Чувашкият писател акад. Михаил Юхма пред "Черно море"

ВИЗИТКА

 
Акад. Юхма е роден на 10 април 1936 г. Той е председател на Конгреса на българите в Чувашката автономна република. Написал е над сто книги, преведени на 144 езика. Неговите митове и легенди се учат в Сорбоната, а през 1996 г. получава висока международна награда - златен медал на ООН. Дълго, още от детството, си задава въпроса що за народ са чувашите, откъде са дошли. Но за това в годините на съветската власт не се говорело. Сега, след като много е чел и писал, след като е обиколил половината свят, има отговор. В историята и във фолклора на чуваши и българи има много общи неща, защото са общи техните корени. Аз съм българин, в мен тече гореща българска кръв, казва Михаил Юхма.


- Г-н Юхма, оставяте в България много скъп сувенир - бродирана кърпа, за която твърдите, че е 400-годишна. Не Ви ли е трудно да се разделите с тази семейна реликва?
- За първи път идвам в страната, за която съм мечтал от детството си и знам колко са скъпи на нас, чувашите, българите, живеещи на Дунава, на Балканите. Не можех да не донеса този подарък. Бях длъжен да го донеса и да подаря този велик талисман от нашия род на скъпите ми приятели Галя и Христо Маджарови, които направиха много, за да съм тук. Подарявам го със спокойна душа и сърце и вярвам, че талисманът ще помага на българите, независимо дали живеят на Волга или на Дунав. За да си станем по-близки, повече да се разбираме и когато е нужно, да си помагаме.
- Какво знаете за този талисман?
- Той се предава в моя род от поколение на поколение. Шевицата, която е типично българска, е на повече от 400 години. Но нито цветовете й са избледнели, нито молците са я повредили. Там е избродиран знакът на Тангра и може да се гадае за сътворението на света. Нашият народ - българо-чувашите - сме се родили около Вечното дърво и сме живели в Страната на трите слънца. Това е било страна, където сме били щастливи заедно. И до днес това е вековната мечта на нашите народи - да научат повече за другите български племена и да се обединят с тях.
- В годините на тоталитаризма е било трудно да търсите и изучавате истинските си корени. Какъв е сега интересът към миналото на Чувашия?
- Сега интересът на хората е огромен и ние работим много активно, за да се разбере истината. Но трудността е друга - финансова. Ние не сме независима държава, въпреки че се смятаме за суверенна република. Живеем в Русия и е много трудно да намираме пари за обществена или научна дейност.
- Но Вие самият сте активно пишещ човек. Вярно ли е, че сте написал 90 книги?
- Написал съм повече от 100 книги, които са преведени на 144 езика. Когато през 1996 година ми връчваха международната награда - златен медал на ООН, представителят на организацията поправи водещия. Защото той ме представяше като писател, чиито произведения са преведени на 100 езика. А книгите ми били преведени точно на 144 езика. Сам аз се изненадах от тази новина. Нали знаете, че всяка книга живее свой собствен живот. Тя е като дете, което расте, отива си от родителите и заживява отделно. До 1996 г. Русия не беше подписала конвенцията за авторско право и ние не знаехме къде ни превеждат. Съвсем случайно и доста късно разбрах, че мои книги са излезли в Китай и в Япония.
- А на български език какво е преведено?
- За съжаление, нито една моя книга. Превеждани са само отделни произведения. Аз, разбира се, много бих искал и много се надявам, че скоро ще ме издадат и в България.
- Историк ли сте?
- Написал съм много исторически романи и повести. Но в последните години, когато оглавих националното движение, напълно се насочих към науката - изследвам древността и средновековието на своя народ. Защото знам, че народ без история е народ без корени. За да се съхраним като народ, трябва да знаем много добре своята история и да се гордеем със своите герои. Бих искал до всеки чуваш да достигне историята на нашите царе, пълководци, на всички, които са се борили за съхранението ни.
- Как изглежда Чувашия? Какви хора са чувашите?
- Чувашия е прекрасна страна, а хората са добри и много приличат на българите, които живеят на Дунава. Ако дойдете в Чувашия, никой няма да ви каже, че сте чужденка.
- Вие пък казвате, че сте българин?
- Така е. Това, което казвам за чувашите, се отнася и за българите. Ние трябва да вникнем в съчетанието българо-чуваши. Когато казваме чуваши, то е все едно, че казваме българи.
- Хареса ли Ви България?


- България е красива страна. Аз летях през Москва. Когато тръгвах, в Чувашия грееше слънце. В Москва времето стана студено, мъгливо. Пристигнах в България и отново ме посрещна слънце. И във Волжка България, и в Дунавска България е слънчево. Това не е случайно. Великият Тангра знае, че в такъв ден трябва да грее слънце - и в онази, и в тази България.


ДОНКА ХРИСТОВА

21.10.2011

Преглеждания: 206

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics