са родени изтъкнати учени, видни политически и военни дейци, писатели, книжовници и езиковеди като Александър Малинов, Александър Теодоров Балан, Иван Колев, Димитър Греков, Олимпий Панов и много други, участвали и в строителството на нова България.
Българите от Бесарабия съхранили душевността на българина от отдавна отминали времена. Слушам ги как са запазили свежестта на българската реч, слушам ги и преживявам душевно пречистване. В миналото прокудените българи само за няколко години успяват да всигнат в Болград, отвъддунавската си столица, втората по големина в Русия черква - храм-паметникът "Свето Преображение Господне". А след 20 години - и първата българска класическа гимназия "Свети свети Кирил и Методий", която е светилник на новобългарската просвета и култура. През същите години на Х1Х век пробуденото национално самосъзнание на болградчани открива и пълна девическа гимназия и педагогическо училище. В класическата гимназия се комплектува печатница, където се издават произв
едения на известни български писатели, на първите местни творци на перото, а също отпечатва се и учебна литература. Печатат се и три списания: "Пътник", "Духовни книжки", "Общ труд" и вестник "Български глас", редактор на който е бил Киро Тулешков. През годините 1866 - 1867 г. са излезли 63 броя на вестника. Със същото име - "Български глас" той излиза от 1991 година и до ден днешен. Сега отново говорим за подем на българското национално съзнание, за новото българско възраждане, което укрепва усещането за принадлежност към общия български корен на бесарабци-българи и нашите сънародници от майка България.
Българите в Молдова имат гаранции за етническо и културно самоопределяне. Изучаването на майчин език е един от приоритетите на образователната политика на Република Молдова. Регламентирани са два аспекта: национално училище (с майчин език на обучение) и училище с държавен език на обучение (молдовски), където майчиният език е един от предметите в учебния план. Разликата е в броя на часовете, който е по-голям в училищата с майчин език на обучение
.
 
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ЦЕНТЪР НА БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА. Намира  се
 в Южна Молдова. Селото е основано през 1813 година от българи. Преселниците от България са от региона Нови пазар, Шумен, Сливен и Ямбол. Сред опълченците, воювали за свободата и независимостта на България, участници в Освободителната Руско-турска война от 1877 - 1878 година, има и тараклийци, за които вече писахме. Сред известните хора на Тараклия има даскали и свещеници, като Димитър Кочев, Георги Бакаржи, Михаил Карамалак, Сава Николаев. Един от големите краеведи и родоизследователи, живял и творил през втората половина на ХХ век, е Петър Атанасов Кайряк. Той е автор на две книги за родословните дървета на тараклийци. Написал е и брошура за нашия славен земляк и герой на България Олимпий Панов /1852 - 1887/. Последваха го Стефан Танов, Петър Малак, Николай Дериволков, братята Иван и Димитър Боримечкови. Иван Боримечков е създател на Театъра на бесарабските българи /1981/. Той откри и българското читалище в Тараклия /1992/. В края на миналата година театърът отбеляза своята 25-годишнина, а през ноември т. г. читалището ще празнува своя 15-годишен юбилей. Тараклийци се гордеят и със своя Ансамбъл за български народни песни и танци "Родолюбие", който вече 20 години радва зрителите в Молдова, Украйна, България, Франция, Германия и другаде със своето изпълнителско майсторство. Забележителни места в Тараклия: черквата "Свети Георги", разрушена през 1968 г. и възстановена през 1994 година. Къщата на Панови, в която са се родили и живяли детските си години Олимпий и Павел Панови. Редом до нея е Хаджидинковата чешма, осветена два пъти: на 24 май 1892-а и след сто години - на 24 май 1992-а година. В центъра на Тараклия се намира паметникът на Олимпий Панов, открит на 28 август 1988-а година. Тогава градчето ни отбеляза своята 175-годишнината от своето основаване. Не може да не радва тараклийци и гости на града ни сградата на университета, който започна своята културно-просветна дейност през септември 2004 година. Гордост на тараклийци е и тополата "Надежда", арката в парка "Юрий Гагарин", спортният комплекс, книжарницата, Ботувият геран, от който тараклийци пият най-вкусната вода. Съвсем неотдавна в Тараклия се състоя научно-практическа конференция, посветена на 170-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.
.

.Тараклийският държавен университет "Григорий Цамблак"

.

Откриването на Тараклийския държавен университет на 1 октомври 2004 г. в присъствието на президентите на Молдова и България е най-голямото събитие за българската общност през последните години. В него се обучават кадри за региона и за цяла Молдова, а нашите сънародници имат възможност да изучават редица избрани от тях специалности на български и молдовски език. Университетът е установил контакти с български висши учебни заведения и се превръща в център, обединяващ научния потенциал на двете страни.

 

Обелиск на българските опълченци

 

Този паметен за всички българи обелиск се намира в Парка на мемориала "Шипка" - в района Ръшкановка, град Кишинев. По-рано тук беше Скаково поле, където през април 1877 година се създаваха и се обучаваха отряди от български опълченци, които после приемаха участие в Руско-турската война през 1877 - 1878 г. На 12 април 1877 година там беше проведен парад на руските войски и българските опълченци.

На мястото на парада беше построен параклис, преобразуван по-късно в Мемориален музей на българските опълченци, а през 1966 година установен 16-метров обелиск от червен гранит. Надпис, изписана на три езика – румънски, руски и български:

 

«На българските опълченски дружини, сформирани в гр. Кишинев през 1876-1877г., които храбро се сражаваха заедно с руската и румънската армия за освобождението на България от турско робство». 

 

Автори на паметника са архитектор В. Дементьев и художници В. Новик, И. Цеханович. На отварянето на паметника както почетен гост присъстваше първият космонавт във света  Юрий Гагарин. Сега всичките българските празници се започват точно тук.

Всяка година на 3 март, на денят на освобождението на България от османското иго, местните представители на българската диаспора, работници на българското посолство и гости от България отиват там, за да сложат цветя в памет на участниците на   итях събития. 

Параклисът в парка «Шипка» (Biserica cu hramul Tuturor Sfintilor) е паметник на история и архитектура с национално значения, включен в Регистр на паметниците на историята и културата на град Кишинев по предложението на Академия на Науките.

Параклисът до мемориалния комплекс "Шипка" беше построен през 1882 година. Надпис на параклисът казва: «Часовня сооружена в 1882 году на месте парада русских войск и болгарских ополченцев 12 (25) апреля 1887 года. Охраняется государством». ("Параклисът е построен през 1882 година на мястото на парада на руските войски и българските опълченци през 12(25) април 1887 година")

 

.

 

 

 

 

 

 

.

 

Преглеждания: 199

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics