За да бъдем обективни и безпристрастни за това, как бе създадена Република Македония, за етносите и за езика на населението й ще публикуваме статия по Македонския въпрос, отпечатана в Уикипедия.


.

История до 1945 

Македония по силата на Берлинския договор от 1878 г. остава и след Освобождението на България под прякото владение на Османска Турция. Според Енциклопедия Британика от 1911 година:

"Берлинският договор със своето изкуствено разделение на българската раса създаде трудния и заплетен македонски въпрос".

Първоначално борбата за освобождение се води стихийно, поради което резултатите са почти нищожни. Първият опит за премахване на османската власт в двете области е Кресненско-Разложкото въстание1878–1879 г., което завършва без успех. Съединението на Източна Румелия с Княжество България дава тласък на борбите на българите в Македония и Тракия за извоюване на своята свобода.

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893 г. в Солун борбата в Македония и Одринско приема организиран характер.

Две години по-късно се създава и Македонският комитет в София, прераснал скоро след това във Върховен македоно-одрински комитет (ВМОК). Между двете организации няма противоречие по въпроса за крайната цел на борбата на македонските българи – пълното им освобождаване от османска власт. В определени моменти двете организации взаимно си сътрудничат и подпомагат, но в повечето случаи те действат самостоятелно.

Връхна точка в борбата на македонските българи за освобождаването им от османска власт е Илинденско-Преображенското въстание – 1903 г., организирано и ръководено от ВМОРО. Въстанието показва на света, че те не желаят половинчати преобразувания, предлагани им от Великите сили, а свобода, подобна на сънародниците им от Княжество България.

Поражението на въстанието нанася силен удар и на ВМОРО, поради който тя години наред не може да се съвземе. Освен това в нейните редове започват да се формират течения, с което още повече отслабва силата и като революционна организация. Надеждите на повечето от македонските българи все повече започват да се насочват към България.

През есента на 1912 г. избухва Балканската война, в която срещу Високата порта освен България се изправят още СърбияГърция и Черна гора. За по-малко от година Османската империя е разгромена и изтласкана от европейските ѝ предели. Македония се освобождава от османска власт, но по-голямата част от нея се оказва в ново чуждестранно владичество – на Сърбия и Гърция. Докато българската армия се сражава на главния боен театър срещу турските войски, двете дотогавашни съюзнички на България тайно се договарят и окупират Вардарска и Егейска (Беломорска) Македония. На всички апели на София за разрешаването на Македонския въпрос с оглед на историческите и етническите съображения и още – с реалните заслуги за победата над Османската империя, управляващите среди в Белград и Атина отговарят с категоричен отказ. Тази им позиция става една от главните причини за последвалата Междусъюзническа война 1913 г. Претърпяла поражение във военните си действия срещу двете свои бивши съюзнички, България не е в състояние да промени положението, в което се оказва Македония след Балканската война.

През лятото на 1914 г. избухва Първата световна войнаБългария отначало прокламира неутралитет спрямо воюващите държави. През есента на 1915 г. тя изоставя тази си позиция и се намесва във войната на страната на Тройния съюз. Една от причините да се ориентира към тях са дадените по-изгодни обещания, отколкото тези от Антантата, за решаването на Македонския въпрос – на България се предоставя правото не само над безспорната, но и над спорната зона във Вардарска Македония, очертани още в навечерието на Балканската война. За съдбата на Егейска Македония се изчаква решението на Гърция. Ако тя премине на страната на Съглашението, то и тази област ще се предостави на България.

Само за няколко месеца българските войски, съвместно с войските на Австро-Унгария и Германия, изтласкват сръбската армия не само от Тимошко и Поморавието, но и от Вардарска Македония. Веднага след това тази област е обособена във военно губернаторство със седалище в Скопие, начело с ген. Рачо Петров. След като през 1916 г. Гърция се намесва във войната като съюзник на Антантата, и Егейска Македония преминава под управлението на България. Тази област също е обособена във военно губернаторство със седалище в Драма.

