.

Удивителната архитектура селото дължи на италиански архитект, дошъл по молба на цар Фердинанд и останал да живее със семейството си в Бърдарски геран. Леополд Форабоско е инжинер, конструирал железните мостове по Искърското дефиле. Направил плана на селото с прави улици и едноетажни, продълговати къщи с островърх покрив, по унгарски тертип. Познати са три вида – дългя (успоредна на граничната линия със съседния двор), крива (на кьошек) и къща пукрай пъте (успоредно на улицата). Боядисват се с гасена вар и пясък, а цокълът – с черна боя, тъмнокафява боя, или сажди.

.  

История

Банатските българи са потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско, които, след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България през 1878 г., те се завръщат и основават пет села– Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.
Най-характерната особеност на банатските българи е техният език. Той е най-старият запазен български диалект, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски, турски и др. На него се твори доста сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. Диалектът е признат от проф. Стойко Стойков за втория официален вариант на книжовния български език.
През 1887 г. няколко десетки български семейства от Банат основават селото. Още през април 1893 г. към тях се присъединяват и немци, произхождащи от Швабия, които са доста многобройни в Банат по това време. Те не идват по спогодбата за преселването на банатските българи, но получават също толкова земя. Те вече били съжителствали добре с българите в Банат и се надявали да успеят тук, защото банатските българи, които са земеделци, имали нужда от занаятчии. Сред немците такива се срещали по-често.

Немската църква виждаща се от километри

Когато пътувате към Бърдарски геран, първото, което виждате в далечината, е кулата на т.нар. „немска църква”. Ако с вас пътуват гости, ще трябва да им обясните защо се нарича така и неминуемо ще задълбаете в историята на селото. Тя е учудващо добре позната на всеки негов жител, гордеещ се с миналото и предците си. Колкото повече наближавате, толкова повече започва да се вижда и камбанарията на другия храм. Така, навлизайки все по-навътре в пространството на банатските българи, ще бъдете посрещнати от два храма, издигащи кулите си в небето и извличащи сълзи от очите на всеки, който се завръща вкъщи след прекалено дълго отсъствие.
По пътя, украсен с величествени иглолистни дървета, стигате до „Свети Йосиф”, който е естественият център на населеното място, и съвсем ще забравите, че сте видели още една кула на идване. Сега немската църква чака реставрация, тъй като е част от манастирския комплекс на сестрите бенедиктинки, най-после успели да си върнат отнетия преди десетилетия имот. На мястото на някога известното немско училище предстои да се възроди отново идеята за немско образование и немски културен център. С това Бърдарски геран ще се превърне в уникален остров в Северозападна България.
Средноевропейска архитектура, различен манталитет, специфични традиции и порядки, уникален фолклор– всичко превръща селото в наистина забележително място.
Селото пази живи и действени връзките си с банатските българи по цял свят, а също прие подадената за помощ ръка от немската общност в лицето на сестрите бенедиктинки и на посолството на ФР Германия. Това малко село, което помни миналото си, има бъдеще. В това вярват не само жителите на Бърдарски геран, но и всеки, който дори за миг се докосне до магията и особената атмосфера на това място.

.

Бит и култура

Селото има действащо читалище, основано през 1923 година в дома на Матис Шерингер от преселниците немци, учители и по- будните банатски българи. През 1958 година читалищната дейност се премества в новопостроената за целта сграда, която се използва и до днес. Към читалището има изграден самодеен танцив състав, чиято програма включва набор от банатски и български танци, както и любителски певчески хор.

Файл:Bardarski Geran church 2.JPG

На територията на Бърдарски геран има две католически църкви, действаща към момента е църквата „Св. Йосиф”. Другата, „Дева Мария”, е била построена от немските преселници за техните нужди и към нея е имало действащо католическо училище и женски манастир на сестрите бенедиктинки. За кратко в селото свещеник е бил Евгени Босилков, който по скалъпено обвинение за антидържавна и шпионска дейност през 1953 година е осъден от комунистическата власт на смърт, а впоследствие е обявен от папа Йоан Павел II за „блажен”. 
Музейната сбирка се състои от множество предмети на местния бит и култура, които коренно се различават от тези на околните православни селища, и се помещава в стара банатска къща в центъра на селото.

Домът за деца лишени от родителски грижи и детска градина „Радост” се помещават в една сграда,  ремонтирана и преустроена за нуждите на двете институции.

В Бърдарски геран има и действащ футболен отбор „Ботев – Бърдарски геран”. Жителите следят неговите изяви и участват активно в подготовката на играчите и организирането на футболните срещи. Самоинициативно се грижат  за стадиона и игрището, на което се посрещат чуждите отбори.

В центъра на селото, под часовниковата кула се издига паметник на  загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война, както и паметник на екипажа на съветски боен самолет, разбил се край селото по време на Втората Световна война. 
Бърдарски геран е етнически еднородно село, съхранило традициите, културата и бита на своите прадеди, което поддържа активни контакти със своите роднини от селищата в страната и зад граница. Ежегодните срещи с другите банатски българи спомага за опазването на старите знания и предаването им на младите.

.

Химн на селото

Щом кат зора пак зазори, 
и в клони птици запеят,
нашто село, с ведро чело
в утрото пак се засмее!

В нашто село почва живот,
тръгват работните хора,
с песен към блока във утринта!

Припев: Бърдар геран, Бърдар геран,
             нашата гордост си ти,
             Бърдар геран, Бърдар геран,
             нашата обич си ти!
             Бърдар геран, Бърдар геран,
             родния край хубавей!
             И хубаво, и весело,

             в мир и радост живей!

А пък кога, през вечерта
празник народен изгрее,
тя радостта, с нови крила,
бързо над село повее!

С песни, игри, светли мечти,
лудо пулсират сърцата!
Дружната радост, тя няма край!

Припев...

.
              

Първи фестивал „Фършанги” в Бърдарски геран 

По инициатива на Народно читалище „Съединение-1923” на 6 март 2011 г. ще се появи фестивал, който ще събира всяка година в с.Бърдарски геран желаещите да изживеят вълшебството на карнавала. За банатските българи Фършанги (унг. Farsang, нем. Fasching) са трите дни на карнавално веселие от последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда.  Сред православните е известен като "Заговезни".

В Католическата Църква по цял свят преходът между обикновеното литургично време и времето на Великия пост преди Великден се отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. Изживяване на няколкодневен контролиран хаос, който излиза на площадите, по улиците, замайва с пъстротата на костюмите и неочакваността на закачките, когато всеки взема чужда роля, маскира се и участва в завихрящото веселие. 
На Пепеляна сряда, когато свещеникът в храма поръсва с пепел главите на вярващите с думите „Спомни си, човече, че си прах и на прах ще се превърнеш”, се слага край на тази феерия с цел активността да се насочи към човешката душа за подготовката й по време на поста в очакване на най-великото събитие - Възкресението.

Фестивалът „Фършанги” запазва най-добрите традиции на празника и в неговото първо издание ще може да участвате според силите и желанието си. Освен многобройните участници от Бърдарски геран, очаквайте групи от селата Гостиля, Асеново и Трънчовица. Както и многобройните приятели на Бърдарски геран от близо и далеч, дошли да допринесат с фантазията, костюмите и доброто си настроение за успешните първи стъпки на фестивала.

.

Нрави и обичаи

.

.

Източник: Подборка от сайтове на село Бърдарски геран,

Уикипедия и от публикации на Светлана Караджова

Преглеждания: 451

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics