Авторски поетично-фолклорен спектакъл "Жива памет" на Тоня Борисова с Държавен Ансамбъл "Пирин"-Благоевград, 1995г.

Пеели българите! Разговаряли - пеейки: от ранно детство, до дълбока старост сплитали нишки от звуци и слова в ярко, живо и пъстро халище. Втъкавали в него Паметта за народната история: тъмната болка и страдание от тежка орисия, но и опиянението от чутовни победи; магията на огнена, изпиваща сърцето севда; синовна обич към бащина земя и свиден дом; устрема и тържеството на гордия български Дух, вярата и надеждите на душите си в благословеното УТРЕ на своите деца, внуци и правнуци!
Толкова хубост и мъдрост има в неизбродната и прекрасна вселена на нашите песни! Съвършената простота на поетичното слово звъни ведно с необичайните и неподражаеми ритми и мелодии; до момина свенлива усмивка, грее огнен поглед на лют харамия; гергьовски люлки вдигат до небето слънчеви невести; лазарки надпяват пръстени; коледарски куди обикалят домовете с благослов и вяра!
 Всичко има в тези хилядолетни песни: жалба по рожба и копнеж за обич; тъга по бащино огнище и преклонение пред традициите на дедите; безумна храброст и готовност да се пожертваш за Свободата на Отечеството!
Тези песни идат от дълбоката древност, носят мъдростта на стотици поколения българи, живяли в различни земи, в различни времена, създавали със светлината на душите си огромната и необятна ДЪРЖАВА НА ДУХА, наречена БЪЛГАРИЯ! Песните и днес обхождат света, магьосват го с ритмите и медодиката си, с дълбоките, закодирани в тях послания към човечеството! Неизброими са, като пясъка в морето, само записаните и публикуваните в Дунавска България са над 900 000!

А всички ония, дето са изпели предците ни от Балг и Балхария, от Волжска България; от Чувашия и Болгар, от Македония и Панония..и откъде ли не! Колко Светлина е разпиляна! Сигурно затова на небето има толкова много звезди! Където и да сме по света, всеки от нас, ако се усеща БЪЛГАРИН по ДУХ, носи в сърцето си поне една песен!  Една песен - своята! Като оная, на Валя Балканска - "Излел е Дельо Хайдутин", дето обикаля с "Вояджър" Космоса! По нея да усети Световният Разум нашата Земя! Такава песен носи всеки в себе си - да я посее в душата на децата си, като зърно в нивата. От него да израсте щедър клас и се народи златно жито, та да грейне на трапезата им погача, като обич топла и насъщна!

Разпилени сме днес по света - разделят ни граници и разстояния; говорим на различни езици и се молим в различни храмове... Огромно е Българското Дърво на Живота - листата му са неизброими, не се познават помежду си...Но пият от общите корени живителния сок на пребъдването, дават багри на цветовете и наливат сладостта на плодовете му...И връхлети ли вихрушка, шумят и се съпротивляват заедно, вардят семената на Бъдното! Не го съзнават, но е така - там, дълбоко в недрата на Времето ги държи Силата на общото Начало!

Вслушате се в душите си, чуйте гласовете на тези песни, отпийте от мъдрата им Памет - в тях е закодирана БЪЛГАРСКАТА ВЕЧНОСТ! И нека пеейки се заловим на едно голямо ОБЩОБЪЛГАРСКО ХОРО - предвечен символ на ЕДИНЕНИЕТО!

От българските песни слънце свети,
алтън-пауново перо гори;
гемийка се люлее сред морето
и рони месечинката сълзи;
политат на възбог сокол-орлици
над Пирин и Родопа, над Балкана -
в клюн да носят живата водица
на юнаци с девет люти рани...
Змей-Горянин тежка сватба вдига,
баш момата грабнал от хорото...
В бялоцвята ябълка, авлига
жали свойте рожбици сироти...
Родината в шевици-песни грее
с най-дъхави и сочни цветове!
Душата ми огнище е и в нея -
все огъня си Паметта кладе:
да не угасват спомени за корен,
за Род и Вяра, майчина сълза...
С България в сърцето, мили Боже,
пътечката си с песен ще вървя!

Из книгата-спектакъл "ЖИВА ПАМЕТ"
1980г.