Доц., д-р на ист. науки Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина, 1998 - 2002 г., 
 
Интервю на Денка Кацарска
Агенция Фокус
Фокус: Как виждате развитието на процесите на ребългаризация в Македония?

Пламен Павлов: Българският дух в Република Македония, както и в прилежащите райони на Гърция и Албания (неизменна част от тази българска по етнокултурната си природа историко-географска област), никога не е бил изкореняван напълно. Това е било, е и си остава невъзможно и се дължи на здравите български корени на сънародниците ни по онези места, на поколенията техни предци в продължение на тринадесет века. 
Българският дух в Македония никога няма да бъде изличен  
Това не е станало дори в десетилетията на кървав терор и геноцид, още по-малко може да има перспектива в съвременната епоха. За съжаление, нашата пасивност към онова, което е ставало и става в душите на нашите сънародници, е печален факт... Безразличието на няколко поколения български политици към “промиването на мозъците” на македонските българи, нещо повече, съучастието на българските комунисти, а и на “модерни интелектуалци”, дори университетски преподаватели, също е незаобиколим факт. Нашата политика към македонските българи – и в Република Македония, и в Гърция, Албания, навсякъде по света, включително в Канада, САЩ и Австралия, се нуждае от коренна промяна.
Това трябва да бъде императив и за днешните, но и за бъдещите български политици. Недопустимо е да се допуска ругателство и гавра с историята, с копнежите и страданията на поколения мъченици, с паметта на апостолите на свободата Гоце Делчев, Даме Груев, Тодор Александров, Ванчо Михайлов – да, тези велики българи трябва да бъдат запомнени и славени като апостоли на българската Свобода. Защото те бяха водени от делата на Васил Левски и Христо Ботев, от безсмъртните идеи за свобода, национално обединение, самосъзнание за общо бъдеще на хората от “стара България” (тази, която утвърдиха Великите сили на злощастния Берлински конгрес през лятото на 1878 г.) и останалите извън Отечеството български земи, на първо място Македония.
Но има политически лидери, учени, журналисти в днешна Македония, които  знаят всичко това. Но се държат така, че не са го научавали някога... Иначе диагнозата е ясна: битово-политически конформизъм (вече спрямо кого – Югославия отдавна е миналото, и в името на какво?!), мисловна “инерция”, интелектуална недостатъчност, непростим грях пред паметта на собствените им предци!
В противонес на това в Македония има личности, кръгове и сдружения
от рода на Българския културен клуб – Скопие, партията “Радко”, “Интеракция” – Охрид, ярки личности като Панде Евтимов, Лазар Младенов, братята Ризински, Владимир Панков, Младен Сърбиновски, Симеон Симев, Владо Треневски, Любчо Куртелов, Христо Капсаров, Владимир Перев, не на последно място, невинната жертва на антибългарските страсти Спаска Митрова... И освен тези и много други повече или по-малко известни имена, има още милион и четиристотин българи - просветени, колебаещи се, раздирани от съмнения, откровено заблудени, но ... българи!
Това не трябва да се забравя от никого, то е жизнената среда на ребългаризацията, на естественото движение на идеите и човешките ценности в Македония. И именно тук България трябва да има повече от активна позиция, като решително се противопостява на антибългарската линия в македонското образование и медийна среда, на облечени в юридическа или някаква друга реторика “казуси” като този със Спаска Митрова и други хора с ясно декларирано българско съзнание.
Фокус: Какви според Вас могат да бъдат стъпките нататък, за да има наистина активна политика към българите в чужбина?
 Пламен Павлов: Кабинетът  на Бойко Борисов дава знаци  за трайна промяна.
 
Днес, слава Богу, българско гражданство се получава по-бързо, има по-добра координация между институциите, елиминирани са много от традиционните пречки. Това е заслуга и на Министерството на правосъдието, и на държавната агенция, и на МВР и другите специализирани служби. Тази промяна заслужава адмирации!
 Но предстои още много работа. Нека да продължи проверката как етнически албанци от Македония или Косово, са “доказвали” българско потекло и са получавали паспорти, докато хиляди хора с българско самосъзнание от години “ходят по мъките” и чакат да бъде сторено това. Една проверка най-малкото ще респектира онези, които от години вършат безскрупулна търговия с името на България, с българското национално чувство. И все пак, трябва да се знае, че работата с българите в чужбина съвсем не се състои само в получаването на паспорти. Българските общности имат свой живот, който се нуждае от подкрепа, в някои случаи и от защита, и задължително от внимание и добронамереност.
Без съмнение особено важна е институционалната “инфраструктура” с нашите над четири милиона българи по света, с техните близо хиляда дружества и организации, още повече при изключителното многообразие на българското по цялата планета. Според мен е особено наложително да бъде създаден Световен български съвет, включващ представители от отделните региони (Източна, Средна и Западна Европа), Северна и Латинска Америка, Африка, Австралия, Азия), още повече, че такъв вариант беше разработен още във времето, когато отговарях за тази дейност. За съжаление, независимо от присъствието на текст в съществуващия закон, това и днес си остава в сферата на пожеланията. Не е въпросът да се създават самоцелни и “кухи” структури, а да се активизира обществено-държавното начало, да се даде допълнителна легитимност на българските лидери и представители на отделните общности в собствените им страни, а и в нашето “вътрешно”, българско общество.

Фокус: Проф. Григор Велев вече обяви създаването на Световен български парламент.

Пламен Павлов: Запознат съм и в някакъв смисъл участвам в инициативите на проф. Велев – в тях е заложен позитивен собствен и чужд опит, както и идеи на агенцията от мое време, включително мои виждания. Няма спор, че обществените и неправителствените организации имат своята полезна роля. Специално бих подчертал и дейността на фондация “Българска памет” на д-р Милен Врабевски, която разгърна много важни инициативи през последните години.
Важното сега е връзките със сънародниците ни зад граница да бъдат приоритет на самата държава – не само на Държавната агенция за българите в чужбина, но и на нейната дипломация, образование, култура. Така или иначе, от юли-август 2009 г. насам активната политика към нашите сънародници набира скорост.Нейното разгръщане и обогатяване с нови идеи и форми ще бъде един от най-ценните подаръци за всички нас, независимо дали живеем в България, в Македония или Бесарабия, на Изток или на Запад...

Преглеждания: 120

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics