ТЪРНОВГРАД е свято чудо:

греят бели къщи,

а зеленото в полуда

лятна ги прегръща.

Аленото ослепява

и боде очите:

покривите се надпяват

и към Янтра тичат -

в синьото да се окъпят –

нови дни да срещнат...

Звъннали пендари скъпи,

от оранж горещи,

люшкат се кубета стари-

тайни си нашушват

щом в пембяно се разгаря

залез над Варуша.

Вие се хоро, усуква:

до калпак – чапрази!

Болка черното заключва -

ВЯРНОСТ да опази.

Чатка сребърна подкова

и кънти камбана...

Всичко ражда се отново:

багрите са ПАМЕТ.

Плува в лилавата вечер

ЧУДО засияло...

ТЪРНОВГРАД излъчва ВЕЧНОСТ

и блести ВСЕСЛАВЕН!

1977г., Велико Търново

Из „Царевград Търнов Всеславният”