След военното поражение на България в Първата световна война тя е принудена да напусне Вардарска и Егейска Македония, които отново преминават във владение на Сърбия (от декември 1918 г. вече Сърбо-хърватско-словенско кралство) и Гърция. За да заличи присъствието не само на българския елемент, но и на всичко, което напомня за Македония, Белград обявява Вардарска Македония за „Южна Сърбия“. Гърция на свой ред също предприема незабавни мерки за обезбългаряване на Егейска Македония, като заставя по насилствен начин по-голямата част от живеещото в нея население да напусне родните си места. При това кралска Югославия успява да сложи ръка и на Струмица и нейната околност, които също включва в пределите на „Южна Сърбия“.

След Първата Световна Война България води непоследователна политика по Македонския въпрос. Тя ту се сближава с Югославия, ту заема позиция на неутралитет. Липсата на решителност принуждава лидера на ВМРО Иван Михайлов да реагира гневно през 1936 г. от чужбина. Той твърди, че такава политика на пълна дезинтересованост от страна на държавата към българите в Югославия ще доведе дотам, че скоро сърбите ще започнат да търсят някакво югославско малцинство у нас. И се оказва прав. През годините на Втората световна война 1939–1945 г., след разгрома на Югославия и Гърция от хитлеристка Германия и фашистка Италия, България без да участва във военни операции отново стъпва във Вардарска и Егейска Македония и до есента на 1944 г. ги счита като неделима част от своята територия. След обявяването на война на Германия страната България самоволно се оттегля от тези територии и ги преотстъпва без съпротива на Титовите партизани и гръцки комунистически групировки. След оттеглянето на българската армия хората с българско съзнание в Македония са подложени ни масово на репресии и издевателства.

След 1945 

Югославия се отказва от наименованието „Южна Сърбия“, като провъзгласява Вардарска Македония за Социалистическа Република Македония в състава на югославската федерация. Българските училища и черкви във Вардарска Македония са забранени, българският език е забранен за използване на обществени места 

След войната и Гърция предприема незабавни мерки за възстановяване на довоенното си господство в Егейска Македония. Областта се преименува в Северна Гърция. Подобно е отношението и на гръцките власти към българските училища, църкви и език.

Реакцията на България към асимилацията на българското население в Македония и македонизацията му от комунистите в Гърция Югославия е пасивна и примиренческа. Нещо повече – под влияние и настояване на Георги Димитров се провежда кампания на вписване на народност „македонец“ в личните документи на български граждани. Следва отново дълъг период на неясна и двусмислена политика от страна на България. Междувременно в Югославия се провежда политика на изграждане на македонска нация на основата на крайна българофобия чрез тотална фалшификация на историческите събития и процеси.[1][2]

Едва на 11 март 1963 г. българското правителство  слага началото на нова линия по македонския въпрос. За първи път категорично се заявява, че никаква македонска народност, никаква македонска нация и държава не са съществували през Средновековието и Възраждането във Вардарска Македония, в рамките на създадената през август 1944 г. Социалистическа Република Македония.  А македонският език е народен език, наречие от българските западни наречия.

След 1990


В края на 1980-те и началото на 1990-те години започва крахът на комунизма и разпадането на Югославия, като и Вардарска Македония се провъзгласява за независима държава под името Република Македония. България първа в света на 15 януари 1992 г., признава нейната независимост и оказва решаваща икономическа, военна и политическа подкрепа на младата държава. В Скопие обаче продължават да настояват да се признае „македонска малцинство“ и „македонски език“ в България. В бившата югославска република властите подклаждат пермаментно антибългарски настроения, опитвайки се да компрометират България и българския народ и преследвайки гражданите си с изявено българско самосъзнание.[3]

Двустранните отношения между Република Македония и България се основават на тяхната Съвместна декларация от 22 февруари 1999.[3][4] В края на 2008 г. България предлага да бъде подписан договор осигуряващ добросъседски отношения между двете страни.[5] Проектът е основан на Декларацията от 1999 г., и неговото приемане и приложение ще направи възможно оказването на българска подкрепа за присъединяването на Република Македония към Европейския съюз.[6][7] До момента не е получен отговор на предложението от македонска страна, като едва в началото на март 2010 г. властите в Скопие признават под български натиск за съществуването на такова предложение.

.

Преглеждания: 409

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics