Преди двадесетина и повече години, преброждайки крайграничните странджански селца в района на Елхово, вдъхновен от идеята на тогавашната Младежка република, се оказа донякъде, че съм попаднал в един наш „Фолкрорен Клондайк"...

    Незабравени от местните хорица, легенди и предания за войводи и хайдути, песни от незапомнени начала, или с отдавна забравени песенни мелодии... Но съхранени в паметта на старци и баби... Част от тях, обогатиха с автентични изпълнения фонда на Националното радио, а други подарих на народни певци и певици...
    Човека, за когото искам разкажа, е един забележителен българин, за който почти нищо и никъде не е известно. Разбира се, ако не броим съвременните наследници от рода му, но те и тогава не знаеха кой знае колко... От случайни, архаично оцеляли тетрадки, бележници, листчета, останки от лични документи, си сглобих една по-пълна представа за Никола Тюфекчиев. Написах и очерков материал за него,  от който по онова време, единствено се заинтересува тогавашното издание „БТА и Паралели", което отбеляза десетина реда за този човек в рубриката си "Любопитни факти"... Или в - "Знаете ли,че..." - не помня вече.

    Никола Иванов Тюфекчиев вероятно е роден около 1880-1882 г. в сегашното село Горска поляна, област Ямбол, и е третият син във вероятно, средно заможно селско семейство. Ученолюбив и воден от жажда за знания, след завършване на селският клас на началното училище, уговаря двамата си по-големи братя, които се занимават с търговия на оръжие и барут, да наплатят бащиния му дял от наследство, с помощта на който да учи в сливенската Мъжка гимназия. Завършва я с отличие през 1900 година, и се завръща в родното село като млад даскал. Хората го уважават, а децата - очаровани от него, попиват много повече познания от предвидените в програмата на Просветното министерство. Младият Тюфекчиев кореспондира доста често, спори и настоява пред ведомството, извоюва определени промени в полза на образованието, според нуждите на онова съвремие. Наред с черновите из тефтерите му се забелязват списъци от книги, които е поръчвал /изписвал/ от Русия, а най-често - от  Одеса. Жаждата му за познания нараства с всяка следваща година, докато се стига до неотложното вече желание, за учение, извън пределите на българското царство. Тюфекчиев е пред избора къде да бъде - в Русия, или в Швейцария, и кой е по-правилния избор. Заминава във втората, защото обучението при руснаците е много по-скъпо... Средствата за това, този път идват от зестрата на все още бъдещата му невеста... Защото, и от страна на бъдещият тъст, е нямало - и капка съмнение или недоверие към почтеността на даскала!

    Периода на следването в тази европейска държава, е богато изпъстрен от писма, кореспондиращи на няколко езика и в различни точки на Европа. От тях се подразбира, а по-късно и убежденията, които изповядва след завръщането си у нас, както и от разкази и спомени за него, че междувременно е създадена доста близка негова връзка с Ленин... Същият този период, Никола Тюфекчиев белязва и с една съвсем друга своя характерност - работата и  успехите му в инженерното дело, като изобретява автоматичния затвор на пушката и патентова това си изобретение в Париж, което на мен ми стана ясно от многократната му кореспонденция около Патента. Както и от писма, и проявения към изобретението интерес от  страна на френската фирма за оръжия и колела -„Пикарт"- пиша именно й по памет...

    В същото време, между интелигентният млад българин и с Българското министерство на войната, текат кореспонденции, от които се вижда, че именно на тях първо, предлага откупуването на патента, както става ясна и липсата на интерес към изобретението, от страна на българското министерство!...

    За втори път, Никола Тюфекчиев се обръща към вече познатата институция - и пак, видимо след неуспеха - отново, и към френската  фирма „Пикарт", този път относно следващото си изобретение... А именно - оптически мерник за пушка, или още непознатият тогава... снайпер!...

   От различни скици и чуртужи е видно, че през това време е работил и върху подобряване на тогавашния пътефон, или - по-известен ни, като грамофон...

   След завръщането си в България, в родното си село, Никола Тюфекчиев отново заработил като учител...

   Продължил творческите и човешките си вълнения.

   А като родолюбец и християнин, и ненадминат майстор в какво ли не, излял и селската камбана в Горска поляна...

   За това му умение - не са били нужни нито патенти, нито министерски дозволения, благоволения или проникновеност на държавници.

   Сам излял камбаната си... Сам, че да оглася край гранично... И надалеч българщината ни...

   Но дали и днес, камбаната е още там, аз не зная!

   И дали не са претопени и тя, и огласите й камбанни във времето...

   Както са стопенините от недалновидността чиновническа и управленческа по онова време, родените от българина Никола Тюфекчиев, според мен, велики военни и технически изобретения!...

   Не зная!...

   А всичко - вече мълчи!...